Д-р Георги Чалдъков
България – основана през 681 г., от тогава до днес 1 333 години, от които само 637 сме били свободни, а 696 години – поробени.
България – толкова много години под различни робства и пак възкръстваме, за което вещо пише Румен Данов в книгата си Българските освобождения, станали през 1878, 1944 (?) и 1989 г.
Днес, когато Аз съм българче на Иван Вазов се пита: О, Свобода – къде си ти – ела!, всеки от нас трябва да си припомни Книга за свободата на Христо Фотев, посветена на големия художник Георги Баев, всъщност – на всички българи. За да разбираме и чувстваме истинския смисъл на Свободата – свещен дар, даден на, по-точно изстрадано придобит от Човека, за който Поетът е написал:
Не на площадите – а в нашите души
Тя – Свободата – се изгражда и руши.
По-съвършена от невинното ни детство,
не се предава и приема Тя в наследство.
На себе си прилича – и на любовта.
По-неизменна и по-лична от кръвта…
Тя е надеждата ми в действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с „Мила“…
Тя е сюжета на живота ми в една
завършена от край до край вълна.
Ти, в темпа й дъгообразния, по име,
презиме и фамилия – търси ме!…
От „Я люблю тебя“ търси до „Ай лъв ю“ -
там – на пристанището в златното ревю.
Не питай как опитомява Тя водата -
бедрата й – стихийно-дълги под луната.
В това пристанище аз целия съм „Да“.
Едно голямо и прекрасно „Да“… Вода
и свобода… Търси ме в сянката й зрима,
мен – лоцмана на нейните хиляда псевдонима!…
Изгубя ли – или любовно подаря
от теб – о, моя Свобода, една искра,
най-малката, срещу ми всяко огледало
внезапно да изхвърли бившото ми тяло…
И Ти, о, Господи, където и да си,
за ужасените, вдигни ме, ти коси,
хвърли ме в орбита, изваяна от сяра
пред кулата бургаска, там на тротоара,
и гларуса – акула твоя – да се спусне
над спомена за мен и бившите ми устни!…
Тя – Свободата се изгражда и руши
не в директивите – а в нашите души.
На думите е Тя душата строга.
Как ражда – и как бди над диалога.
И никой няма право… Само Тя
ми дава право да говоря – и летя!
Тя е живота ми във действие и сила.
В деня, когато ще пристъпя с – Мила,
о, мила, сладка Свобода – и разбера
високо – там в нощта, – че няма да умра.
О, Свобода – къде си ти – ела!
Loading ...
