Учен, лекар, ерудит, бохем и будител

| Източник:

Интервю на проф. Коста Костов с д-р Георги Чалдъков*

Публикувано в списанието InSpiro 4: 47-51, 2015

Учен, лекар, ерудит, бохем и будител

1. С едно изречение – кой е д-р Георги Чалдъков?

- Син на Радка и Нико Чалдъкови, роден в Бургас гражданин на света, който има много brain-and-heart friends (BHF). И още едно изречение, въвеждащо: „чалдък“, от турски, означава „имаш го“, „ще го направя“. Знам го от баща ми: когато нашите деди влизали в кръчмата, се обръщали към оркестъра с „чал бир хава“ (изкарайте една песен) и оркестрантите отговаряли: „чалдък“ (имаш я, ще я изпеем).

Хубава дума е „чалдък“. Звучи ми като сбъднато обещание – писа ми писателката Неда Андонова.

2. Какво е твоето отношение към религията, вярата, християнството? Ортодоксален православен християнин или езотерик е д-р Чалдъков?

- Аз съм православен християнин, който се тревожи от социалната и политическа апатия на нашата църква. И съм отвратен от този, който изрече „Майната му на православието.“ В „Дрониране. Или синдром на Паси“ пиша повече за това.

3. Кое място от детството подхранва най-силно твоята носталгия по Бургас?

- Махалата в Бургас, около гърба на Пожарната команда, на върха на улица „Сливница“ – може би най-високото място на Бургас. Летният вятър отваряше прозорците на къщите и до всички долиташе гласът на „вечерен тромпет“, идващ от къщата на Тончо Русев и брат му Иван Русев на „Александър Велики“. Като студент Васко Лаков, братовчеда ми, често идваше вкъщи с поета Борис Христов и тогава цялата махала, заедно с гърба на Пожарната команда, „тръгваше отново след кръстоносния марш на щурците“.

Като поотраснахме, „махалата“ се премести в Морското казино, тогава най-хубавият и до два часа след полунощ работещ ресторант, на който баща ми беше дълги години управител. Цялата интелектуална бохема на града бяха негови постоянни гости. И аз бях често с тях. А Христо Фотев написа:

В малко казино край морето –

край морето в малкото казино

идваха моряци отдалеко,

за да пият свойта чаша вино.

4. Кое е твоето най-ранно детско вдъхновение? Кой или кое е събудило най-рано духа ти?

- Госпожа Семова ни учеше от първо до четвърто отделение – отношението й към нас, невръстните деца, е един от първите „отпечатъци“ за благородство в паметта ми. Нали си спомняш за интелигентните сиви гъски край Виена и imprinting of Konrad Lorenz, за което той, заедно с Нико Тинберген и Карл фон Фриш, получи Нобелова награда през 1973 г. Знаеш и за критичния период от време, в който новоизлюпените трябва да видят майка си. След 25-30 часа и да я видят, няма да имат „отпечатък“, не тръгват след нея – ужасно, да не познаваш Майка си. Като с хората само, че критичният период при нас е може би 7 години след раждането. Така в мен е отпечатена родната ми къща, в която ние и семейството на леля ми, живеехме заедно с баба и дядо, построили къщата през 1920 г. Понякога идваха двамата ми вуйчовци и къщата още повече се изпълваше с трогателно разбирателство. Предполагам, че тези отпечатъци са формирали моето „най-ранно детско вдъхновение“ – за доброта, сътрудничество, съпричастност, щедрост, справедливост…

5. Мастер, ти си един от живите символи на Бургас – като Стоян Цанев, Райна Кабаиванска, Руси Чанев, Георги Дюлгеров, Стефан Диомов… Ти си част от бургаската интелектуална бохема. Какво е за теб Бургас, като „духът на мястото”?

- Genius loci, Spirit of place и тези дни Spirit of Burgas… Знаеш, какво би написал Хемингуей по този повод: „Ако сте късметлия да живеете в Бургас като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Бургас е един безкраен празник.“ Това е като отпечатъка на Лоренц. Твоята сентенция, Коро, е в синхрон: „Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален, ако Адам и Ева бяха бургазлии.“ Повече пише в „Бургас. Сантиментални истории“.

6. Най-голямото ти вдъхновение въобще? Допускам, че първото име, което ще изречеш е Христо Фотев. Второто кое е?

- В науката – Асен Хаджиолов-младши, Делчо Желязков, Рита Леви-Монталчини, Джордж Паладе… В метафорите – Христо Фотев, Федерико Гарсия Лорка, Антоан дьо Сент Екзюпери, Габриел Гарсия Маркес…

7. Приятелите, които са те държали жив?

Както вече казах всички BHF, в тях, разбира се, включвам и семейството ми – Антоанета, Николай и Никифор. На върха на тази хомеостаза стоят докато бяха живи, пък и сега – майка ми и баща ми. Вярвам, че никой друг не може да те обича така всеотдайно, безкористно и наистина завинаги, както родителите ти. След това ти обичаш така децата си и внуците си – и се върти колелото на гените и мемите… Ние сме продукт на нашите гени и меми, Коро. И на нашия експозом – за него пишe в „Клетъчна биология“ и InSpiro.

8. Твоят Учител в живота и медицината? От теб съм научил казаното от Айнщайн: „Достоевски ми даде повече от Гаус”. Кой е твоят Гаус?

- Моят Достоевски са Достоевски, Фотев, Лорка, Константин Павлов, Маркес. Моят Гаус – Асен Хаджиолов, Делчо Желязков, Джордж Паладе, Гюнтер Блобел, Леви-Монталчини.

9. Ти си изключително четящ човек. Назови три книги, които задължително трябва да бъдат прочетени или поне тези, които ти препоръчваш на своите ученици.

- Повече са, три са малко: Малкият принц на Екзюпери, Мечо Пух на Алън Милн, Алиса на Луис Карол, Ние врабчетата на Йордан Радичков, Дон Кихот на Сервантес, Тъй рече Заратустра на Фридрих Ницше, Зорба гъркът на Никос Казандзакис, всичко, написано от Достоевски, Емили Дикинсън, Лорка, Фотев, Яворов, Лучан Блага, Робърт Фрост, Пабло Неруда… И поетичните астрали на две съседни страни – Константин Павлов, роден на 2 април 1933, и Никита Стънеску, роден на 31 март 1933.

Съветвам ги да се учат и от други мъдри хора, като режисьорът Крикор Азарян. Чуй, откровеността на този човек, изречена шест месеца преди да си отиде завинаги (14 декември 2009 г.): „Да ти взема болката (цавът данем)“ – казват арменците на човек, който е угрижен. „Много е красиво, но не е истина. Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш“. И още по-мъдрото: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.“

Ако тези мисли ги бе произнесъл някой евроатлантик, щяха вече да са разпространени по цял свят, дори в Стокхолм. Същото се отнася и за написанато от Константин Павлов, Христо Фотев, Борис Христов, Стефан Цанев, Йордан Радичков…

10. Разбираш или по-скоро усещаш, че един човек е талантлив? Назови няколко имена, които считаш за свое лично откритие?

- Предпочитам „чувствам и мисля, значи съществувам“ – пред „мисля, значи съществувам“ на Декарт. Ако кажа „Мое лично откритие“, тогава съм „разбрал и усетил“ повече от 20 студенти, които са работили в моята лаборатория – те станаха известни учени и лекари, работещи във Варна, София, Сейнт Луис (Мисури), Гьотинген, Каназава, Ню Йорк, Богота, Ню Орлиънс (Луизиана), Кеймбридж, Токио, Атланта (Джорджия), Кьолн. Тук ще спомена някои от тях: Петър Генев, Таня Тенкова-Хойзер, Крикор Дикранян, Антон Тончев, Данко Георгиев, Коста Костов, Илиян Иванов, Ваня Горанова, Уилям Морено, Ружа Панчева, Уале Сулаймен, Камен Вълчанов, Боряна Попиванова, Юлия Йосифова-Карол, Галя Маринова, Марияна Христова.

11. Любим писател и литературен герой?

- Ф.М. Достоевски. В неговите „Записки от мъртвия дом“ той пише: „Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил…, то достатъчно е да придадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица“.

12. Едно послание от света на книгите?!

- Хосе Ортега и Гасет и негова мъдрост: „Yo soy yo y mi circunstancia“ (Аз съм аз и заобикалящата ме среда), изписана в „Размисли за дон Кихот“. Той, в „Бунтът на масите“ пише: „Човека-маса….се чувства „като всички“ и не се притеснява от това, добре му е да се чувства еднакъв с останалите… Масата премазва всичко, което е различно, знаменито, индивидуално, квалифицирано и отбрано. Онзи, който не е като всички, рискува да бъде унищожен. Сега всички е само масата. Това е ужасното явление на нашето време, описано, без да прикривам бруталния му външен вид… Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал.“

Това е написано през 1930 г. – сега за мен то звучи така: „Същността на въпроса е, че светът е останал без морал.“ Богатите са хиляди пъти по-богати от бедните – бедните са и по-болни, и по-необразовани, и по-репродуктивни. Следователно, „Бунтът на масите“ продължава и ще продължава…

13. Любимият ти стих?

- Коро, казвал съм ти, че в българския език няма единствено число за „любовница“ - така е и за „любимия ти стих“. Затова ето някои от тях:

Зелена, любя те зелена…
Verde, que te quiero verde...

По залез златното момиче

се къпеше сама в реката

и ставаше водата златна. (Федерико Гарсия Лорка)

Листата капеха в червено озарени.

На „Морска“ – улица с печално реноме…

Сърцето ми бе в свойта първа сила.

Не беше бившо то както сега.

На всички пролети събрало хлорофила

се пръсна то – позеленя снега. (Христо Фотев)

Ако искаш:

Две малки пролетни звезди, на облаците кацнали,

треперят в пролетния хлад и се целуват тайно. (Иван Пейчев)

И, разбира се, биохронологията на играта, мъдролюбиво представена от

Лучиан Блага:

Детето се смее: Играта е моята мъдрост и моята любов.

Младият човек казва: Любовта е моята мъдрост и моята игра.

Старият човек прошепва: Мъдростта е моята любов и моята

игра.

14. Вероятно си много омерзен от духовното опустошение и сривовете в образованието в България? България липсва в класацията на 500-те най-добри университета в света?!

- Защото стана бакалнизация на университетите – не балканизация. Аз не използвам думата „балканизация“, натоварена е с много негативен заряд – аргонатност от страна на небалканците и мазохизъм от наша страна. Защото на света има и американизация, германизация, които са носители и изявители на по-големи беди от така наречената балканизация. Само, че след Константин Павлов и Радой Ралин няма у нас кой да каже „По Клинтън, защото той бомбардира страната ми.“ – отговор на Неманя Костурица на въпрос на журналист: „По кой ще хвърлите обувката си?“

15. Какво мислиш за манталитета на българина? Кое харесваш и кое не?

- Нали си спомняш Йордан Радичков: „Човек представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки.“ Като single nucleotide polymorphisms (SNP, произнася се “snips”) – заменяш една буква в генетичното изречение, например нуклеотидната буква cytosine (C) с буквата thymine (T) и правиш правописна грешка. В човешките генетични изречения има милиони такива грешки – някои от тях водят до тежки болести.

Дефиницията на Радичков се отнася за всички Earthians – човеците на планетата Земя, не само за нас, българите. Марко Семов написа „Народопсихология на българина“, аз пиша публисета (публицистични есета), които ще включа в новата ми книга „Народопатология на българина“. През 1943 г. Петър Мутафчиев публикува своята “История на българския народ“ – там е написано: “Когато прабългарите виждали сред сънародниците си някой, който особено се отличава по талант и ум от останалите, казвали, че повече му прилича да служи на Бог и го обесвали на някое дърво. Така изпращали в отвъдното надарените.”

Nihil novi sub sole – римският император Луций Тарквиний бил жесток тиранин. Синът му живеел в град Габий. Той изпратил при баща си пратеник да пита какво да прави с най-умните хора в града. Бащата го завел в градината и с коса отрязал главите на най-високите макове. Върнал се пратеникът при царския син и му разказал метафората на баща му. Синът последвал съвета на баща си и обезглавил най-умните хора в града. От тази древноримска история идва наименованието „синдром на високите макове“ (tall poppy syndrome) – както виждаш, народопатологията е изявена не само при българите.

Италианците казват campa cavallо che l’erba cresce (Яж, коньо, докато тревата е зелена) – ние казваме: „Трай, коньо, за зелена трева”. Нашето поведение е настроено негативно – американците казват: „Който работи – той ще яде”, ние казваме: „Който не работи – няма да яде”. Също така децата ни пеят: „Зеленчуци, който не яде – той голям няма да порасте”, вместо „Зеленчуци, който яде – той голям ще порасте.“ Ние се различаваме от другите предимно във философията на действие – оплакваме се от „лошото място”, но не правим „хубавото място” – не осъзнаваме мъдростта в стиховете на Антонио Мачадо:

Пътнико, твоите стъпки са

пътят, и нищо повече;

пътнико, няма път,

пътят се прави от твоето вървене.

16. Кое те отблъсква в съвременна България?

- Политиците, тяхната алчност, слугинаж на евроатлантическите „ценности“, безотговорността им към нас, наивниците, които продължаваме да ги избираме. Нагонът им към пари и власт причинява най-голямото (земе)тресение на съвременното общество. Сега един от най-ерудираните за мен българин написа в своята Op-ed column следните изречения: „Българските политически проститутки не са виновни, че са проститутки. Те (политици, политолози, социолози, философи и университетски преподаватели) са рожби на времето си, учат на слугинаж своите студентки и студенти.“

Освен това, отблъсква ме и необразоваността, невежеството, „тази оргия на желанията и безцелната булимия“, както ги нарича Умберто Еко. Най-много ме отблъсква „действеното невежество“, научих това от Гьоте. Именно той казва „Няма нищо по-опасно от действеното невежество.“ Казано с мои думи това звучи така: „Защо тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика?“

Накратко, „да не знаеш, а да мислиш, че знаеш, е най-голямото незнание” – е казвал Сократ. Без да е философ, един възрастен човек в една селска кръчма беше по-кратък в изказа си – на въпрос на журналист „Какви са българските политици?”, той отговори: „Простаци!”

17. В твоята автобиографична публицистика се усеща високия интелект. Мислиш ли, че лекарят освен професионализъм трябва да носи висок интелектуален заряд? Познавам добри лекари, които не са блестящи интелектуалци като теб. Дай един пример от личния ти живот.

- Мои примери за личности, симбиоза на професионализъм-интелект-морал, са д-р Стоян Стоев – съдебен лекар, д-р Балю Балев – спортен лекар, д-р Слави Славов – алерголог, проф. Александър Хинев – уролог, проф. Надежда Делева – невролог, д-р Павлина Герова – семеен лекар, д-р Чавдар Бъчваров – образна диагностика, доц. Пламен Панайтов – сърдечен хирург, проф. Искрен Коцев – гастроентеролог, проф. Даниел Костов – хирург, доц. Емил Калудиев, проф. Георги Попов и доц. Илиян Иванов – психиатри, д-р Веселка Николова – кардиолог, д-р Андрей Забунов – нефролог…

18. Една земна личност, която считаш за безукорна в морала и духа? Назови един съвременен (жив) българин който би посочил на всички като ярък пример за подражание и/или вдъхновение.

- Дядо Добри (Добри Димитров Добрев), който от милостиня събра само през 2009 г. над 35 000 лева и ги дари на Катедралния храм “Св. Александър Невски“. Трудно, невъзможно в скоро време някой да се идентифицира с Дядо Добри, но той сега може да ни е пример за вдъхновение….. което да изявим в InSpiro, например.

19. Коя България? Онази или тази?

- Онази България преди инвазията на комунизма в нея. И тази, която напълно ще се прочисти от комунисти на власт.

20. Мастер, знам, че и двамата обичаме България. Кои са аргументите, които би използвал, за да наречеш привилегия това, че си българин? Кое те кара да се радваш от факта, че си българин?

- Ще започна накратко с:

Аз съм българче. Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам –

първа радост е за мене.

След това ще се отвратя от професори от Софийския университет „Климет Охридски“ и червени социолози, които ругаят Левски и Ботев, и от „културни“ автори, които пишат, че „българщина“ се римува с „простащина“. И тогава ще се опитам да отговоря на въпросите ти и научно, и сантиментално. Сьомгата и морските костенурки имат магнитоцептори, които функционират като естествените компаси и GPS (global positioning system) – те разпознават сигналите на магнитните полета на техните родни места (Curr Biol 2007; 17:126–133; Proc Natl Acad Sci USA 2008; 105:19096–19101). Отдалечени от тях на хиляди километри в океана, след години те се връщат там, където са се родили – да родят ново поколение, което ще тръгне в океаните в следващия кръговрат на живота. Всяко място на Земята има свой магнитен почерк, който се разчита от рецепторите за родолюбие (natal philopatry). Съвременни научни изследвания, използващи сателитни телеметрични системи и магнитни карти на Земята, потвърдиха, че бургазлиите са почетни членове на семейството на тези родолюбиви същества.

Наричам това велико явление „сантиментален геомагнетизъм“ – той е генът на бургаския, а може и българския, Genius loci.

Както виждаш геомагнетизмът, особено сантименталният му фонотип, привлича и насочва не само рибите и морските костенурки. Моите BHF и аз сме едни от многото български риби. Онези, които се евроатлантизират, са цаца, планктон – усмихват се на великите китове и след това те ги изяждат. Великите китове правят и велики престъпления, Коро. Повече е написано от Константин Павлов в „Интервю в утробата на кита“.

21. Какво би премахнал в България, за да пребъдем физически и духовно?

- Ако кажа необразованите, невежите, безбожниците, ще се обезлюди ли България? Тогава по-добре е те да отидат в училищата, университетите, църквите. Да се образоват и одухотворят. И ще пребъдем ментално, физически и духовно. Ще има здрави българи в здрава България – най-хубавата аналогия на „здрав дух в здраво тяло“.

Не че ги няма, ерудираните и морални българи са скрити за политиката, науката, образованието и културата. Вижте „пациентите“ – министри, депутати, премиери, президенти, банкери – и ще се съгласите с тази диагноза. В клетъчната патология има състояния, при които рецепторите за биологично активни вещества, например инсулин, се скриват под повърхността на клетките. В кръвта на тези хора циркулира достатъчно инсулин, но той няма как да се свърже със „скритите рецептори“ и така не може да изяви ефекта си – поддържане на кръвната захар в нормални стойности. Затова човек се разболява от захарен диабет тип 2 – болест с тежки последствия, ако не се открие и лекува навреме. Когато в едно общество има „скриване“ (down-regulation) на ерудираните и етични хора, се появява синдромът на придобита интелектуална и етична недостатъчност – СПИЕН, който е не по-малко опасен от СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност). Тогава идват кризите в икономиката, образованието, здравеопазването, науката, културата, религията, спорта. Държавата боледува – гражданите й стават най-болните, най-бедните и най-тъжните хора на Европа.

„Аз ги виждам вече да идват, бавно, много бавно, а може би и всеки от нас ще допринесе нещо, за да ускорим тяхното идване.“

Здравейте, ембриони на надеждата! И някой някога ще напише книгата „Щастието да си българин“. В моите бургаски „Сантиментални истории“ аз вече писах за „Щастието да си бургазлия“.

22. Назови интелектуалните предимства на българина, пред тези на западноевропееца, ако виждаш такива.

- Любознанието и евристичният потенциал на надарените българи. No tiene duede не се отнася за повечето българи – нашите души се родеят с тези на хората на Балканите и Средиземноморието, а те са уникални, поне в Европа.

23. Предимствата на университетското обучение в Западния свят? Имаме ли свои предимства и кои са те?

- Технологичното и меритократското им съвършенство, или по-точно стремеж към съвършенство. Да правиш всичко превъзходно – арете-то на старите гърци. Това може би ни липсва – засега.

24. Посетил си толкова много страни, живял си в тях. Назови страната, в която би искал да се преродиш, ако това не е България. На коя страна би искал да прилича България и защо?

- Не разбирам от прераждания. Искам да отивам в Италия и да се връщам от Италия, както правя от 1998 г. насам. Така правим и наука, и приятелство, BHF in action.

25. Какво четеш, пишеш в последно време? Каква музика те възвисява?

- „Позволи ми да те възвися“ – нали преди повече от 100 години така е написано на стената на едно училище в Котел. Видял това Милен Русков и написал романа „Възвишение“, след това той получи голяма литературна награда в Брюксел.

Сега за музиката: през 1995-1996 пишех първото издание на учебника по Клетъчна биология в съпровод с „Четирите годишни времена“ на Вивалди в изпълнение на гениалния хулиган Найджъл Кенеди. Второто издание на учебника написах в съпровод на Imagine на Джон Ленън. Защото е съчетание на музика-мисъл-послание – „концепцията на позитива молба“, както самият Ленън я определя. И продължава: „If you can imagine a world at peace, with no denominations of religion – not without religion but without this my God-is-bigger-than-your-God thing – then it can be truе…“.

26. Твоят учебник „Клетъчна биология” се появи наскоро? Кое е скритото послания към читателя?

- Моят учебник е написан in-depth и е желателно да се чете in-depth, ако иска читателят да се сдобие с in-depth знания в клетъчната и матриксна биология и нейно значение за разбирането на болести, превенция, терапия. Сетете се за Емили Дикинсън: „Да бъдеш цвете е дълбока отговорност.“ Аз перифразирам: „Да бъдеш автор на учебник е дълбока отговорност.“ Очаквам такава отговорност и от колеги в клиничната медицина.

Влезте в http://press.mu-varna.bg/books и, ако искате, поръчайте си учебника „Клетъчна биология”. Надявам се да е полезен за знанията и, по-важно, за начина на мислене на любознателните студенти, преподаватели, докторанти, лекари и биолози, including Bulgarians living in Italy, Japan, Canada, UK, USA, allover of the world.

27. Ако ти можеш да поговориш с нашите държавни първенци, какво би им казал. Едно изречение, което ще ги вдъхнови за добри дела.

- Обичайте народа, бъдете приятели с народа – бъдете демофили! Другите -фили и -фоби са геополитическа рулетка, в която съвременна България често е участвала и винаги е губила – за голямо съжеление.

28. С кого би изпил последната си чаша вино?

- Never say never! – нито за виното, нито за жените, нито за науката и изкуството.

29. Ако трябва да кажеш едно изречение на всички българи, кое е то?

- Спомнете си „Господи, дари ме с търпението да понасям нещата, които не мога да променя, със сили да променя нещата, които мога, и с мъдростта да разбера разликата между двете.“ Бъдете здрави и се образовайте! Така ще е по-осъществимо „изречението“: Уважавайте се – и се обичайте!, както Бетовен е написал в едно писмо до брат си.

* Д-р Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари, 1940 г. в Бургас. Завършва медицина през декември 1966 г. във Варна. От 1970 г. работи в Лаборатория по електронна микроскопия, след години наречена Лаборатория по клетъчна биология, сега към Катедра по анатомия и хистология, Медицински университет, Варна. Д-р Чалдъков е гост-професор в Италия, Сърбия и Япония. Наскоро излезе от печат второ, разширено издание на неговия учебник по Клетъчна биология за студенти по медицина, дентална медицина и биология, както и за всички любознателни докторанти, лекари, преподаватели и биолози. През 2014 г. получи отличието „Почетен знак със синя лента“ на Медицински университет – Варна и бе избран за член на International Academy of Cardiovascular Sciences (FIACS).

Д-р Чалдъков е главен редактор на международните научни списания Biomedical Reviews и Adipobiology и един от редакторите на Cell Biology International. Той е председател на Българско дружество по клетъчна биология и на International Symposium on Adipobiology and Adipopharmacology (ISAA), четвъртият от които ще се проведе на 28-31 октомври 2015 г. в Букурещ. Д-р Чалдъков често изрязява своята гражданска позиция в статии, публикувани в InSpiro, електронните издания BurgasPlus, Nessebar-news, BurgasNews, EuroChicago.com, Fakel.bg, Литературен свят и в бургаския вестник „Компас“. Той е автор на 4 книги с есета и една автобиографича книга – “George 50 Years in Research. Autobiographic Sketch”.