Или урок за геополитици
Д-р Георги Чалдъков
Ако аз не говоря и ти не говориш,
този свят ще се пръсне надве безсловесен –
отключи ми устата с ключа си от твойта.
Николай Кънчев
Първото издание на „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин е публикувано, както наскоро писах, преди 156 години – на 24 ноември 1859 г. Тогава припомних за картината на Пол Гоген, озаглавена „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – едни от най-важните въпроси за същността на човека. Отговорът на първия въпрос е даден от Дарвин – от човекоподобните маймуни. Писах, че не знам „Кои сме?“ – изправени маймуни или падащи ангели? Добри хора или убийци на хора? Както – и „Къде отиваме?”, особено сега, когато властва геополитиката на парите. И на тероризма.
И се сетих за таралежите:
„Било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като видели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава те решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обаче се съгласили – без някой да им налага решението си – да приемат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките.“
Това е урок по политика на баланс на сътрудничество и независимост. Добре е по-умните политиците да го знаят – и да го прилагат!