Православната църква празнува днес християнския празник Цветница, наричан още Връбница.

Празникът се отбелязва в неделята след Лазаровден и една седмица преди най-големия християнски празник – Великден, и отбелязва входа Господен в Ерусалим.

Според евангелските текстове Христос влиза на бял осел в града, където вярващите го посрещат с палмови клонки, както в древните пророчества за влизането на Месията.

Изпълнили се думите на пророк Захарий: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9).

Народът, виждайки в Иисуса очаквания Спасител,

с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи пред пътя Му, хвърлял цветя и пеел: „Осанна! Благословен е Идещият в името Господне“.

Предишния ден във Витания Христос върнал към живота мъртвия Лазар и вестта за възкресението му се носела из града. Хиляден народ се стекъл да види Великия Чудотворец и възкръсналия Лазар.

На Цветница в църквата с нарочна молитва се благославят върбови клонки (на всенощното бдение в събота вечер), раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете си за благословение и здраве.

Върбовите клонки напомнят палмовите вейки – символичните знаци на посрещането. На постещите пък се разрешава се риба.

Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница и е празникът на цветята и на цъфтежа.

Според старите български обичаи имен ден празнуват

всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Маргарита, Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.

Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие.

Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, и изпълняват обичая „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението.

Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

Главно в Североизточна България на този ден се извършват и обреди, свързани с вярването, че на Връбница „разпускат умрелите“, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо.

Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява, кандило и вода, прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата запалват огън.