СИЛАТА НА КУЛТУРАТА ДА СЪЗДАДЕ ПО-ДОБРО БЪДЕЩЕ

/Есе по тема,обявена от ЮНЕСКО и Фондация „Гой“ /The Goi Peace Foundation/

    Избрал съм да уча право и да практикувам право,но проблемната тематика в сферата на културата никога не ми е била безразлична.

    Има ли силата културата са създаде по-добро бъдеще,от какво се определя тази сила,каква е гаранцията за нейната реализация, достатъчна ли е,какви ще са последиците за хората,които живеят в настоящето,и в същото време ще са съвременници на близкото бъдеще?

    Отговорите на тези въпроси произтичат от правото на култура на всеки човек,което от гледна точка на ООН е едно от универсалните човешки права, фигуриращо в Декларацията за правата на човека.Чрез него цивилизацията създава възможност за задоволяване на културните нужди в масов мащаб.

    Следователно,силата на културата да създаде по-добро бъдеще означава да се упражни и упражнява “правото на култура” като това право означава не толкова право на използване на заварената,вече съществуваща култура,но и право на участие в нейното създаване,включване в процеса на изграждането й.

    За разлика от политиката,в сферата на културата структурата на отношенията изисква отхвърляне на йерархията и зачитане на принципите на равноправие между силните и слабите държави,засилване на връзките между отделните култури.Те колкото и да се различават по богатство и обхват никога не са и не могат да бъдат едностранни и еднопосочни.

     Ето защо културата на бъдещето не може да бъде моноцентрична,а ще представлява резултат от взаимодействието на различните културни модели,всеки от които запазващ своята ценност.Във всяка национална култура обаче трябва да се разграничава общото за човечеството от специфично националното.И да се отчитат особеностите на историческия процес на културно взаимодействие като процес на постепенно създаване на универсална култура,обхващаща това,което в националните култури представлява общ елемент на демокрацията.

   С други думи  правото на култура може да се формулира като реална възможност за обогатяване на универсалната култура със своеобразните придобивки на националните демократични култури.                                                  

   Схващана по този начин културата винаги има определено творческо ядро,което й дава възможност да се развива.Тази необходимост от творческа активност,стремеж да се участва не само в използването,но и в създаването на духовни и материални ценности е една от най-дълбоко вкоренените в човешкото съзнание потребности и условие за постигане на щастие.

  Следователно,правото на култура е право да се поддържа,възражда и разпространява собствената,оригинална култура.И силата на културата да създаде по-добро бъдеще произтича от системата на културно планиране, която анализирайки генезиса на културата,да накара всеки да осъзнае какво представлява като индивид и като общност,за да може въз основа на тази система не само да се ползват културните достижения,а да се постигне съживяване на националния дух.                                                                                                                                           

    България е сравнително малка по територия и население страна,но има своя принос в световната съкровищница на културата.Този принос няма как да се опише в рамките на едно есе,но родината ни  има признати девет обекта, включени в списъка на Световното наследство,а от 1977 година българската песен “Излел е Дельо хайдутин” лети с американските космически апарати “Вояджър-1” и “Вояджър-2” като музикално послание от Земята към далечния космос.2013 година е обявена за година на братята Кирил и Методи като духовни покровители на Европа.

     Силата на българската култура обаче не е достатъчна да гарантира по-доброто бъдеще. Това бъдеще ще се постигне чрез културната политика на Европейския съюз,която се реализира на договорна основа и произтича от чл.151 от Договора на Европейския съюз.

      Съгласно този договор езиците, литературата, спектаклите, визуалните изкуства, занаятите, киното и разпространението на информация са елементи от европейското културно многообразие,като то трябва да се запази и поддържа и да се направи достъпно за целия свят.                                                                                

      Културната индустрия на Европа-киното, аудиовизуалната индустрия,издателската дейност,музиката и занаятите-са важен източник на доходи и дават работа на около седем милиона души.Съюзът носи икономическа отговорност към този сектор и се стреми да му осигури подходящи условия, така че той да е конкурентоспособен.

     През 1942 г. по време на  войната докладват на Чърчил,че бюджетът за култура е съкратен,а за отбрана драстично увеличен.Той казва: «Ако нямаме култура,за какво да се бием».

      В днешно време гласуваните средства по програмата за култура на Европейския съюз за периода 2007-2013 възлизат на 400 милиона евро.Това е гаранция,че културата има силата да създаде по-добро бъдеще не само за страните от Европейския съюз,а и в световен мащаб.

                                              Георги МОМЧИЛОВ-

      магистър по право и международни отношения на

          СУ„Св.Климент Охридски”