Изборът на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд съвсем не е единственият скандал в съдебната система през тази година, но изкара на показ почти всички познати дефицити в системата и се превърна в нарицателно за нагласената, конюнктурна, политически повлияна кадрова политика в съдебната власт.

Или 2011 г. за съдебната система бе Годината на Владимира Янева.

Фактите казват достатъчно сами по себе си. Семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов участва в конкурс за ключов съдебен пост и го печели, въпреки твърде малкия си стаж, в конкуренция със съдия с по-дълъг стаж, който освен това се ползва с подкрепата на своите колеги. Това се случва на фона на несекващите атаки на вицепремиера Цветанов към съдебната система и към всеки съдия, дръзнал да постанови решение в разрез с желаното от МВР.

Както се случва обикновено, скандалът можеше да отшуми за няколко дни, но очевидно изборът на Янева бе капката, която преля чашата.

Седмица след избора на Янева членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдебната квота Капка Костова и Галина Захарова подадоха оставки в знак на протест срещу кадровата политика на съвета.

По същото време Mediapool публикува разкритията си, че Янева бави близо година едно от делата срещу бившите шефове на „Софийски имоти“, от които е купувала евтино имоти от името на баща си.

ВСС така и не провери Янева за нарушение на магистратската етика, а комисията за конфликт на интереси я оправда. Единственото, което тя направи, е да се оттегли от делото, което може да се приеме и като половинчато признание за вина.

Малко след това съдебният инспекторат откри, че Янева е бавила и много други дела, но вече година ВСС не се е произнесъл по дисциплинарното производство срещу нея. Препоръчителният срок за произнасяне е 3 месеца.

Междувременно етичната комисия на ВСС вече оправда шефката на СГС и по скандала с лъжливия й крайморски адрес. Преди това същата тази комисия отказа изобщо да разгледа участието й по казуса „Софийски имоти“.

През ноември на първа инстанция ВАС реши, че Янева е назначена незаконно за шеф на СГС, защото съдебният съвет е гласувал решението си тайно вместо явно, както е по Закона за съдебната власт. Янева обжалва, а Конституционният съд излезе с решение за отмяна на явното гласуване във ВСС, което работи в нейна полза преди окончателното решението на ВАС.

Извън този случай до средата на август прехвърчаха искри между приятеля на Янева Цветан Цветанов и председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев. Не закъсняха и констатациите на Европейската асоциация на съдиите и специалния пратеник на ООН по въпросите за независимостта на съдебната власт и адвокатурата, че българският съд е поставен да работи под политически натиск. Европейските съдии директно обвиниха Цветанов, че излага на риск независимостта на съдебната система и сериозно нарушава върховенството на закона.

Към края на 2011 година вече позабравен изглежда скандалът с плевенския лобист Красьо Черния. Без отзвук останаха думите на бившия член на ВСС Иван Димов, който призна по време на делото срещу Красьо, че „министри, депутати и магистрати редовно се опитват да влияят на решенията за назначения в системата“.

От своя страна самата съдебна система не работеше особено активно по въпроси, свързани директно с личността на Цветанов. Прокуратурата го оневини за 3 месеца чрез „разумно тълкуване на закона“ (по думите на Борис Велчев), че чете СРС-та от парламентарната трибуна.

Вече година обаче се чака и разпоредената експертиза, която трябва да покаже дали Цветанов си е позволил да осъди от парламентарната трибуна лекарите от болницата в Горна Оряховица по случая с преждевременно родилото се бебе. Всички парламентарно представени партии, освен ГЕРБ и „Атака“, заявиха, че ако Цветанов си е позволил да обвини невинни хора, то той трябва да си подаде оставката.

Съдебната система продължи да предъвква и скандала „Приморско“, в който бяха намесени трима от шефовете на отделения във ВАС. Сега именно ВАС гледа делата за тяхното отстраняване от тези постове. ВАС вече върна и Веселин Пенгезов на поста шеф на Софийския апелативен съд. Пенгезов бе отстранен от поста от ВСС точно заради участието на дъщеря му в сагата.

Съдът успя да се компрометира, след като стана деен участник в разправията между собствениците в „Медийна група България Холдинг“. Трима различни съдии отказаха на едната спореща страна с представител Христо Грозев налагането на запор върху вестниците „Труд“ и „24 часа“, четвърти съдия – Мария Георгиева, наложи запор, а пети съдия го отмени след нея.

Групата от дела за източването на „Софийски имоти“ бяха заплашени от провал, след като трима различни съдии от СГС кредитираха без доказателства показанията на експерт по делото, който се оплака от натиск на прокурор. По-късно стана ясно, че експертът се е оплакал, след като е започнало разследване срещу него за загубени важни доказателства на държавното обвинение.

Народното събрание също допринесе активно за допълнителното принизяване на тежестта на съдебната власт. Парламентът на два пъти погази законите, които бе приел, първо със закъснялото и непрозрачно попълване на квотата си във ВСС, а втория път – с избора на съдебните инспектори.

В края на 2011 вината за състоянието на българската съдебна система изглежда достатъчно много, за да засегне всички власти.