Стоян Мавродиев за това трябва ли да е задължителна застраховката на имот в случай на бедствия

Стоян Мавродиев, директор на Комисията за финансов надзор, в интервю за предаването на бТВ „Тази сутрин“

Водещ: Ще си говорим за застраховки, имотни по-специално. След случилото се в село Бисер, дали да има задължителна застраховка, подобна на тази с колите – „Гражданска отговорност” – или това ще бъде много остро посрещнато от хората като възможност.
Водеща: С председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Здравейте.
Водещ: Добро утро.
Стоян Мавродиев: Здравейте, добро утро.
Водещ: Вие „за” ли сте, да е задължителна за имотите, както има „Гражданска отговорност” за колите?
Стоян Мавродиев: Въпросът… надали може толкова просто да се отговори по този въпрос. Има различни практики в ЕС, които варират, както от изцяло от частен модел на застраховане в подобни рискове – имам предвид катастрофични рискове като наводнения, земетресения, пожари и други. Също така има и смесен модел, където участва държавата.
Водеща: Как става това?
Стоян Мавродиев: В България, впрочем, до 1997 г. е имало задължително застраховане за всички видове имущества – имам предвид и държавни, и общински, и частни имоти.
Водеща: В единствения такъв застрахователен институт.
Стоян Мавродиев: До 1 януари 1997 г. е функционирала такава система, в която, съгласно закона, са се събирали тези застраховки.
Водещ: Аз не помня. Задължително за всеки имот?
Стоян Мавродиев: Задължително за всеки имот. И които са се събирали…
Водещ: За бедствия?
Стоян Мавродиев: Да, точно така, за катастрофични рискове като бедствия, аварии, земетресения, наводнения и други подобни. Тогава сумите са се събирали чрез данъчните служби, когато са се заплащали данъците върху имуществата на съответния гражданин. Така че такъв модел е функционирал и в България.
Водещ: Успешно ли? Има ли смисъл пак да се върне?
Стоян Мавродиев: Въпросът е по-дълбок. В това, което казах преди малко, например в Италия, в Германия, в Англия е изцяло частен модел, където застраховането се прави от гражданите за съответните рискове.
Водеща: Някакъв доброволен принцип.
Стоян Мавродиев: Да, абсолютно на доброволен принцип. Но в крайна сметка, има едно много високо ниво на финансова култура на потребителите и нивото на размера на застрахованите имоти достига 95-98%. Така че…
Водещ: За да е така, явно има коректност при изплащането и покриването при настъпване на щети.
Стоян Мавродиев: Безспорно това е много важна част от този бизнес. Както и при банките, така и в небанковия финансов сектор, доверието е основата на подобен бизнес.
Водеща: Но и застрахователна култура означава уважение към институциите и правилата. Сега се сещам за всички тези козирки, които са надстроени и пристроени пристройки по българските панелни блокове.
Стоян Мавродиев: Безспорно.
Водеща: Аз мисля, че един застраховател не би трябвало да застрахова едно такова жилище, където има една тераса, изнесена отпред, във въздуха, който разбира се, че има определен риск.
Стоян Мавродиев: Определено, определено.
Водеща: Оттам-насетне, не си в правилата и в застраховането.
Стоян Мавродиев: Да, напълно сте права. Трябва да има…
Водеща: Така че тая култура е на много нива.
Стоян Мавродиев: … безапелационно спазване на закона, култура на много нива и съответно коректността – както на застрахователите, така и на застрахованите лица, взаимната коректност е много важна. Разбира се…
Водеща: Към днешна дата, при липсата на такава култура и при малкото застраховки в частния сектор, какво може да направи България?
Стоян Мавродиев: Ако се върнем към въпроса, съществуват и смесени модели, където държавата участва. Такива модели има например в Испания и във Франция, където държавата участва под формата на създадени за целта катастрофични пулове, където застрахователните компании презастраховат своите… презастраховат подобни рискове. И когато събират суми от гражданите, свързани с подобни застраховки, те си внасят съответните суми в този презастрахователен катастрофичен пул, съответно държавата поема пълно покритие на тези рискове и дава неограничена гаранция за изплащането на подобни суми. В Швейцария например има задължителна застраховка за пожар, т.е. всеки един имот трябва да бъде застрахован за пожар и като допълнително покритие, срещу малко допълнително заплащане, почти всички швейцарци, например, имат и покритие за катастрофични рискове. Така че там 100% от имотите са по този начин застраховани.
Водеща: Колко малко би било (…) тази вноска?
Стоян Мавродиев: В България според мен трябва да бъдат обсъдени, разбира се да има обществен дебат, но вероятно един смесен модел, в който има и частно застраховане на имущества, има съответно този елемент, катастрофичен пул, за който споменах, в който участва и държавата.
Водещ: Гаранционен фонд ли е това, какво е?
Стоян Мавродиев: Ами да, това е такъв фонд, в който държавата внася средства, застрахователните компании – също и при настъпване на подобни събития, чрез презастрахователната система се изплащат подобни суми, тъй като знаете, че при едно земетресение или голямо наводнение, както беше случая наскоро и в България. Това са значителни суми, които иначе трябва да излязат, ако приемем, че държавата само трябва да компенсира пострадалите лица…
Водещ: То затова има и презастраховане.
Стоян Мавродиев: Да, точно така, става въпрос за огромни суми и точно този модел работи по този начин.
Водеща: Кажете ни обаче, българинът готов ли е за онзи вариант до 1997 г. – малки суми, но задължително, с плащането на Данък „Сгради” например, да отиват и левчета за такава застраховка?
Стоян Мавродиев: За мен е трудно да преценя, все пак трудно е да започвам аз да говоря като говорител на българските граждани. Вероятно трябва да бъде направено проучване сред гражданите и да се види каква е нагласата от тяхна страна. Но така или иначе…
Водещ: Работещо ли ще бъде, ще може ли да хване всички щети и да ги покрие ако са малки вноските?
Стоян Мавродиев: В момента дори при доброволните застраховки, ако приемем, че един имот на стойност, да кажем, 60 000 лв. е застрахован за пожари, бедствия, аварии и наводнения, застрахователната сума не е чак толкова голяма. Тя се движи между 0,004% до 0,02%.
Водеща: От стойността на имота.
Стоян Мавродиев: Тоест, това би струвало между 3 и 12 лв., за да се застрахова един имот за подобни покрития.
Водещ: Говорим за годишна застраховка.
Стоян Мавродиев: За годишна застраховка. Тоест, аз мисля, че една сума, дори в порядъка на горната граница – 12 лв., която би застраховала един имот, струващ 60 000 лв., не представлява някаква огромна сума. И ето тук идва моментът и на нашата култура като потребители на финансови услуги, че ако ние съхраняваме добре своето имущество, би трябвало да сме благоразумни и да сме готови да инвестираме едни такива малки суми в своето имущество.
Водеща: Малки суми, определено. Аз съм (…)
Водещ: Имате ли… Само нещо… Дали имате наказани застрахователи – защото казахте, че доверието е много важно – за хора, които и сега, без да е задължително да се застрахова, но за съжаление се опитват да не им изплатят щетата. Има ли такива наказани скоро? Може да не казвате точно имената, но…
Стоян Мавродиев: Непрекъснато наказваме, не само застрахователи, а въобще лицата, които ние контролираме като поднадзорни лица за нарушения. За миналата година сме наказали такива лица с глоби за около 4 000 000 лв. за цялата година, 2011, което мисля, че не е малък размер на наложени глоби от страна на Комисията за финансов надзор.
Водеща: Сребърният фонд.
Стоян Мавродиев: Тоест, сериозно наказваме в такива случаи. Сребърният фонд… За Сребърния фонд – вече тука отиваме в друга тема.
Водеща: Рязко отиваме в друга тема.
Стоян Мавродиев: Сребърният фонд е фондът, който гарантира устойчивостта на пенсионната система. Създаден е чрез Закона за Сребърния фонд, като в Сребърния фонд се събират средства от приватизация, концесии, съответно от бюджетни излишъци, когато държавата реализира такива.
Водеща: Ние след 25-30 години с Виктор ще може ли да получаваме пенсии, защото разчетите заради демографската криза в България са, че ние пенсионери ще бъдем, но без пенсии. И вие, горе-долу сме на една възраст.
Стоян Мавродиев: Определено това е дълбок проблем. Сребърният фонд е създаден като фонд, който гарантира устойчивостта на пенсионната система, но в никакъв случай не е достатъчен, за да изплаща изцяло пенсии с оглед на модела, който имаме. В него в момента има около 1,8 млрд. лв.
Водещ: Имате ли информация, че финансовият министър, в нарушение на закона, посяга към средства в Сребърния фонд и вие, като Комисия по финансов надзор, можете ли да спрете пипането, незаконното пипане на тези пари за други цели?
Стоян Мавродиев: Ние, като Комисия за финансов надзор, в случая не сме орган, който регулира ползването или неползването на Сребърния фонд и харченето на средства от него. Той се управлява от управителен съвет, начело на който е финансовият министър, така че финансовият министър е този, който може да разпорежда харченето на тези средства или съответно инвестирането им с цел доходност. В момента парите стоят в Централната банка по инструкция на управителния съвет и съответно Централната банка ги инвестира с оглед на получаване на доходност. Иначе…
Водещ: Нямате информация, че се харчат за други цели?
Стоян Мавродиев: Това, което видяхме в медиите преди няколко дни, е обществено известно. Лично за мен Сребърният фонд не би трябвало да бъде пипан по никакъв начин. Средствата в него трябва да стоят, защото това е гаранция за бъдещите пенсии и за бъдещите пенсионери. И трябва да бъдат умножавани чрез постъпления от приватизация, концесии и съответно от благоразумно и консервативно инвестиране на фонда.
Водещ: Ама има други идеи финансовото министерство за тези пари – да ги инвестира в някакви по-доходни, но по-несигурни операции.
Стоян Мавродиев: Аз многократно по тази тема в последно време съм казвал мнението си, че това е доста опасно и не е редно да се случва, защото инвестицията на тези средства, било в държавни ценни книжа, било в по-рискови инструменти – имам предвид на фондовата борса – представлява сериозна опасност за загубване на тези средства. Като пример бихме могли да посочим срива на индекса на българската фондова борси СОФИКС, който от 2008 г. досега е намалял с 80%.
Водещ: Простичко казано, Симеон Дянков да не пипа парите от Сребърния фонд за покриване на други разходи, държавни.
Стоян Мавродиев: Лично моето мнение е, че в никакъв случай тези средства не трябва да бъдат ползвани по подобен начин. Още повече, че директният резултат от похарчването на тези резерви може да бъде – не може, а непременно ще бъде, ако те бъдат похарчени – намаляне на кредитния рейтинг на българската държава, съответно лоши доклади от страна на МВФ и кредитните агенции, и съответно това веднага води до по-висока цена, например на лихвите по кредитите, както по държавния дълг, така и на частните лица, т.е. на всички нас. При нарастване на риска, няма как да се случи друго.
Водеща: Сега една друга тема, обаче, която няма да я започваме, защото ни изтече времето, но маркирахме важните неща, които засягат пряко хората и тези, които, не дай си боже, станат жертви на някакъв природен катаклизъм, и тези, които се надяваме, да сме живи и здрави, да получаваме пенсия.
Стоян Мавродиев: Да.
Водеща: Благодаря ви.
Водещ: Благодарим ви за разговора.
Стоян Мавродиев: И аз.