Цветан Василев

В опит да изпревари резултатите от одита на Корпоративна търговска банка (КТБ), мажоритарният й собственик Цветан Василев обвинява БНБ, че „подготвя почвата за ликвидацията на банката и така желаното разграбване на нейните апетитни активи“. Това той заявява на 20 октомври в поредното си писмо, озаглавено „За мръсната игра на държавата под диктовката на частните интереси на ликвидаторите – действие (пред)последно“.

Същия ден се очаква трите одиторски компании, наети от Българската народна банка (БНБ), да внесат окончателния доклад за състоянието на КТБ, въз основа на който БНБ ще реши дали Корпоративна банка, поставена под специален надзор на 20 юни, ще бъде ликвидирана или оздравена.

Повечето прогнози към момента са, че банката ще бъде ликвидирана.

В понеделник сутринта от пресслужбата на БНБ коментираха пред Mediapool, че докладът все още не е внесен, но след като това стане и Управителният съвет на БНБ се запознае с него, ще бъде оповестен без никакво забавяне.

Цветан Василев, който е обвинен в присвояването на над 200 млн. лв. от КТБ и разследван за пране на пари в Люксембург и България, в момента е в Белград, където чака да приключи делото за неговата екстрадиция у нас.

В поредното си писмо банкерът отговаря на съобщението на БНБ от четвъртък, че виенският фонд EPIC представлява единствено дружеството собственост на банкера „Бромак“, но не и Оманския фонд като акционер в КТБ.

Според Василев това е „поредният елементарен и нескопосан претекст“, с който се цели да не започнат реални преговори и действия по възстановяването на КТБ. „Само преди няколко години БНБ не посмя публично да опровергае твърденията за непрозрачност на капитала на КТБ по повод участието на Оманския фонд в него чрез люксембургска компания“, припомня Василев.

Разграбването на КТБ според Василев

Според него няма съмнение, че се цели „съсипването“ на КТБ, като за целта е „впрегнат целият наличен ресурс – от следствието и прокуратурата, през квесторите – до одиторите“.

Банкерът смята, че в момента се подготвя „почвата за ликвидацията на банката и така желаното разграбване на нейните апетитни активи“, които ще бъдат „скоростно разпределени на „правилните“ инвеститори“ на „завидно добри цени“.

За целта кредитният портфейл на КТБ ще бъде разделен на четири категории от одитори и квестори, като „най-добрите“ активи са в първата група, а „най-лошите“ – в четвъртата. Според Василев това ще бъде направено формално без да се отчита по никакъв начин спецификата на структурата на кредитния портфейл на банката.

Банкерът дава три примера за модела, по който „се подготвя разграбването“ на КТБ. Единият е с групата „Петрол“, придобита от няколко дружества с инвестиционна цел, контролирани от КТБ, а не от мажоритарния й собственик, които имат обща експозиция от 200 млн. евро към банката. „Оценката на предприятията съгласно последния международен одит, извършен на принципа „replacement cost“, надхвърля 400 млн. евро“, пише Василев.

Според него три от четирите компании – основни акционери в „Петрол“, са поставени в трета категория от одиторите, а четвъртата от тях – във втора. „Това навежда на мисълта, че се цели „Петрол“ да бъде продаден в крайна сметка на цена до 130 млн. евро на „подходящите“ купувачи или на онези, които са готови да доплатят разликата до пазарната стойност на ликвидаторите и техните всемогъщи опекуни“, пише Василев. Той твърди, че има оферти за купуване на групата „Петрол“ за 300 млн. лв. Това според Василев означава, че ако замисленият сценарий бъде приложен, ще означава загуба от 200 млн. евро за КТБ.

През последните месеци фирми, свързани с Василев, и такива, зад които стои Гриша Ганчев, непрекъснато се опитват да направят промени в управлението на групата „Петрол“, става ясно от Търговския регистър.

Другият пример даден от Василев е с групата хотели „Сана Спейс“. Те имат кредити за 6.5 млн. евро и са включени във втората група на доклада на одиторите. Минималната стойност на петте хотела възлиза на 25 млн. евро – цена, която заинтересовани лица са готови да заплатят и към настоящия момент, пише Василев. Според него това означава загуба от още 19 млн. евро за КТБ при положение, че кредитът на групата бъде продаден по номинал, „което само по себе си е съмнително да се случи“.

Последният посочен пример е със стъкларския завод „Рубин Инвест“ в Плевен. Фирмата има експозиция от 15 млн. евро към КТБ, която е поставена във втора група. „Към днешна дата само продукцията на склад и вземанията от клиенти на предприятието са на тази стойност“, като предприятието има „производствен капацитет от около 100 хил. тона годишно и струва поне 50 млн. евро“, смята Василев. Според него „независимо от това има огромен риск същият да бъде пласиран практически безплатно“ на предишния собственик на завода, на който било „поставено условие да свидетелства срещу определено лице в услуга и по начин, указан от ликвидаторите“ на КТБ.

Призив за взимане на най-доброто решение

Цветан Василев пише, че през последните три години чрез фирмата му „Бромак“ е инвестирал 40 млн. евро при увеличението на капитала на КТБ през май 2013 г., както и още 30 млн. евро подчинен срочен дълг, който с начислените лихви към настоящия момент възлиза на около 35 млн. евро.

За пореден път той обещава да се бори докрай за възстановяване на дейността на банката, която е проекта на неговия живот. „Капитализацията на КТБ следва да се осъществи основно на акционерно ниво. За целта най-вероятно е да се използва „Бромак“ (вече без мое участие), като за целта ще се изплатят определен обем от кредити (по моя преценка – около 2 млрд. лева) и придобиване срещу това на собствеността върху някои финансирани от банката активи и проекти. По този начин капиталът на банката може да бъде възстановен до регулаторните изисквания, а ликвидността да бъде достатъчна, за да се уверят клиентите в способността на банката да изпълнява своите ангажименти“, смята Василев.

За пореден път той предупреждава, че фалитът на КТБ ще има изключително тежки последствия за цялата система. Банкерът призовава отговорните институции в казуса с КТБ да вземат „най-доброто решение както за банката, така и за цялата банкова и финансова система“.

Къщата на Женевското езеро купена с кредит

Къщата на сем. Василеви на брега на Женевското езеро в Швейцария е купена с кредит, става ясно от интервю на съпругата на Василев – проф. Антоанета Василева пред novinite.bg.

За покупката на луксозния имот за 20 млн. евро съобщи в.“Труд“ преди седмица.

„Имотът в Женева е закупен с кредит, обезпечен с ипотека, с минимално участие на купувача, което представлява обичайна практика в страна като Швейцария“, казва Василева без да посочва от коя банка е изтеглен заема и какъв е неговия размер.

Преподавателят от УНСС казва, че къщата е записана на нейно име, но е „съпружеска имуществена собственост“ и имотът е“ надлежно“ указан в данъчната й декларация. Според проф. Василева „всеки има право да инвестира в проекти, в акции, в недвижими имоти и др., като по този начин диверсифицира риска“.

„Егалитарната философия се е загнездила в съзнанието ни по начин, който не ни позволява да приемем, че всеки е индивидуален и различен като интелектуален потенциал, финансови възможности и предприемачески умения“, допълва деканът на факултета по „Международна икономика и политика“.

Антоанета Василева защитава съпруга си и смята, че истината един ден ще излезе наяве.