Чак на 80 години Васил Киров, най-дългогодишният кмет на Несебър, открива първата си изложба. Той рисува само графични портрети. Има и няколко автопортрета. Картините му са 33 и всички те са изложени днес в демонстрационния център на занаятите в Несебър.
Киров никога не се е възприемал като художник, затова толкова късно решава да покаже публично рисунките си.
А всъщност цял живот е мечтал да се занимава само с това.
Може и да не е успял като художник, но именно талантливата му ръка е причината той да стигне до кметския стол на Несебър и да остане на него 14 години.
След края им обаче присъщата му скромност го праща зад волана – в началните години на прехода Киров става шофьор на такси.
Хората в града обаче не помнят това, а го знаят като кмета, под чието ръководство Несебър минава под егидата на ЮНЕСКО.
Едва на 3 години малкият Васко остава без баща и майка му сама отглежда него и тримата му братя. Завършва поморийската гимназия благодарение на стипендия, отпусната му от управата на родното село Оризаре.
След една година като учител по всичко
в с. Гюльовца и още три като войник Киров попада в отдел “Култура” на Околийския народен съвет – Поморие. Канят го там, защото още от гимназиалните години му се носи славата на добър художник.
По онова време Поморийската околия включва 42 села. “Никога не съм имал желание да се занимавам с ръководна длъжност. Смятах, че трябва да се занимавам с рисуване”, разказва Киров.
Когато разбират за младия кадър в отдел “Култура”, от комсомолската организация решават да го привлекат на нова длъжност – завеждащ отдел “Учащи”. Със заплахата, че ще бъде съкратен, той започва работа там.
След една година обаче – през 1958-а, в България настъпва административна реформа. Закриват се околиите и се сформират по-малки общини.
В същия период започва изграждането на Слънчев бряг. През 1962 г. тогавашният председател на Общинския народен съвет в Несебър (в днешни дни длъжността кмет – б.р.) напуска и започва работа в Бургас. Съответните органи избират на неговото място като кмет да застане Васил Киров.
“Научавам в деня, в който е насрочена сесията. Събра се партийният комитет, обясни кой ще ръководи сесията и какви точки ще има. Изненадващо чувам, че за кмет се предлага другарят Васил Киров”, обяснява дългогодишният градоначалник. Той не приема идеята с охота, защото междувременно е записал задочно специалност “Философия” в Софийския университет. Това се случва след неуспешно кандидатстване в Националната художествена академия. “Аз все бягах към рисуването, а животът ме насочваше към противоположна страна”, раказва той.
Сравнява тогавашния облик на града със селянин, облечен в дрипи.
“Несебър беше тъжна хубост
- църквите бяха обрамчени с грохнали и стари сгради. Като влезеш в града, беше стопанският двор на ТКЗС. От предната му страна висеше един старомоден трафопост, 10 метра висок. Паметниците на културата бяха скрити, рухнали, нямаше ги. Имаше значителна беднотия. Много изостанал град беше”, разказва Киров.
Според него кмет се става лесно, но трудното идва после – когато проблемите и решенията им те притиснат. Трябвало да се съборят незаконни строежи в старата и новата част на града. “Много трудно беше да излезеш срещу мнимите интереси на хората. Трябва да се противопоставиш и да ги изпълняваш. Така задача по задача изкарах четири години”, казва Киров.
Започва да се говори кой е следващият кандидат за поста. Един от членовете на партийния комитет му казва, че населението смята, че ерген не може да познава болките на хората и не може да бъде кмет. Тогава Васил Киров пише докладна записка до Окръжния комитет на партията, с която се отказва от поста, защото повече не иска да бъде спирачка в развитието на града.
Решението му бива одобрено и е назначен за заместник на партийния секретар на общината. Занимава се и с други административни длъжности до 1981 г., когато отново по номенклатурна практика е избран за кмет. Този път обаче сяда на стола като семеен човек. “Несебър и сега, и тогава беше много сложна община, защото бе под контрола на централните органи като град музей”, обяснява той.
Включването на Несебър в списъка за защитени обекти на ЮНЕСКО през 1983 г. идва естествено. Предложението е на централните културни институции в България, след като минават 27 години от декларацията, в която градът е обявен за архитектурен и археологически резерват. Жителите почти не усещат промяната, защото не се шуми за нея. Самият Васил Киров разбира по телефона от тогавашния директор на музея в града. Това налага европейски стандарти и експерт, който да следи за нарушенията в Стария град – да не се надстрояват къщите, да не се разширяват, нито загрозяват с остъклени балкони. Ролята на експерта, който следи, се изпълнява от Киров. Жителите пък съдействат и когато имат проблем с къщите си, общината ги мести в новата част на града. “Аз например, за да разговарям с архитектите по градоустройствените планове, съм се подготвял специално за термините, за да не се излагам. Вземал съм си списание “Архитект”. Не мога като някой овчар да ида. Ако искаш да си кмет и да отговориш на изискванията, то си зависи от теб”, казва той.
Добавя, че част от външната политика на България минавала през Несебър. “Ние бяхме нещо като артисти, постоянно се налагаше да посрещаме делегации”, разказва с неприкрито чувство за хумор той. Включително посреща космонавти като Юрий Гагарин и Георги Иванов. “Когато стъпят на Земята, първата им работа е да дойдат в Несебър”. “След 1989 г. градът се влоши и имаше опасност да ни санкционират от ЮНЕСКО”, разказва тогавашният кмет. “Искам да подчертая обаче, че Несебър никога не е попадал в списъка на застрашените обекти”, добавя той и изтъква, че голяма заслуга за това има и сегашната управа, която за пръв път от много години оживява града и паметниците му. След решение за създаване на временни управи в общините Васил Киров бива свален от поста през 1990 г. след почти 3 изкарани мандата. “След това ти си Господин Никой. Падаш от големия стол и никой не ти обръща внимание. Аз станах таксиметров шофьор. Затова прав, каквото правиш, а след това не чакай някой да те поздравява”, обяснява поучително Киров.