Стойнев обяви, че се истеризират отношенията с Брюксел и се политизират проблемите, призоваха го да не се държи като социален министър

 

Взаимни обвинения за катастрофата в българската енергетика, обиди, квалификации и дори заплахи си разменяха в продължение на пет часа ГЕРБ и БСП в рамките на дебата по четвъртия вот на недоверие срещу правителството на Пламен Орешарски, внесен от бившите управляващи заради провала на кабинета в енергийната му политика. След като дискусията течеше в очакване на премиера Пламен Орешарски, който особено държал да се включи в обсъждането, когато накрая Орешарски влезе под бурните аплодисменти на БСП в пленарна зала и взе думата за по-малко от минута, в която не каза нищо съществено, дебатът бе закрит.

 

Председателят на Народното събрание Михаил Миков насрочи гласуването на самия вот на недоверие за петък в 9 часа,

 

Дискусията спорадично се огласяваше от викове „Оставка!“ и роди крилати фрази като „трябва да навлезете по-дълбоко в мозъчната си кора“ от депутата на ДПС Рамадан Аталай към колегите му от ГЕРБ; „като падате да не смятате, че летите“ на депутата от „Атака“ Николай Александров и „като сте смятали цената на „Южен поток“ сте гледали в тавана“ на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в отговор на въпрос на предшественика му Делян Добрев защо поскъпна толкова проектът за една година.

 

ГЕРБ от своя страна препоръчаха на Стойнев не се изживява като социален министър, а да работи за развитието на икономиката. Депутатите от БСП Явор Куюмджиев и Таско Ерменков бяха определени като самоотвержени мажоретки, които изпълняват поръчки на „Газпром“, пишейки закони, но Куюмджиев репликира, че предвид ръста си трудно си се представя като мажоретка с помпони.

 

Стойнев заяви, че дебат по проблемите на енергетиката не може да се състои, заради политическите страсти. Още в началото на изявлението си в пленарната зала министърът призова за консенсус по проблемите в сектора, но депутатът от ГЕРБ Ивайло Московски по-късно го попита как да се постигне консенсус „като правите нещата задкулисно, без да ни информирате, както си решите за добре“. „Държите обществеността и парламента в неведение“, заяви той по повод изнесени от Стойнев данни за поредното забавяне на пускането в експлоатация на газовата връзка с Румъния заради оттегляне на строителя и изчакване на действия от страна Сърбия по интерконектора дотам, „защото не може да си позволим да построим тръби, които да станат един паметник“, по думите на Стойнев.

 

Депутатът от ГЕРБ и бивш министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев аргументира искането на вот на недоверие с воденето на енергийната система на България към срив. Дружествата в сектора са в изключително тежко финансово състояние и в огромна ликвидна криза, заяви той.

 

Дебатът по четвъртия вот на недоверие започна в присъствието на вицепремиерите Даниела Бобева и Цветлин Йовчев и министъра на финансите Петър Чобанов, а към 16.30 часа пленарна зала с бурни аплодисменти бе посрещнат премиерът Пламен Орешарски, който пристигна директно от летището след визитата си в Рим.

 

ГЕРБ поискаха вота на недоверие и заради „груба политическа намеса“ на държавата в работата на независимия регулаторен орган – ДКЕВР.

 

„ДКЕВР с месеци отлага анализа за цената на тока от 1 юли. Дочувам, че им е наредено да не променят цената и при техен въпрос как да стане това им е отговорено, че положението трябва да се удържи още три месеца“, заяви Добрев. Според него това ще увеличи още дефицитите в държавната енергетика и те ще станат по-големи от възможностите на държавния бюджет. „Надявам се това да не се отрази върху кредитния рейтинг на България“, заяви бившият министър, който в началото на дискусията отбеляза, че за пръв път в историята на НЕК рейтингът на компанията бе понижен при правителството на Орешарски.

 

Добрев обясни, че заради липсата на визия, действия и експертен дефицит, печалбите на дружествата са изчезнали, загубите се увеличили многократно – с милиарди за 1 година, на фона на липса на капиталови инвестиции. В същото време за 2013 г. и първите три месеца на т.г. междуфирмената задлъжнялост в „Българския енергиен холдинг“ е надхвърлила 1 млрд лв.

 

Поръчка на реактор като порше от арабски шейх

 

Заради намалената такса за износ на електроенергия Електроенергийният системен оператор се е лишил от 180 млн. лв, изчисли Добрев. За пръв път се теглят кредити за заплати в държавната енергетика, заяви той, но Стойнев го обори, че овърдрафтите не означавали плащане на заплати.

 

Правителството целенасочено се опитва да загуби арбитражното дело за спирането на проекта АЕЦ „Белене“ и си поръча ядрен реактор в САЩ така „сякаш арабски шейх си поръчва порше, само че ние не сме арабски шейх“, заяви още Делян Добрев.

 

В отговор Драгомир Стойнев заяви, че точно преди една година, когато е поел министерския пост правителството е влетяло от първия час в проблемите на енергетиката, всеки от които отварял теми за дисбаланси от години, липсата на последователност в големите енергийни проекти. Той обяви още, че желанието му не е да има поредна 257-ма енергийна стратегия, а тя да бъде представена идния месец и да се приеме с консенсус. Като първи приоритет на тази стратегия Стойнев посочи либерализацията на енергийния пазар, а като четвърти – „спирането на разпродажбата на българската енергетика, която трябва да е подчинена на обществения интерес, а не само на пазарните принципи“.

 

Също като Добрев, Стойнев извади лансирани многократно в последните месеци аргументи за това, че състоянието в енергетиката е тежко заради големия дял на енергията от възобновяеми източници, 80 процента от които са въведени по времето на ГЕРБ и чиято цена е средно три пъти по-висока от продаваната от НЕК на пазара.. Той хвърли вината за дефицитите и дисбалансите върху дългосрочните договори за купуване на тока от ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, както и на столичната топлофикация, която не си плаща дългове за газ към БЕХ за 500 млн. лв. и в същото време не си събира вземанията от клиентите.

 

Преодоляването на негативните фактури, натрупани през изминалите години, не става за ден и два, заяви Стойнев.

 

По думите на министъра на икономиката и енергетиката от повишената от ГЕРБ такса за износ на тока до 34.26 лв. за мегаватчас държавната енергетика е загубила 197 млн. лв. Дружествата в БЕХ били финансово обезкървени с дивидентната политика на ГЕРб, която вдигнала отчислeнията от 37 млн. лв. на 539 млн. лв. заради искането да се плаща дивидент и върху неразпределената печалба от дружествата в БЕХ. Стойнев отдаде натрупания дефицит в НЕК на закупената енергия ВЕИ, от което държавната компания била на червено с 435 млн. лв., а загубата й от закупен, но нереализиран студен резерв била 340 млн. лв.

 

Депутатът от ГЕРБ Ивайло Московски обаче призова Стойнев да не съобщава просто така данни за НЕК, а да предостави финансовия й отчет, за да може да се анализират всички резултати комплексно, а не поотделно по удобен за управляващите начин.

 

Кое е добро и кое зло?

 

„Имахме големи критики за работата си с ЕК, но ние заварихме две наказателни процедури срещу България в областта на енергетиката, но те вече са затворени“, заяви Стойнев.

 

Той обяви още, че „истеризиране на отношенията с ЕК и политизиране на енергетиката няма да доведе до нищо добро“. Явор Куюмджиев пък коментира, че е „тъжно непрекъснато да размахвате писмата от ЕК, които започват с „беше ни донесено, че…“. „Кой донася в Брюксел? Кой? Вашето управление беше човеконенавистно и хората ви го показаха. За вас ще останат само сълзите на огорчение, че никога няма да се върнете на власт“, заяви Куюмджиев.

 

„Трябва ли да просто да чакаме развитието на отношенията между Европейския съюз и Русия заради Украйна“, попита Стойнев. Той декларира още, че преговорите по проекта „Южен поток“ ще продължат въпреки изострените отношения между Брюксел и Москва. Министърът обяви също, че такива изгодни условия, каквито БЕХ получил от „Газпром“ за кредитирането на българското финансиране за участъка на газопровода у нас не можело да бъдат получени на свободния банков пазар.

 

В хода на дебата около „Южен поток“ стана ясно, че периодът на изплащане на заема от „Газпром“ е увеличен от договорените от ГЕРБ 15 години на 22 години, за да може от първия ден на експлоатация на тръбата в БЕХ да остават 20 процента от дивидента, а във варианта на ГЕРБ всички отчисления са щели да отиват за покриване на кредита. Стойнев обаче се изпусна, че дълго афишираното от него постижение за сваляне на договорената от ГЕРБ 8 процента лихва по заема всъщност не била договорена, а само предложена от „Газпром“. „То фирмата може да поиска и 100 процента“, заяви Добрев.

 

Министър Стойнев заяви, че гледа на големите енергийни проекти през призмата на националния интерес и сигурността на икономиката ни.

 

„Ще продължим с ядрената енергетика. Тя се развива и ще се развива заради интересите на България, а не заради външни интереси. Вие допуснахте много грешки с „Белене”. В момента държавата се бори, за да запази интереса на българската страна в арбитражното дело и се опитваме да поправим направеното зло от вас”, обърна се към ГЕРБ Драгомир Стойнев.