На 06 март 2012 г., в град Пловдив ще се състои представянето на новата книга на д-р Теодор Дечев – „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения“. Представянето ще се състои в сградата на КИА във втора аудитория от 11:00 часа. Това е новото, четвърто по ред собствено издание на колежа по икономика и администрация (КИА).
ЗА КНИГАТА
Книгата прадставлява монографично изследване – самостоятелна разработка на автора, целяща да изясни проблема за взаимодействието между институциите в Р. България.
В изследването подробно са разгледани взаимодействието между държавните институции, както и тристранното и многостранното сътрудничество, в които участват и представителните организации на социалните партньори – синдикати и работодателски организации.
Липсата на систематизирана информация за органите, където се осъществява взаимодействието между институциите, налага изпозуваният метод на научно изследване в някаква степен да представлява „научно разследване“. Органите на междуинституционално взаимодействие първоначално са идентифицирани, като впоследствие значителна част от тях са описани в подробности.
Идентифицирани са 9 държавно обществени консултативни комисии, 45 съвета и 18 работни експертни групи, според терминологията използувана от вече закритото Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР).
При разглеждането на взаимодействието изключително между държавни институции, са идентифицирани и подробно описани 18 органа на междуинституционалното взаимодействие. При тристранното и многостранното сътрудничество, където участват и представителните организации на социалните партньори са идентифицирани и описани 27 институционализирани органи за сътрудничество.
Според автора, прави силно впечатление много широкия обхват на тематичните области, в които се осъществява взаимодействието между институциите. Изпъкват своеобразни „клъстери” от органи за междуинституционално взаимодействие в сферата на националната сигурност и в сферата на проблемите на труда и жизненото равнище. Може да се смята, че по безспорен начин е установено особеното значение на взаимодействието между институциите в тези две области.
На второ място – вижда се, че подобно взаимодействие се осъществява на национално, регионално (на ниво „област” и на ниво „планов район”) и общинско ниво. Взаимодействието между институциите се осъществява не само по тематична хоризонтала, но и по териториално – йерархична вертикала.
На трето място, възниква въпросът за оценката на ефективността на взаимодействието между институциите. Оказва се, че за известен период от време, подобна САМОоценка е извършвана от самите институции в ежегодните доклади за състоянието на администрацията.
Странно впечатление прави, че подобна самооценка е правена за състоянието на администрацията до 2006 г. включително, но след това „матрицата” на съдържанието на доклада е променена и въпросите на взаимодействието между институциите са изцяло неглижирани.
Повече от смущаващо е, че единственият критерий по който се оценява дейността на органите за междуинституционално взаимодействие, наречени в докладите „консултативни звена” е количественият, при това в най-груба, повърхностна форма.
Така например, за много важен показател се смята броя на проведените заседания.
Пак в рамките на количествената оценка на работата на „консултативните звена”, през 2006 г. е констатиран фактът, че 51,1% от отчелите се звена не са приели работна програма за 2006 г.
Процентното съотношение на звената, които не работят по работна програма, през 2006 г. е нарастнал спрямо 2005 г., когато е бил 46,9% и спрямо 2004 г., когато работещите по предварително одобрена програма съставляват 34,8%.
Оказва се, че голяма част от „консултативните звена” си позволяват не само да нямат програма, но и да не предават отчети за извършената работа. През 2005 г. значителна част от тези органи – 62,5% не са изготвили отчети, като само 5 от тях са представили пред МС отчетни доклади.
В докладите за състоянието на администрацията могат да се прочетат данни за това, какъв дял от „консултативните звена” са привличали външни експерти при работата си, разбира се, без да се споменава, каква част от тях са имали отпуснат бюджет за подобни неща. По принцип това се преценява като положителен маркер.
Във всички достъпни доклади за състоянието на администрацията господстват единствено количествени критерии – броене на заседания, на външни експерти, на предложения за изменение на състава на звената и пр. Практически отсъства каквато и да е аналитична част, въпреки очевидната необходимост от такава.
На база на извършената работа по идентификацията на органи, където се осъществява взаимодействие между институциите, както и на прегледа на докладите за състоянието на администрацията за периода 2005 – 2008 г., включително, в изследването са направени следните изводи:
– органите, където се осъществява взаимодействие между институциите са значителен брой. Разнообразието при тях е голямо, както по отношение на тематичните им области, така и по отношение на териториално – йерархичните нива на които осъществяват дейността си. По непонятни причини, не е приета никаква официална систематизация и класификация на тези органи.
– в държавната администрация не са възприети никакви критерии за оценка на ефективността на работата на органите, където се осъществява взаимодействие между институциите.
– няма обща философия за стила на работа в органите, където се осъществява взаимодействие между институциите. Те се регулират от най-различни нормативни документи – от правилници за приложение на законите, с които са учредени, до вътрешни решения на самите органи, които остават непубликувани.
– налице е засилващо се неглижиране на проблема за взаимодействието между институциите и дори формално избягване на дискусии по този въпрос.
На база на направеното научно изследване / разследване, авторът препоръчва въвеждането на ясни принципи за функциониране на органите, където се осъществява взаимодействието между институциите.
В органите, където са представени изключително държавните институции, това е екипният принцип, въвеждането на който е от съдбоносно значение по време но кризи.
В органите, където представителството е тристранно или многостранно, с участие на социалните партньори и на други граждански организации, работата трябва да се опира на принципите на партньорството, взаимното зачитане и балансът на интереси. В тези органи също трябва да се прилага екипният принцип, тогава когато се разработват политики, становища, проекти за нормативни документи и други, след като е постигнато принципно съгласие с отчитане на интересите на партниращите страни.
Книгата е предназначена за научни работници – социолози и политолози, за изследователи в сферата на институционалната политика и индустриалните отношения и за държавни служители. Тя може да се използува за образователни цели във всяко висше учебно заведение, където се изучават социология на институциите или индустриални отношения.
ЗА АВТОРА
Авторът – Теодор Дечев е завършил ВИАС през 1984 г. През 2003 г. получава магистърска степен по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 до 2007 г. е докторант на свободна подготовка в Институт по социология при БАН. От 2007 г. е доктор по социология.
От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда и социалната политика с ресор индустриални отношения. В периода 2001-2002 г. е съветник на председателя на КНСБ. През 2002 – 2003 г. е експерт на Европейската комисия по въпросите на социалния диалог.
В периода 2003 – 2005 г. е член на Икономическия и социален съвет на Р. България. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). През 2003 – 2010 г. е заместник председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и председател на Съвета на браншовите организации при ССИ. От 2010 до 2012 г. е председател на ССИ. От 28 януари 2012 г. е почетен председател на ССИ.
През януари 2012 г. оглавява инициативен комитет за учредяване на „Свобоедн народ“ – независима социалдемократическа партия.
Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от двадесет и пет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Член е на Българската асоциация за политически науки. Член е на Международната асоциация по индустриални отношения (International Industrial Relations Association – IIRA).
Титуляр на дисциплината “Трудови конфликти и индустриални отношения” в бакалавърска и магистърска програма на Нов Български Университет. Преподава социология в Университета за национално и световно стопанство. Създател на дисциплината “Индустриални отношения и сигурност” във Висше училище „Колеж по икономика и администрация“ – град Пловдив.
Loading ...
