Информацията от вчера (петък – бел. ред.) за косвеното финансиране на издатели от страна на КТБ допълва разказа за несвободата на медиите в последните години.

През 2010 г. по времето на управлението на ГЕРБ в закон беше предвиден публичен регистър за медийната собственост и тази мярка беше широко рекламирана като решение за прозрачността на собствениците на печатните издания – “до действителен собственик”. Изменението в закона не беше с цел регулиране на медийни концентрации, а – според мотивите – с цел да може да се търси отговорност в случай на засягане на доброто име. През 2010 г. проблемът с концентрациите изобщо не се признаваше за валиден от управлението на ГЕРБ.

Тенденцията беше налице и преди 2010, по времето на Станишев. По негово време се променяха законите, за да се продаде успешно ТВ2 и да се организира овладяването на цифровата телевизия в бъдеще. Въпросната телевизия е добър пример за ролята на фактора консултанти. Независимо от собствеността, посочена в регистрите, с договори се урежда правото на консултанта да запазва контрол върху позиции, свързани с новините.

От това време датира продажбата на ТВ7 с консултанти Кръстева – Пеевски : “НБМГ (Нова българска медийна група – бел. ред.) на Ирена Кръстева и сина й – зам.-министърът на извънредните ситуации Делян Пеевски – официално влязоха във владение на ТВ7 и в. Експрес от декември 2008 и консултантът поема оперативното управление на фирмите „ТВ Седем“ ЕАД и „Експрес БГ“ АД”, се казва в съобщението, ТВ7 започва да използва оборотната аналогова честота на Гергов (29 март 2009), а Ирена Кръстева получава 58 честоти без конкурс (с аналоговите бележки). Тогава бяха и опитите за овладяване на регулаторите с увеличаване на състава им. При Станишев.

През 2010 – ако се върнем към регистъра за собствеността – се заговори за прозрачност, но беше съвършено ясно, че само се имитира дейност. Тогава се отмени ограничението за вертикална интеграция на медии и реклама. Медийното съдържание по времето на ГЕРБ показа – въпреки уверенията на Борисов, че ГЕРБ няма медии – че положителното отразяване на властта беше абсолютно доминантно в десетки медии, поръчковата журналистика цъфтеше, държавните пари пребиваваха в КТБ, в същата посока с благословията на Станишев и довършителните действия през 2010 заминаха и разрешенията за мултиплексите.

Когато ВАЦ реши да се изтегли от България, допълнително стана ясно за каква игра на прозрачност става дума. Беше обявено, че сделката по придобиването е с банкови кредити, но при конфликта на собствениците стана ясно, че дружествата, с чиито активи се обезпечават кредитите, стигат до Любомир Павлов.

По време на кризата държавата стана основен източник на финансов ресурс, а средствата за информационни кампании се управляваха така, че скоро ЕК санкционира България – пиари на властта първо са изготвяли технически задания, а след това са печелели поръчки.

Депутатът Пеевски и КТБ, властта и парите работеха в единен ритъм и се защитаваха от интереса на медиите с всички средства. Местан отричаше, че депутат на опозиционната ДПС лее дитирамби за управляващите – Пеевски няма вестници – а Ирена Кръстева спечели дело срещу „Икономедия“ за атаки и увреждане на доброто име с недоказани твърдения.

Тогава американският посланик, този любител на киното и джаза, каза нещо за неясната собственост на банките, а шефът на БНБ Искров веднага обяви, че на него собствеността на КТБ му е ясна. При събитията през 2014 се оказа, че все пак зад т. нар. омански фонд има люксембургска офшорка и връзката на КТБ с Оман е косвена: “люксембургското дружество „Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.Л.“ в качеството му на дружество, косвено контролирано от фонд Генерален държавен резерв на Султаната на Оман, има право да придобие акции с право на глас от Корпоративна търговска банка АД.” Това – по повод недоказаните твърдения.

Когато ГЕРБ излезе от властта, твърденията започнаха да се потвърждават. Вежди Рашидов призна, че ГЕРБ е оставил “всички мангизи да минават през банката, парите са на Доган, а Пеевски е боздуганът отпред с майка си”. Първото служебно правителство на Плевнелиев се зае с въпроса. Но дори през 2013 темата остана табу, дори медии като „Дойче Веле“ и „Економист“ не се разминаха с натиск от страна на КТБ, а от Еми Барух и Иван Бедров се искаше да доказват широко известни, но трудно проверими в онова време факти.

Трудно проверими – до разпадането на тандема Василев – Пеевски. Тандема пари – власт. Защо: защото парите пожелали да играят самостоятелно за властта – “Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата”, според Пеевски, и защото Пеевски „стигнал прекалено далеч и се вживява като властелин на България”, според Василев.

Медиите след разпада: част продължават да остават на Пеевски, въпреки обявената сделка „Халпени“ (ирландският бизнесмен Пади Халрени, с когото уж Ирена Кръстева сключи сделка за продажбата на НБМГ – бел. ред). Протестна мрежа публикува документи за финансови отношения на още три издателя с кредитирани от КТБ търговски дружества. Не че от съдържанието досега не може да се направи извод за ориентация на тези медии, но връзката принадлежи към трудно проверимите факти. Това са “Про нюз България” АД (издател на вестниците „Труд“ и „24 часа“), “Обединени свободни медии” АД (издател на „Преса“ и „Тема“) и “ГМ Прес” АД (съсобственик в „Стандарт прес“, „Шоу“ и „Блиц“ и издател на вестниците „Марица“ и „Струма“). Съответно сега са внесени молби за несъстоятелност в СГС срещу тези издатели.

Венелина Гочева казва днес (в изявление, публикувано във вестниците й – бел. ред), че атаката се дължи вероятно на факта, че българите имат доверие на „24 часа“ – очевидно включва и Пеевски, който избра точно „24 часа“ да даде ексклузивното си интервю. И да, тези финансови връзки по странен начин обясняват новия Български медиен съюз като съюз край КТБ.

ТВ7, за която се твърди, че е собственост на „Алегро Кепитал“, на по-високо ниво (според някои източници) има собственик на същия адрес, на който е „Бългериън Акуизишън Къмпани“. Какви са тези пари по произход и каква точно е ролята на Цветан Василев, подлежи на изясняване. С днешна дата се водят дела за несъстоятелност на ТВ7, като в играта се появява и „Ноу Фрейм Бареков“, което е друга тема. Според „Капитал“ в конфликта „Ноу Фрейм“ – ТВ7 Цветан Василев е успял да запази студиото в Герман.

Публицистиката в бТВ олеква, а очакванията за свободно и качествено новинарство, свързани с Венелин Петков, засега остават очаквания. Качествена журналистика на хартия в днешната българска среда е подвиг. И качествена журналистика изобщо. За БНТ и БНР трябва да се говори отделно. Там освен общите проблеми има и специфични трудности.

На сметката на кръга Цветан Василев е и цифровата наземна телевизия. Скандалът е голям, ако фитилът наистина догаря. Типичен случай на пълно загърбване на обществения интерес заради корпоративния. Сега желанието е сметката да се поеме от бюджета.

В разпространението на печатните издания е „Лафка“.

Според информация за средствата, предоставени за информационни кампании по времето на правителството Орешарски, на първо място е „България Он Ер“ .

И така, технологиите за контрол, за които има информация, са все повече -

- пряк натиск върху журналистите в медиите, търговски или обществени;

- косвен натиск върху журналистите чрез контрол върху назначенията на ключови позиции – ръководител на програма, ръководител на новините, маркетинг, юристи и др.

- участие в собствеността, включително вертикална интеграция от рекламата до разпространението;

- пряко финансиране с публичен ресурс – бюджет, оперативни програми; насърчаване на проправителствено поведение и санкциониране на проявите на независимост;

- корпоративно финансиране – пряко или косвено; в частност и финансиране чрез реклама;

- операции върху състава на регулаторите; натиск на парламента върху СЕМ и опит за изземване на функциите; особености на поведението на конкурентния регулатор по въпроси, свързани с медиите;

- присвояване на саморегулирането;

- възможността (отпадането на забраната в закона) ръководни длъжности в регулатора и обществените медии да бъдат заемани от сътрудници на бившата ДС също.

Кризите дават шанс за подготовка и приемане на ефективни мерки.

Но разбира се, мерките са само думи, ако липсва политическата воля за прилагането им.

Публикувано в блога на Нели Огнянова