Надежда за „Стоп на диабета“ и на „ужасния квартет“

Д-р Георги Чалдъков

Хормонът инсулин вкарва глюкозата в клетките и така понижава нейните кръвни нива – до откриването на инсулина захарният диабет е бил смъртоносна болест. През 1921 г. румънецът Николае Паулеску в Букурещ и през 1922 г. канадските „младежи“ д-р Фредерик Бантинг, Чарлс Бест и Джеймс Колип и професор Джон Маклеод в Торонто откриват, че инсулинът се произвежда от клетки на панкреаса (задстомашна жлеза). Джеймс Колип го изолира от жлезата и той и Бантинг  инжектират инсулин първо на себе си. След това първият им пациент е 14-годишния Леонард Томпсън – инсулинът подобрява  здравето на детето. От тогава повече от 90 години това огромно постижение на биомедицинската наука спасява милиони човешки живота!

Затова още следващата, 1923 г.  Фредерик Бантинг и Джон Маклеод са удостоени с Нобелова награда. Това е „най-бързата“ – откритието е през 1921, наградата – през 1923 г., „най-младата“ – Фредерик Бантинг е на 32 години, и „най-обидната“ Нобелова награда – д-р Николае Паулеску, студентът Чарлс Бест и младият биохимик Джеймс Колип са пренебрегнати от Нобеловия комитет, не са удостоени с Нобелова награда. Стават очевидни недоразумения, когато политиката се намесва в присъждането на престижни награди – не само в България!

По данни на Американската диабетна асоциация всяка 19-та секунда някой в САЩ е диагностициран с диабет, най-често диабет тип 2. Ако болестта се разпространява със сегашната „епидемична“ скорост, статистиката сочи, че през 2050 г. всеки един един от трима жители на САЩ ще бъде диабетик. Сега около 30 милиона жители на САЩ имат диабет, 86 милиона са с риск да се разболеят от диабет.

Подобна, но с други количествени данни, е статистиката и за другите страни, включително България. Най-организирана в „Стоп на диабета!“ е Американската диабетна асоциация. Като почит към сър Фредерик Бантинг, роден на 14 ноември 1891 г., ноември е обявен за Американски диабетен месец – тази година призивът е Eat Well, America! (Храни се добре, Америка!).  А 17 ноември е обявен за National Healthy Lunch Day (Ден на национален здравословен обед).

Както наскоро писах в „SOS за Homo obesus“, необразованите и социално слабите жителите на САЩ са най-големите дебеланковци в света. Затлъстяването е един от големите рискови фактори за диабет и е съществена част на „новата болест“, наричана метаболитен синдром. За него именно бе въведен термина deadly quartet* – затлъстяване, диабет, хипертония и повишени кръвни нива на холестерол и триглицериди (Kaplan NM. The deadly quartet. Upper-body obesity, glucose intolerance, hypertriglyceridemia, and hypertension. Arch Intern Med 1989;149:1514-1520).

       Затова президент, First Lady of the US Michelle Obama, сенатори и журналисти в САЩ все по-често обсъждат: „How obesity threatens America‘s future?” (Как затлъстяването заплашва бъдещето на Америка?). Организират проекти Let’s Move! (Нека се движим!) и The Partnership for a Healthier America (Партньорство за по-здрава Америка). Президентът Обама говори за значението на персоналната, прецизна медицина. Подкрепя Инициативата за изследване на  мозъка, предложена от Националните институти по здраве (National Institutes of Health)…

А в България председател на Българската академия на науките, президент, бивша министър-председателка и цар без царство се занимават с църковни мисии, раздават титли и ордени на недостойни чужденци. Не съм чул някой от този ужасен квартет да е запитал: „Как затлъстяването, атеросклерозата, хипертонията, диабетът и метаболитният синдром влияят на бъдещето на България?”

Или да е организирал камапания Храни се добре, България!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*От английски, буквално „смъртоносен квартет“, тук предпочитам да бъде „ужасен или опасен квартет“).  Може да прочетете и статията на Michael Clearfield, Melissa Pearce, Yasmin Nibbe, David Crotty, Alesia Wagner, озаглавена „The “New Deadly Quartet” for cardiovascular disease in the 21st century: obesity, metabolic syndrome, inflammation and climate change: How does statin therapy fit into this equation?“, публикувана в Curr Atheroscler Rep 2014; 16: 380. DOI: 10.1007/s11883-013-0380-2