Агенция „Фокус“
Сърбия
Арестът на бившият военен лидер на босненските сърби генерал Ратко Младич е едно от най-важните събития през 2011 година за Сърбия. Укриващият се от Трибунала за военни престъпления от средата на `90-те години на миналия век генерал беше заловен на 26 май в къщата на свой роднина в село Лазарево, община Зренянин. Президентът на Сърбия Борис Тадич заяви след ареста, че страната му е приключила тежък период от нейната история и е премахнала петното от сръбския народ. Младич бе екстрадиран на Международния съд за военни престъпления в бивша Югославия, където срещу него започна процес за военни престъпления и геноцид.
Двама месеца по-късно, Сърбия арестува и последния укриващ се военнопрестъпник Горан Хаджич. Той бе арестуван на 20 юли в планина Фрушка гора, във Войводина, след укриване от седем години. Той е обвинен за военни престъпления в Хърватия. Той е бивш президент на самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна. След арестът на двамата властите в Белград обявиха, че са изпълнили задълженията си към Трибунала в Хага и са премахнали една голяма пречка по пътя към ЕС.
„Сега ЕС е на ход”, заяви президентът Тадич.
По пътя на евроинтеграцията на Сърбия обаче се появи един нов проблем – Косово. Белград и Прищина започнаха диалог с посредничество на ЕС за решаване на технически въпроси като общите им граници, личните карти, автомобилните регистрации, телекомуникациите. Преговорите се проведоха на фона на издигнатите барикади от косовските сърби, които не са съгласни с част от споразуменията. Не изпълняването на постигнатите съгласия от страна на Белград накара ЕС да отложи даването на статут на кандидат-член. Това доведе до оставка на вицепремиера по евроинтеграцията Божидар Джелич.
Македония
Избори и дипломатическа битка в спора за името с Гърция отбелязаха 2011 г. в Македония.
На 5 юни се проведоха предсрочни парламентарни избори. Те бяха съпроводени от няколкомесечна политическа криза, след като опозицията напусна парламента. Опозиционните партии аргументираха решението си с ограничаването на правата на медиите в страната. Македонската полиция проведе акция „Паяжина” в рамките на която бе арестуван собственикът на най-голямата тогава частна телевизия в Македония А1 и на вестниците „Време” „Шпиц” и „Коха е ре”. Арестувани бяха и бивши и настоящи управители на трите медии, собственост на Рамковски, по обвинение за злоупотреба на служебното положение. Това накара опозиционните партии да напуснат парламента. Данъчните служби обявиха, че Рамковски и компаниите му дължат над 10 млн. евро данъци. Заради големите дългове бяха затворени трите вестника и телевизията.
На предсрочните избори отново спечели ВМРО-ДПМНЕ, а за премиер бе избран нейният лидер Никола Груевски. Опозицията успя да увеличи влиянието си в парламента и да отнеме пълното мнозинство на управляващите.
Ден след изборите – 6 юни беше арестуван лидерът на Обединени за Македония Любе Бошковски.
Бошковски е бивш министър на вътрешните работи. Като министър участваше във въоръжение конфликт през 2001 година. Поради тази причина беше обвинен във военни престъпления от Трибунала в Хага. Бошковски получи освободителна присъда и след завръщането му формира партия Обединени за Македония. Той беше арестуван за злоупотреба на служебното положение и незаконно финансиране на предизборната кампания. При задържането му бяха открити 100 000 евро. Бошковски беше осъден на седем години затвор.
Проблемът с името не отмина политическия живот в Македония и тази година. В центъра на събитията беше и делото, което Скопие заведе срещу Гърция пред Международния съд в Хага. На 5 декември съдът обяви решението си. В него се казва, че с блокирането на членството на Македония в НАТО Гърция е нарушила временното споразумение, съгласно което страната може да членува в международни организации под името Бивша югославска Република Македония. Съдът отхвърли твърденията на Атина, че Скопие също е нарушавало споразумението многократно. Съдът отхвърли и искането на Македония да наложи на Гърция в бъдеще да не възпрепятства членството й в НАТО и ЕС, тъй като това се подразбира.
Решението на съда предизвика въодушевление в Скопие и смут в Атина. Македонските политици окачествиха решението на съда като голяма победа, която ще отвори вратите на ЕС и НАТО. За Гърция беше важен фактът, че съдът не поискал от нея в бъдеще да не блокира македонската евроинтеграция. Гръцки политици призоваха Скопие да седне на масата на преговори и въпросът за името да бъде решен. Македонските ръководители на свой ред обвиниха Гърция, че не иска решение и блокира преговорите.
Въпреки очакванията Македония тази година отново не получи дата за започване на преговори за членство в ЕС. След решението на съда Скопие очакваше положителен сигнал от европейските лидери, които на свой ред само констатираха напредъка на страната и третата по ред препоръка от ЕК за започване на преговори с Македония. Решението беше отложено за следващото председателство.
Тази година Македония отбеляза и 20 години от независимостта. На пищно тържество в Скопие, по повод независимостта беше открит и паметникът на Александър Македонски, официално наречен „Воин на кон”. За направата му бяха отделени от държавния бюджет близо десет милиона евро. Той е част от проекта наречен „Скопие 2014” в рамките на който се построиха редица паметници, музеи и театри, за които Македония отдели 250 млн. евро. Проектът предизвика редица критики на опозицията.
Гърция
2011 година в Гърция мина под знака на финансовата криза. Силно задлъжнялата Гърция бе на ръба на фалит, тъй като бе забавено плащането на поредния транш от международната финансова помощ. Европейските лидери ясно показаха, че отпускането на средствата зависи от ангажимента на Атина да проведе съгласуваните антикризисни мерки, които предвиждат съкращения на разходите, увеличаване на данъците, намаляване на държавната администрация и приватизацията на държавни активи.
Лидерите на еврозоната се споразумяха за отпускането на втори спасителен пакет за Гърция и за опрощаване на 50% от гръцкия дълг.
Новите мерки предизвикаха масови протести в страната. Премиерът и лидер на ПАСОК Георгиос Папандреу обяви, че смята да организира референдум за антикризисните мерки. Това предизвика реакцията на европейските лидери, който го поставиха пред избора да вземе спасителните средства или да се откаже от тях. Изправен пред вътрешен и външен натиск, Папандреу взе решение да се оттегли. Това беше вторият лидер в ЕС – жертва на финансовата криза, след като преди това ирландският премиер загуби изборите. В Гърция бе съставено правителство на националното единство. То е съставено от всички политически сили в парламента и мандатът му има за цел да проведе антикризисните мерки. За премиер беше избран технократът Лукас Пападимос.
Косово
Преговорите между Белград и Прищина бяха в центъра на събитията през 2011 година в Косово. След решение на Международния съд в Хага, който постанови, че Косово има право да обяви независимост, Белград и Прищина започнаха преговори за решаване на политически въпроси, като общите им граници, личните карти, автомобилните регистрации, телекомуникациите. Преговарящите екипи успяха да постигнат споразумение за митническите печати на Косово, регистрите на родените, дипломите, регистрациите, свободата на движение през граничните пунктове. Съгласно споразумението косовски митничари и гранична полиция бяха разпоредени и на контролнопропусквателните пунктове в Северно Косово. Това накара местното сръбско население да излезе на протести и да издигне барикади. Белград от своя страна определи поставянето на митничари като провокация, тъй като там става дума само за административни пунктове, а не за гранични. Барикадите в Косово останаха месеци наред, което доведе до реакция на КФОР. Силите на НАТО призоваха за премахване на барикадите и установяване на свободата на движение. Косовските сърби пуснаха КФОР през барикадите, но не и ЕУЛЕКС, тъй като според тях, европейската мисия подпомага косовските институции. След продължителни разговори преговарящите екипи на Сърбия и Косово постигнаха съгласие за свободно минаване през пунктовете. В следствие на това Белград призова за премахване на барикадите. Три сръбски общини от своя страна взеха решение за организиране на референдум за приемане на косовските институции.
Хърватия
През 2011 година Хърватия подписа Договор за присъединяване към ЕС. Това беше окачествено като историческо събитие за страната, която месеци наред беше обхваната от задълбочаващата се криза, скандалите за политическа корупция и изборите за парламент. Хърватия ще бъде 28 член на ЕС и ще се присъедини към общността на 1 юли 2013 година. След подписването на договора премиерът Ядранка Косор заяви, че с тази стъпка приключва един продължителен преходен период. Балканските войни от 90-те години на 20-ти век остават в миналото, занапред хърватите желаят да живеят в мир със своите съседи. Косор подписа договор след като седмици по-рано се проведоха избори и нехната партия Хърватска демократическа общност загуби. Реакциите в медиите бяха, че хърватите наказаха Косор заради тежката икономическа криза и скандалите в нейната партия за корупция в нейната партия, най-яркият от които беше арестът на бившия лидер на партията и премиер Иво Санадер. Той бе задържан в Австрия в края на миналата година и след няколко месеца беше екстрадиран в родината си. Той е обвиняем по две дела за корупция – че е получил 483 000 евро комисионна от австрийска банка, за да я вземе от нея държавен заем за Хърватия, и че е прибрал 10 млн. евро подкуп от унгарската петролна компания МОЛ, за да й даде контролния пакет акции на хърватската ИНА. В началото на декември 2011 Санадер беше освободен от ареста срещу гаранция от 1,6 млн. евро. Хърватски анализатори коментираха, че въпреки арестите, малко от обвиняемите са осъдени. Това беше причина и ХДО да загуби изборите от Левоцентристката коалиция, наречена “Кукуригу”, по името на ресторанта, в който е създадена. „Кукуригу” спечелиха 80 от 151 места в хърватския парламент, и сложиха край на 8-годишното управление на консерваторите в страната. За нов премиер беше избран Зоран Миланович, като първата му задача на правителството е да проведе референдум за присъединяването в ЕС.
Словения
На 4 декември се проведоха предсрочни парламентарни избори в Словения, след като кабинетът на социалдемократа Борут Пахор не успя да приключи мандата си. Пахор бе свален от власт през септември след загуба на вот на доверие в парламента.
Словения е шестата страна от еврозоната, която сменя правителството си в резултат на дълговата криза. Въпреки предварителните проучвания, които даваха предимство на демократът Янез Янша, изборите спечели партия „Позитивна Словения” на кмета на столицата на Любляна Зоран Янкович. Консултациите за сформиране на кабинет ще продължат най-вероятно и в началото на 2012 г.
Loading ...
Румъния и Турция са пропуснати. Нищо ли не се случи в тези две съседни страни цяла година?