България и Румъния имат най-ниските равнища на усвояване на европарите сред 27-те страни членки на ЕС
Забавянето в усвояването на еврофондовете в България и Румъния след присъединяването им към ЕС през 2007 г. пречи на прехода на двете страни към демокрация и пазарна икономика, посочва Сенатът на Франция в доклад, цитиран от „Юрактив„.
Процесът на преход в Румъния далеч не е приключил, а в България „напредва бавно“, пишат френските сенатори, които неотдавна са посетили България от името на комисията по външните работи на френския Сенат.
Докладът от 50 страници обръща внимание на „историческото“ разширяване на ЕС, включително влизането на Румъния и България, които са определени като „действително“ франкофонски държави.
Френските сенатори обаче подчертават много различия в двете страни и отбелязват, че
европейските фондове не са използвани правилно,
още по темата
27237
за да се помогне на икономиките на двете страни да настигнат останалите държави от ЕС.
В бюджета за 2007-2013 г. 19,7 милиарда евро са заделени за Румъния и 6,9 милиарда – за България. До януари 2012 г. Румъния е усвоила само 4% от тези средства, а България за същия период – 19%.
Това са най-ниските равнища на усвояване на европейски фондове сред 27-те страни членки, посочват авторите на доклада.
Представителите на френския Сенат отбелязват, че структурните и кохезионните фондове за България са били
предназначени да стимулират растежа на БВП с 9 процентни пункта,
ако бъдат изцяло използвани до 2015 г. За Румъния тези фондове биха могли да възлизат на 3,8% от БВП, посочват авторите.
Според сенаторите страните не са могли да използват средствата на ЕС заради липса на опит, на административен и юридически капацитет, заради продължаващите „мошенически практики“, както и ограничения при осигуряването на съфинансиране.
Комисията постигна споразумение неотдавна равнището на съфинансиране да бъде променено от 15% на 5% за Румъния и България, пишат авторите на доклада.
Те отбелязват също така, че комунистическите режими в двете страни
са жертвали две от сегашните три поколения и са „упоили“ гражданското общество
Френските сенатори отбелязват, че България и Румъния са поискали увеличение от 25% на кохезионните фондове за тях в бюджет 2014-2020 г.
Сенаторите правят заключението, че България и Румъния все още са в преходна фаза и се борят да постигнат по необратим начин държава, основана на върховенството на закона.
Членовете на сенатската комисия по външна политика посочват, че докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка понякога са прекалено строги, особено за Румъния.
Последните доклади от 18 юли са определени като „изключително отрицателен“ за Румъния и „малко по-благосклонен“ за България.
Те обаче подкрепят мониторинговите усилия на Комисията и отбелязват:
„В интерес на Румъния и България, и в интерес на Европа, някой трябва да остане бдителен, тъй като
в тези страни битката никога не е спечелена!“
Сенаторите също отбелязват, че някои от техните румънски и български събеседници са им казали, че без натиск от ЕК двете страни биха били доста по-зле.
Loading ...
