СТАВАМЕ КИТАЙЦИ

      През 1990 г. Националните институти за здраве на САЩ вложиха три милиарда долара в Проекта за човешкия геном – общият брой на гените в  човешкия организъм. През 2000 г. Джеймс Уотсън, един от ръководителите на Проекта, каза, че човек има около 25 000 гена, в които е кодирана информация за синтез на повече от 100 000 различни протеини. След геномът дойдоха епигеном, транскриптом, протеом, интерактом, метаболом, микробиом, конектом и други „-ом” науки  за молекулите и клетките в човешкия организъм. Днес те се изучават в университетите – и навлизат  в програмите на училищата в напредналите страни.

В България имаме лаборатории, в които работят световно известни генетици и молекулни биолози, като Иво Кременски, Георги Русев, Стоян Чакъров, Румен Панков… Но един „труд“-ов ежедневник публикува  „гледна точка“, озаглавена „Генът, този тиранин“ – отвратително невежество, съчетано с арогантност към постиженията на генетиката. С тази си „гледна точка“ авторът е подходящ пример  за „Теория на глупостта“ на National Geographic TV Channel. Жалко, че престоят му от  6-7 години в Бургас не го е култивирал достатъчно. За да  прочете поне „ДНК поправка“ на Стоян Чакъров и Георги Русев преди да пише за гените толкова „тиранично“.

Защото резултатите от Проектите за човешкия геном, епигеном, транскриптом, протеом, интерактом и други „-ом” науки са огромни постижения на съвременната молекулна биология, които отвориха вратите за развитието на перосонализираната  и прецизната медицина. Именно тя дава възможности за ранно откриване на мутации на гените и съответното предразположение към болест на изследвания човек. Оказа се обаче, че освен генетичните мутации, голямо значение има и излагането на вредните въздействия от околната среда. Така през 2005 г. се появи науката експозомика, която изследва човешкия експозом (англ. exposure, expose to – излагам се на…) – общият брой на вредните за здравето външни и вътрешни фактори, на които е изложен човек. Съответно, възникна раздел на науката за хранене, който се нарича нутригеномика – тя изучава влиянието на храната, която консумираме, върху гените, които имаме. И сега към афоризмът Човекът е това, което той яде, изречен от Лудвиг Фойербах през 1848 г.

Народен боб, така пише на лицевата страна на пакетите, които сега се продават в българските магазини. На гърба – произход Китай. Въпреки, че няма гръб, на чесъна също пише произход Китай. И на фастъците. И на почти всички детски играчки. Дори мартениците и българското национално  знаме са “китайски”.

Наскро дори се появи информация, че древните български традиции са още живи в Китай. Носители и продължители на тези традиции е народът на Донг – едно от 56-те официално признати етнически малцинства в Китай. И да не вярно, звучи интересно.

Като имам предвид безотговорното писане на училищните учебници, очаквам някой професор от Нов български университет или Софийския университет „Св. Климент Охридски“* да напише:

Аз съм китайче. Обичам

наште планини зелени,

китайче да се наричам –

първа радост е за мене.