Александър Тиянич (1949-2013)

Кои сте вие, бе хора? Какво е вашето поколение? Коя е вашата песен? Лозунг? Какво пише на вашата табелка? На кого вярвате? Пред кого коленичите? Срещу какво сте? За какво сте? Какво променяте? Кои са вашите книги? На какво се радвате? Кои са вашите бъдещи класици? Кои са причините за вашето съществуване? Защо сте на този свят? Нима се примирявате със съдбата да бъдете поколение, създадено по време на триминутна аритмична среща на нещастен сперматозоид с плачлива яйцеклетка? На кого и как се отплащате за тази съдба? За какво са ви дълговете, които не сте направили? Нима във вашето поколение Че убива Фидел? Искате ли като поколение да бъдете проклети, без значение, кусур на историята? А да приличате на нас?
Нима погледът върху целулита на Ким Кардашиян е вашият единствен хоризонт? За какво имате смелост? Онези, следвоенните преди вас, видяха Битълс, Кенеди, Виетнам, Мохамед Али, 68-ма, Удсток, цветната сила, черните братя, поза 69, Селинджър, нашата Златна палма, нобеловия лауреат Андрич, кацането на Луната, транзистора, Бил Гейтс, цветната телевизия, Мерилин Монро, компютрите „Комодор“, края на СССР, Шон Конъри, смъртта на Тито, края на апартейда, Пикасо, компакт-диска, падането на Берлинската стена, отварянето на Китайската стена, влизането на България в ЕС, гражданската война и разпадането на Югославия. Виждате ли разликата? Защо се съгласявате с нея? Защо неописуемо отпуснато сте се съгласили да бъдете след предходното поколение поколението на силикона?
Спокойно. Засега. Не сте виновни, че сте такива. Ничия генетика не е толкова лоша. Вас са ви препарирали. Вие сте експонати. Морски свинчета. Първо, комунизмът и дълготрайният преход съсипват личната и поколенческа почтеност. Без почтеност няма личност. Без личност няма гражданска смелост и отговорност. Без гражданска смелост и отговорност няма демокрация. Накрая, липсата на почтеност и грамотност създават днешната сръбска журналистика. Сръбската журналистика ентусиазирано се включва в дресировката на сръбското обществено мнение, като така допринася за атмосфера, в която всичко е възможно. Хора, поради радикална загуба на съзнание, дори от личен интерес, в мнозинството си се съгласяват Сърбия понякога да се заключи отвътре. Съгласяват се да дадат своите деца на други да ги прекарат, все едно не са им роднини. Съгласяват се от Сърбия да се взима все едно вече е мъртва.
Съгласяват се или мълчат болезнено, когато с помощта на големи обществени сътресения и разруха на всеки десет години се обявява изгодна социална промоция за неуки, неопитни и послушни. Какво тук не е ясно? Таблоидната политика неминуемо ражда таблоидна икономика, а след това таблоидно изкуство, после таблоидна журналистика и накрая таблоиден живот от десет часа дневно зомбиране пред телевизионните програми. Това не е случайност. Това е нечий политически проект всичко в Сърбия да се сведе до вечни непродуктивни конфликти и вечна война между нашия Шоич и техния султан Сюлейман. Всъщност късмет. Можете да се спасите само поединично. С талант или чрез помощта на родителите, няма значение. Бъдете по-добри от другите. По-добри от нас. Използвайте този хаос. Проникнете в същината на обществените процеси.
Парадоксалното е, че никога досега не е било по-лесно да се направи кариера в медиите. Отделете се от масата чрез грамотност и почтеност! Правете всичко без мързел! Бъдете грамотни! И не закачайте същината на системата. Не е леко. Избрали сте последната робовладелска професия на света. Винаги зависите от някой редактор, който лекува върху вас своите комплекси от нещастния си живот. Разбира се, че има и различни в тази професия. Някои са мъртви. Убити, защото са били различни. Други твърдоглаво държат своята суета заради себичност, болезнено желание да се отделят, да бъдат почитани, умни и влиятелни, безмилостно застрашавайки мира, физическата сигурност и финансовата стабилност на своите деца.
За да може да разбирате как функционират нещата, за които ще пишете, трябва поне да можете да ги виждате ясно. На Балканите всяко богатство е, като цяло, продукт на договорки, корупция, Алцхаймерова болест („не се сещам откъде са ми парите“) или държавна милост. В средата на обърнатата обществена пирамида, която държат на главата си изгубилите прехода и покойната средна класа, функционират парите. Големите пари. Вдясно от парите са партиите и държавата. В тази част, почти всяка групировка по време на мандата работи за себе си повече, отколкото за Сърбия. Вляво от парите са училищата, църквата и медиите. Десните поддържат постоянен ред и страх. Левите произвеждат инерция, обществен консенсус и илюзията, че се движим към по-добро.
Корупцията, под която вирее мафията, свързва, точно както отровния бръшлян, всички етажи на пирамидата. Тази схема важи за всички времена, общества и системи. Въпросът опира единствено до гъстотата на отровния бръшлян и способността на системата да се пази от него. Сега вече знаете, че родителите ви не са виновни. В най-лошия случай са само съучастници. Или поне свидетели. Или, по-лошо, жертви.
Недейте снобски да отхвърляте значението на печатните таблоиди или телетаблоидите за психическото здраве на Сърбия. Те събират боклука от цяла Сърбия и го поставят на екран или го увиват в хартия. За разлика от мнозина, бих искал всеки богаташ да си има собствен таблоид. Всъщност, редакторите на таблоидите са почтени хора. Те нападат само онези, които са „платени“ и „поръчани“ от шефа. Само тогава, във всеобщата медийна война на мощните, където всеки на всеки е противник, ще научим всичко за всички. У тях е, всъщност, истината. Част по част сами ще наредите пъзела.
А сега е ред на клишето: журналистите не са хора на изкуството, а още по-малко историци. Какво би могъл да научи някой бъдещ анализатор за нашето време, ако проучи днешните новини? Какъв извод би си направил за нашата култура, икономика, грамотност? Ние сме писатели на настоящето. Затова, с редки изключения, живеем в своето време и изчезваме заедно с него. Безвъзвратно, защото така трябва.
Колеги, може с този разговор да съм ви ускорил съзряването. Може да съм ви уплашил. Но не съм ви лъгал. Не съм заговорничил. Наистина много бих искал поколенчески да опровергаете всяко мое твърдение. Знам, че някои от вас ще го направят. Талантът е непреодолима природна сила. Напук на редакторите, бръшляна, обърнатата пирамида и прехода. Или ще успеете, или няма да ви бъде. Не бъдете упадъчно поколение, тъй като сте стъпили върху планина от непрочетени книги.

*На 28 октомври почина известният сръбски журналист Александър Тиянич. Последното му работно място беше директор на държавното Сръбско радио и телевизия (RTS). Г-н Тиянич е един от символите на журналистиката в Сърбия, а преди това и в бивша Югославия.

Сайтът EUINSIDE публикува (със съкращения) първата му лекция по журналистика пред студенти по специалността във Факултета по политически науки в Белград, тъй като тя е изключително актуална не само за Сърбия, но и за целия регион на Балканите. Лекцията е публикувана в сръбското списание „Време“ в края на октомври.