Социологичните анализи посочват, че българите сме сред най-болните, най-бедните и най-тъжните граждани на Европа. Ние на Балканите прокълнати ли сме (както мисли Неманя Кустурица)? Или “ние самите сме нашето наказание” (думи на Марк Теренций, един от най-умните римляни)? Обречени ли сме на егоцентризма, на липсата на социална чувствителност?

Имаме много талантливи личности, но трудно изграждаме колектив. Ние страдаме от хронична завист – monomania chronica (диагноза на Мигел де Унамуно за испанците). Никос Диму в книга си „Нещастието да си грък“ пише, че споменеш ли нещо добро за някой сънародник, винаги друг ще каже „Той обаче…“. Както ние българите казваме „Да, но той …“, търсейки “недостатъците” на другия като утеха на собствената си посредственост.

     “Българинът изглежда щастлив, когато е нещастен. Ако няма причина за нещастие, ще се помъчи да открие. Щастието от нещастието на българина се изразява съвършено в “българското мрънкане”. Остатък от робството? Белег на измъчените народи? При никой народ класическият израз “как си?” не води до пълен анализ на историята на заболяванията, на семейното положение, на материалните затруднения и на сексуалните проблеми на запитания. Вербалният мазохизъм на българина (както се изразява в мрънкането) е неизчерпаем, обилен и монотонен.” Ако беше български, а не гръцки писател,  Никос Диму щеше да озаглави книгата си “Нещастието да си българин”.

     Не че ги няма, ерудираните и морални българи са скрити за българската политика, наука, образование и култура. Вижте “пациентите” – министри, депутати, премиери, президенти, ректори и директори, сега и кандидати за президент и кметове – и ще се съгласите с тази диагноза.

      В клетъчната патология има състояния, при които рецепторите за биологично активни вещества, например инсулин, се скриват под повърхността на клетките. В кръвта на тези хора циркулира достатъчно инсулин, но той няма как да се свърже със “скритите рецептори” и така инсулинът не може да изяви ефекта си – поддържане на кръвната захар в нормални стойности. Затова човек се разболява от захарен диабет тип 2 – болест с тежки последствия, ако не се открие и лекува навреме. Когато в едно общество има “скриване” на ерудираните и етични хора, се появява синдромът на придобита интелектуална (и eтична) недостатъчност (СПИН), който е не по-малко опасен от  синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Тогава идват кризите в икономиката, образованието, здравеопазването, науката, културата, религията, спорта. Държавата боледува – гражданите й стават най-болните, най-бедните и най-тъжните хора на Европа.

     Все пак, някой, някога ще напише книгата “Щастието да си българин”.

Д-р Георги Чалдъков