Усещане за жена

Има такъв филм „Усещане за жена” с Ал Пачино. Хубав е, ако не сте го гледали, направете го. Има и едно изказване на избрания български президент в телевизионния ефир, че в предишния си живот е бил жена, пастир на овце някъде в Ирландия. Разбрал го е от софтуер, който изчислява какъв си бил в предишния си живот, който Плевнелиев сам изобретил преди 20 години. Освен това признание президентът смени и памперс на бебе кукла в същото предаване. И форумите полудяха.

Хората яростно се нахвърлиха върху него. Да помислим защо и какво смути българина. Първо, Плевнелиев вярва, че се е прераждал. Може би силната християнска вяра на българина е била осквернена. Представата, че се прераждаме, е ерес, то противоречи на православната догма, че имаме само един живот на земята и след това сме изправени пред божия съд, а според решението му оставаме завинаги в рая или ада. Но надали искрената ни православност е била засегната. Може би по-скоро сме били подразнени от това, че откъде накъде Плевнелиев ще се преражда, а ние имаме право само на един живот, и то гаден, в една, както често я наричаме, скапана държава.

Очевидно не ни е по вкуса, че Плевнелиев, макар и избран за президент, е имал възможността да живее повече от един живот, и то в държава, която е доста по-развита от нашата. Макар че ако опозицията е находчива, може да използва факта, че е бил ирландка и да го атакува за това, че има двойно гражданство, за да иска касиране на изборите за президент.

Вторият смущаващ факт е, че е бил жена. В мутро-мачовското ни общество, в което статутът на един мъж обикновено се определя от мускулатурата на тялото му, особено в областта на врата и широчината на гърба, изказване, че е бил жена, звучи не просто недопустимо. То си е, нека да го кажем направо, педерастко. Или поне гейско, за да не ми се разсърди хомосексуалната общност в страната ни. Как така бъдещият главнокомандващ на българските въоръжени сили е бил жена? Ужас!

Почти забравяме за друг ужас, че армията ни нито е въоръжена, нито е сила. Единственото ни успокоение е, че обвиненията, че Плевнелиев е мухльо и не взима самостоятелни решения, се потвърждават. Защото е бил жена. И ние със задоволство си казваме – ама аз си знаех, че е такъв. Макар да няма логика да свързваш това, че някой е нерешителен с женския пол, особено в днешно време, когато на много жени им пораснаха топки заради това, че трябва с всичко да се справят сами. Но удоволствието да си самопотвърдиш, че си се прецакал, е по-силно от това да се опиташ да промениш нещо.

Третият срам според гласа във форумите е, че е бил пастир. Ето това вече разбива всичко. Как не можа да е цар, барон или поне странстващ рицар! Не, той пасял овце. Човекът асфалт се оказа скитник по безкрайни полета и планини и въобще не му е пукало за инфраструктурата. А зад европейската визия на Плевнелиев изведнъж лъсна чобанската същност на Росен. Потресаващо. Така ние самите почнахме да се чувстваме като калитковци, преди да сме изчакали и ден от началото на мандата му.

Истината е обаче, че се интересуваме и съдим хората за глупости. Например какъв е бил в предишния си живот, а не какъв президент ще бъде в настоящия си. Дали може да сменя пелени, а не дали няма, с извинение, да се наака като политик. Дали е бил жена някога, а не дали ще се държи като момиченце на новия си пост. Дали се е прераждал, а не дали ще се опита като управленец да промени усещането на мнозина българи, че въобще не им се е искало да се раждат, и то точно в България.

Така че дайте да не ги мислим толкова много тези прераждания на Плевнелиев. А да се съсредоточим да променим този наш сегашен живот. Така няма да бързаме толкова нито към рая и ада, нито към следващото ни появяване на тази земя. Може би и ще престанем да съдим хората, когато са искрени. Свикнали на обиграния политически език, сякаш се стряскаме от обикновения човешки разговор. А какво по-хубаво от това един мъж да може да има усещане за жена?