Социологът Юрий Асланов: Предсрочните избори са неизбежни, но въпросът е кога да се направят

Фокус: Г-н Асланов, защо вестник Сън прочете по този начин Вашето проучване за емиграцията? Как ще коментирате ужасът на Великобритания от българските емигранти, при положение, че и вашето изследване потвърждава, че България напускат образовани хора, с професии…
Юрий Асланов: На въпроса „защо” не мога да отговоря, защото не знам причината. Мога само да предполагам, че част от политическите кръгове в Англия, а и не само там раздухват умишлено истерията около хипотетичната емигрантска вълна от България по повод на приближаващата дата 1 януари 2014 г., когато следва да отпаднат ограниченията за трудовия пазар.
Редица политици на Запад продължават да смятат, че приемането на България в ЕС е грешка. За съжаление, тяхната позиция е окуражена и от изказванията на някои наши политици, като Цветан Цветанов, например, които споделят тази позиция и публично я изразяват.
Публикацията в „Сън” е груба манипулация, защото напосоки са вземани различни числа от нашето изследване, за да се напасне извода, че, видите ли, 400 хил. души в България стоят на границата с приготвени куфари и чакат да дойде 1 януари, за да заминат за Англия и да изместят местните граждани от трудовия пазар, като им заемат работните места. Всъщност основният извод въз основа на данните от нашето изследване е, че големият губещ от отварянето на трудовия пазар е България, защото дава възможност на западни работодатели да привличат по-високо образованите и висококвалифицираните наши специалисти.
Необоснован мит е, че ще последва мощна емигрантска вълна от български граждани, които ще тръгнат за Англия да работят където и да е каквото и да е.
Фокус: Има ли връзка между участието в протестите в България, недоволството от политическата система, и нагласите на българите да емигрират? Т.е. ако сега направите проучване, няма ли да получите по-високи нагласи на желаещи да напуснат България?
Юрий Асланов: Пряка връзка няма, въпреки че събитията през последния месец у нас мотивират допълнителен брой хора да се оглеждат за подобна перспектива. Нашето изследване е проведено в период, съвпадащ с тези събития и няма как да не сме получили точни данни за действителната картина. Онова, което нас ни разтревожи на базата на внимателния прочит на данните, бе, когато ги сравнихме с данните получени по същата тема преди 5 години. Определено има ръст на емиграционния потенциал, което означава, че развитието на нещата в България отблъсква все по-голям брой наши сънародници.
Това, което някои намират за позитивно, а именно, че за разлика от преди 5 години е нараснал съществено делът на онези български граждани, които имат съответната езикова подготовка и са високо образовани и квалифицирани и същевременно емигрират, след като са сключили законни трудови договори на Запад, нас би трябвало да ни тревожи, защото от България изтича качественият трудов потенциал.
Фокус: Един месец протести срещу правителството на какви изводи ви навеждат?
Юрий Асланов: За изводи е рано, защото според мен пикът на кризата не е достигнат. Вижда се, че енергията на протеста спада поради липсата на ясна политическа идея за продължението на процеса, в случай че се постигне основното искане на протестиращите – оставка на кабинета. Отсъства и припозната от протестиращите нова политическа сила, необременена с недъзите на миналото, която да бъде инструментът на промяната, и зад която да застанат протестиращите.
Фокус: Има ли нещо, което би спряло протеста от днес за утре, и не би го подновило след няколко дни?
Юрий Асланов: Няма.
Фокус: За 23 години българските политици научиха ли се да управляват в условия на протести? Имат ли адекватно поведение в такива ситуации? Какви са възможните поведения на управляващите, когато улицата вика пред прозорците им?
Юрий Асланов: Вън от съмнение е, че днешните политици имат много по-голям опит. Това не означава, че поведението им е адекватно на случващото се във всяка ситуация. Действия по аналогии с миналото са неуместни, защото днешната ситуация няма нищо общо с всичко, което ни се е случвало през изминалия четвърт век. Днес протестите не са за свобода, демокрация, хляб или ниски доходи, а срещу начина на правене на политиката и срещу политическото задкулисие. Това се случва за първи път.
Фокус: Оставка на Сергей Станишев ще спре ли протеста? Необходима ли е такава оставка?
Юрий Асланов: Протестите издигат искане за оставка на кабинета. Оставката на Станишев е вътрешен въпрос за една от партиите и е редно да се решава вътре в партията. Освен това точно тази оставка няма да разреши нито един проблем в сегашния момент.
Фокус: Според Вас – неизбежни ли са предсрочните парламентарни избори и кога? Каква е готовността на политическите партии за тях?
Юрий Асланов: Неизбежни са, готовността на различните партии е различна. Големите са готови, другите – не.
Смятам, че предсрочните избори са неизбежни, но въпросът е кога да се направят. При избори сега, както се иска от протестиращите, резултатът е предизвестен – в парламента ще влязат само три партии и едва ли това е, което искат да постигнат протестиращите.
Според мен е напълно безсмислено сега да се проведат избори, защото те няма да променят с нищо съществуващото положение.
Протестиращите, а и отсъстващата от парламента опозиция в лицето на ГЕРБ заявяват – направете тези и тези промени в Изборния Кодекс и си отивайте! Лидерите на ГЕРБ казват, че ще влязат в парламента, само ако се обсъждат промените в Изборния кодекс. Добре, ами ако другите излязат – какво правим. Странно, че няма никакво доверие в парламента, а от него се изисква да направи промяната. Логиката се къса.
Не смятам, че е редно парламентът да работи под натиск и да му се налагат решения от улицата. Ако някой е на мнение, че улицата представлява мнението на мнозинството от народа, най-лесният начин да проверим дали това е така е като отидем на избори. Непризнаването на изборните резултати от страна на отделни групи граждани няма да ни отведе до никъде.
Фокус: Как ще коментирате появата на лицата от началото на 90-те години на днешните протести? Младите протестиращи не са били родени, когато някои от тогавашните седесари са излизали по улиците? Може ли и едните и другите хора да имат общи ценности, които да ги изведат днес на улицата?
Юрий Асланов: Има бивши и настоящи млади, но не смятам, че е уместно да говорим за идентична ценностна ориентация. Новите млади са по-прагматично настроени и по-малко отдадени на идеите.
Фокус: Има ли сантимент у старите седесари и усещане, че се подмладяват с 20 години, когато пеят „Развод ми дай” и скандират „червени боклуци”?
Юрий Асланов: Има такъв сантимент, има и илюзия, че нещата могат да се върнат към някакви предишни състояния, което отново да ги изведе на върха. Това е невъзможно.
Фокус: Как разчитате поведението на лидера на „Атака” Волен Сидеров – едни го смятат за рекетьор в парламента, според други той прави това, което винаги е правил, но някои сега го виждат?
Юрий Асланов: Ролята на Волен Сидеров е много преувеличена. Преувеличена е и опасността, идваща от неговата партия, която коментират част от политическите кръгове на Запад. Нито Волен, нито „Атака” са фашисти, както ги наричат. Част от реториката на някои от лидерите на Атака съдържа ксенофобски окраски, но в основата си тяхната платформа е социална и радикално лява. Посланията им се ползват с подкрепата на широк кръг от граждани.
Лично според мен e много по-опасно такава партия да е извън парламента.