Напрежението в южната и източната част на Украйна ескалира, като на полуостров Крим се стигна до сблъсъци между поддръжници на новите управляващи, и техни противници, които искат преминаването на автономната република към Русия и отхвърляне на новата украинска власт.

В същото време Москва продължава с натиска срещу новите лидери, като президентът Владимир Путин нареди на военните да проведат внезапна проверка на бойната готовност на войските в Западния и Централен военен окръг. Външният министър Сергей Лавров пък призова световната общност да не признава новите управляващи в Киев.

На този фон продължават смените по върховете на властта в Украйна, както и консултациите за съставянето на новото правителство, което трябва да бъде обявено в четвъртък.

Временният министър на вътрешните работи Арсен Аваков разформира спецчастите „Беркут“, които са сочени за основни виновници за големия брой убити сред протестиращите. В сряда бяха извършени и обиски в офиси на Виктор Янукович като част от разследване срещу него за предполагаемо предумишлено убийство. Все още няма информация за местонахождението на бившия президент.

Крим решава дали да поеме към Русия, напрежението расте

Много от рускоговорящите жители в южната и източната част на Украйна протестират срещу действията на временното управление.

В Крим нараства напрежението, докато се очаква Върховният съвет на региона да обсъди ситуацията на извънредно заседание.

Пред сградата на парламента в столицата на автономната република Симферопол има две масови акции – на проруски настроени политици и граждани, които искат от кримската власт да не признава новото ръководство на страната, и на представители на общността на кримските татари, приветстващи смяната на властта в Украйна.

Двата митинга са разделени от полицейски кордон, но вече се е стигнало до сблъсъци.

Кримските татари казват, че ще се съпротивляват на опитите за отделяне, както заплашват проруските политически сили.

Крим, където етническите руснаци са мнозинство, е преминал от Русия към Украйна през 1954 г.

Смяната на властта в Киев повдигна въпроса за бъдещето на руските военноморски бази в кримския пристанищен град Севастопол. Сваленият проруски президент Янукович удължи срока за отдаване на базите до 2024 година.

Повечето наблюдатели смятат, че новото ръководство няма да настоява за оттеглянето на руския флот, тъй като тези бази са от стратегическо значение за Русия и тя би реагирала изключително остро, а това би дестабилизирало допълнително Украйна.

Преди ден руският депутат Леонид Слуцки заяви, че Москва ще действа, ако напрежението в Крим се изостри.

Жители на Крим започнаха безсрочен протест пред Върховния съвет с искане депутатите да не признават новото ръководство на страната и да се възстанови конституцията на Крим от 1992 г., според която правомощията на региона бяха значително по-широки – със свой президент и независима външна политика.

Освен това те искат референдум, чрез който жителите на Крим да изберат пътя за развитие на региона – със сегашния статут на автономна република в състава на Украйна, като независима държава или в състава на Русия.

Представителите на новата власт в Киев оценяват желанието на част от жителите на Крим за референдум като заплаха от сепаратизъм. Председателят на Върховната рада и и.д. президент Олександр Турчинов вчера свика съвещание с ръководителите на силови министерства и ведомства, за обсъждане на проблема със сепаратизма, в това число в Крим.

По време на митинг в защита на паметника на Ленин в източния украински град Харков кметът Генадий Кернес безуспешно се опита да свали знамето на Русия, издигнато от протестиращите пред сградата на градската управа. Участниците в митинга бяха вдигнали руското знаме с викове „Русия и Киев, гледайте“, а преди това бяха свалили от пилона знамето на Евросъюза.

Москва продължава с натиска срещу Киев

В тази обстановка руският президент Владимир Путин разпореди на министерството на отбраната да проведе внезапна комплексна проверка на бойната готовност на войските в Западния и Централен военен окръг.

„Според разпореждането на президента на Руската федерация днес в 14.00 часа (10.00 ч. по Гринуич) внезапно са вдигнати под тревога войските от Западния военен окръг, както и войнските части, дислоцирани на негова територия, Втора армия на Централния военен окръг, командуванията на Аерокосмическата отбрана, въздушно-десантните войски, стратегическата и военно-транспортната авиация“, заяви министърът на отбраната Сергей Шойгу на заседание в министерството.

Руският външен министър Сергей Лавров от своя страна призова ОССЕ да осъди засилването на „националистическите и неофашистките настроения“ в Украйна, както и призивите да се забрани руският език.

Същевременно Москва поиска ситуацията да бъде върната в правното русло. „Всички форми на съдействие, включително от ОССЕ, трябва да бъдат осъществявани по молба на законните украински власти и при безусловно зачитане на суверенитета на Украйна“, заяви Лавров.

Лидерът на партията „Справедлива Русия“ Сергей Миронов пък съобщи, че партията му ще внесе в Държавната дума законопроект, даващ право на украинците да получат руско гражданство, предаде ИТАР-ТАСС.

Той също така предлага да се даде възможност на всички желаещи сътрудници на отряда „Беркут“ да постъпят на работа в структурите на руското МВР и впоследствие да получат руско гражданство.

„С други думи, ако някой сметне за необходимо да работи в Русия, ще му бъде предоставена работа в съответствие със званието и квалификацията в структурите на МВР и други правоохранителни органи“ каза Миронов.

Кандидат-министрите да отговарят на принципите на Майдана

Докато консултациите за съставянето на ново правителство текат, активисти на украинските протести обявиха, че ще проверяват дали кандидатите за министри отговарят на принципите на Майдана.

По предложение на лидера на Демократичния алианс Васил Гацко критериите за подбор на кандидат-министри са да имат опит в съответния отрасъл и опит на ръководна длъжност, да нямат корупционни прояви и нарушения на човешките права и да отговарят на принципите на Майдана. Пресяването на кандидатите е възложено на трима граждански активисти – Луценко, Сюмар и Шкиряк съвместно с кръга на Майдана.

Луценко, който е бивш вътрешен министър, призна, че „критериите на Майдана са малко размито понятие“, но все пак формулира основните показатели.

„Фактически се търси готовност за радикални проевропейски реформи, готовност човек да се жертва, да работи не за себе си, а за страната“, каза лидерът на организацията „Трета украинска република“.

Според него има общо решение правителството да отговаря само за финансово-икономическия блок, а министерствата от социално-хуманитарната сфера да са отворени за представители на обществения сектор, допълва агенцията.

Новият кабинет ще бъде представен тази вечер в 19.00 ч. украинско (и българско) време на площад „Независимост“ в Киев.

В украинския парламент продължава процедурата по събиране на подписи под коалиционното споразумение за съставяне на ново правителство.

Съгласно конституцията от 2004 г., чието действие бе възстановено, правителството се образува въз основа на парламентарно мнозинство, а кандидатурите за министри ще се съгласуват с демонстрантите на киевския Площад на независимостта.

По думите на лидера на парламентарната група на партията „Баткившчина“ (Отечество) Арсений Яценюк програмата на бъдещото правителство, която ще залегне в коалиционното споразумение, включва стабилизиране на финансовото и политическото положение, споразумение с МВФ, незабавно разследване на престъпленията по време на протестите, реформа в МВР и подписване на споразумението с ЕС. Яценюк заяви, че депутати от Партията на регионите не трябва да влизат в коалицията.

Лидерът на парламентарната група на Партията на регионите (ПР) Олександър Ефремов е заявил, че неговата група ще подкрепи предложението на мнозинството за създаване на правителството на народното доверие.

Западът не е способен да спаси икономиката на Украйна

Ситуацията в Украйна продължава да е основна тема в западния печат.

Вестник „Ню Йорк таймс“ коментира, че ЕС претегля вариантите си за подкрепа на нова Украйна.

В статията се обръща внимание на двудневното посещение на шефката на европейската дипломация Катрин Аштън в Киев. Аштън обеща неуточнена помощ на новото украинско правителство, но го прикани да не скъсва тесните си търговски и културни връзки с Русия.

Този подход на Аштън бе неизбежен – ЕС и Западът не са склонни или способни да спасят финансово икономиката на Украйна, особено ако Москва отвърне на удара с нови наказателни мита, повишени цени на природния газ и прекъсване на важните връзки с украинските заводи и фирми, отбелязва вестникът.

Миналата година Европа подцени недоволството и ответната реакция на Русия, не даде никакви перспективи за членство на Украйна в ЕС и се съсредоточи твърде много върху това, което Украйна трябва да направи, за да задоволи европейските искания, вместо да й помогне да се подготви за икономическите промени, заявява пожелал анонимност високопоставен европейски представител пред изданието.

„Нямаше същински консенсус между членките на ЕС за подписването на споразумението (за асоцииране) с Украйна и само се говореше какво искат страните от ЕС да направи Украйна за подписването му. Твърде много обръщахме внимание какво искаме, а не какво им е нужно да направят“, казва източникът на „Ню Йорк таймс“.

„Новите лидери на Украйна се боят, че Русия подклажда сепаратизъм“, е заглавието на в. „Гардиън“, цитирано от БТА.