През следващата година българската икономика ще нарасне само 1.5 процента вместо с прогнозираните по-рано 2.6 на сто, очаква се свиване на износа и негативен натиск върху пазара на труда. Това сочи последният тримесечен анализ за икономиката на страните от Централна и Източна Европа, подготвен от анализаторски екип на „УниКредит“, публикуван в четвъртък.

Занижаването на ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната е основно заради сигналите за влошаване на перспективите пред икономиката на еврозоната, както и неочаквания рязък спад на инвестициите в България през третото тримесечие на 2011 г. Предизвикателствата през икономиката ни остават свиването на външното търсене в комбинация с бавно намаляване на финансовата задлъжнялост на корпоративния сектор и бавно възстановяване на пазара на недвижими имоти и пазара на труда.

Пред 2012 г. се очаква допълнителен натиск за свиване на баланса на корпоративния сектор, смятат анализаторите на банката. Освен това влошаването на външните условия не само ще ограничи износа, който през последните две години бе най-стабилизиращият фактор за икономиката ни, но се очаква да изложи на риск процеса на стабилизиране на пазара на труда, който започна да се оформя в средата на 2011 г.

Експертите смятат, че България ще избегне повторна рецесия, тъй като балансът на публичния сектор и на домакинствата остава силен, докато външното търсене намалява, но все още е далече от срива, наблюдаван в началото на 2009 г. Чак през следващите две-три години ръстът на българската икономика ще се върне към към по-нормални темпове.

Икономиката ни започва да страда от ескалацията на глобалните рискове, пише още в доклада. БВП се повиши с едва 0.3% на тримесечна и с 1.6% на годишна база въпреки някои еднократни положителни фактори като силната реколта от зърнени храни и резултатите на летния туристически сезон. Според „УниКредит“ най-обезпокоителен е спадът в брутното капиталообразуване с 13.5% на тримесечна база при положение, че в три последователни тримесечия преди това този показател отчиташе ръст.

„Големият спад на брутното капиталообразуване в най-голяма степен се дължи на ескалацията на дълговата криза в еврозоната, което кара българските компании да заемат защитна позиция – замразявайки инвестиционните си планове и трупайки високо ликвидни активи, за да могат по-лесно да посрещнат нуждите си от външно финансиране“, смятат икономистите на „УниКредит“.

Домакинствата ще останат предпазливи и продължат да увеличават спестяванията си за сметка на все по-ограниченото потребление. Опасенията на анализаторите са, че забавянето на растежа в Европа ще повлияе негативно не само на износа, но и на пазара на труда.

Капиталовите потоци бяха подложени на нов натиск през третото тримесечие на тази година, отчитат икономистите на финансовата институция. Входящите потоци от портфейлни и преки чуждестранни инвестиции достигнаха едва 159 млн. евро, докато другите източници на финансиране (включително салдото по статията пропуски и грешки) отчетоха втория най-голям тримесечен отлив на средства от началото на кризата в размер на 1.1 млрд. евро. Но продължаващите положителните тенденции в текущата сметка (излишък от 1.4 млрд. евро) в крайна сметка направиха възможно резервите на централната банка да нараснат с нови 470 млн. евро през третото тримесечие на 2011 г.

Положителна новина е, че през октомври банковият сектор в България успя да ограничи зависимостта си от външно финансиране до 4.1% спрямо предкризисния връх от 17.3% през ноември 2008 г., изчислени за съотношението на нетните външни пасиви спрямо общите пасиви, допълва анализът.