Или как егокрацията проваля демокрацията
Д-р Георги Чалдъков
Преди много години един френски генерал казва за алжирските войници нещо, което аз перифразирам така: Един българин може да воюва с много врагове, но много българи не могат да воюват с един враг.
Имаме много примери за тази народопатология – имаме много талантливи индивидуалности в различни сфери на живота, но нямаме талантливи отбори, неефективно работим в колектив, трудно постигаме съгласие, не научихме „урока на таралежите”, за който писах неотдавна. Имаме отличният Димитър Бербатов, но нямаме добър национален отбор по футбол. Имаме мегазвездата Матей Казийски, но не ставаме световни шампиони по волейбол. Имаме много „водачи” в политиката, но нямаме добри политически партии.
През 90-те години на миналия век жадните за демокрация и комунисти, дегизирани като демократи, създадоха Съюз на демократичните сили (СДС). Но след няколко години властолюбието на Иван Костов превърна България от res-publica в res-privata, от „нещо за обществото” в „нещо за себе си”. Най-големият му грях обаче е, че обезвери българите, жадуващи за демокрация. И така отвори вратите на властта за един мадридски лицемер и неговия телохранител, и сега – за тройната коалиция БСП-ДПС-Атака. И още: Иван Костов разруши СДС и основа партията Демократи за силна България (ДСБ). По-късно една Надежда Нейнски създаде партията „Синьо единство” – и двете партии се провалиха на изборите-2013. Водачите им лансираха нови водачи, на които започнаха да суфлират. И дясната политическа парадигма се провали.
Сега, в атмосферата на протести за оставка на правителството „Орешарски”, сме свидетели на бърза политика (fast politics), напомняща за бърза храна (fast food). По тази нездравословната технология се създават много политически кухни, в които се приготвят субпродукти, претендиращи да бъдат сервирани в Европейския парламент и в 43-то Народно събрание. Един от тях е Реформаторския блок – в него първоначално се включиха СДС, ДСБ и други четири партии. Но пак се проявиха егокрацията (гръцки, ego - аз, kratos - власт) и евротропизмът (желание за евродепутати). Диагнозата: egomania chronic exacerbate (обострен хроничен егоизъм). Причината: сherchez lеs femmes (търсeте жените) Меглена Кунева и Надежда Нейнски – и Иван Костов, разбира се. Резлутатът: „Синьо единство” напусна Реформаторския блок и „граждани на България” се насочиха към драмсъстава „България без цензура”.
Синьо разделно – възкликна „Време разделно” на Антон Дончев.