 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Д-р Георги Чалдъков
От 1 юни 2012 г. влезе в сила законът за забрана на тютюнопушенето в затворени обществени места. С настъпването на зимата собствениците на ресторанти и кафенета по-настоятелно протестират срещу закона – на фона на народопсихологията ни и интереса на работата им, протестите са основателни.
Безотговорно и неприлично е, че им пригласят знаменити пушачи, „знаменитости” – „слаб” режисьор, обичащ България, жестикулиращ социолог, министър с пура, бивш министър без портфейл и една „насрещна” журналистка са особено активни в защита на човешките права и свободата на избор – от постижение, превърнало се в клише, на демокрацията. Но в България нищо не можеш да определиш като много неприлично, защото винаги може се случи нещо още по-неприлично – казва доцент д-р Коста Костов.
„Аз, пушачката, съм превърната в новия обществен враг” – звучи грозно, арогантно и асоциално, но това е написала „в края на седмицата” журналистката в „малката си проповед”, озаглавена „Фашизъм с цигарите”. Един журналист написа в „пресата” дори „За пушачите с любов” (въпреки че той, непушачът, справедливо констатира, че „да въвеждаш забранителен закон с мотив, че целта му е да се ограничи тютюнопушенето, а да субсидираш тютюнодобива, е чиста демагогия и мимикрия.” И основателно запита: „А защо – същите тези наши правителство и парламент, и ЕС – не субсидират биопроизводството, ябълки, грозде?”). Основният мотив обаче в „За пушачите с любов” е „уважение на личния избор” – тогава да „уважаваме и личния избор” на наркоманите, алкохолиците, педофилите, ли!
Да мислиш така в седем милионна страна, в която 100 хиляди човека умират годишно от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и ракови болести, при които пушенето е един от големите рискови фактори, и разходите за лечение и преждевременно пенсиониране са милиони лева годишно, е симптом на антисоциално личностно разстройство (аntisocial personality disorder) – съгласно четвърто издание на диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация (DSM-IV).
Ограничени в табакоцентризма и овладяни от абстиненцията на тютюнохолизма си, тези публични личности вероятно (не) знаят, че в напредналите страни по света на пушачите наистина се гледа като на недостатъчно образовани и безотговорни към себе си и обществото хора. През 50-те години на миналия век застрахователните компании в САЩ първи започнаха борбата с тях. В тази страна, човек около 40-годишна възраст, който е здрав и не пуши, плаща здравна застраховка около 100 долара годишно, докато човек, който е здрав и пуши, плаща около 300 долара годишно. Колега от Центровете по контрол и превенция на болести (Centers for Disease Control and Prevention) ми писа, че тютюнопушенето струва на САЩ около 200 милиарда долара годишно. И, че застраховката за работник, който пуши, струва на работодателя 18 % повече, отколкото тази за непушача – тези проценти могат да бъдат увеличени в съгласие със здравната реформа на президента Обама. Която подсеща американците, че всеки, освен права има и задължания – трябва да прави нещо полезно за своето здраве – за да я има healthier and a more productive America (по-здрава и по-продуктивна Америка). Светът е много по-голям и по-сложен, отколкото телевизионните и медийни „знаменитости” на България. Не забраната на пушенето, а повишените кръвни нива на холестерол, сол (натриев хлорид) и тютюневи отрови са „фашизъм” за здравето на българите. Ние се нуждаем от спешна и дългосрочна профилактика на сърдечнометаболитни и ракови болести – законът за забрана на пушенето е част от тях. По добре да фалират 1 000 кръчми, отколкото да умрат 100 000 българи.
Така ще я има по-здрава и по-продуктивна България.
Loading ...
