Вярвам – не вярвам
Проектът се появи в мрежата на 1 октомври. До края на набирането на средствата остава седмица и половина, макар разработчиците вече да са успели да съберат повече от $22 000 – почти два пъти повече, отколкото бе заявено в описанието на проекта. Спонсорите са повече от 1000, един от тях е превел $8 000 наведнъж.
Причина за популярността на проекта сред руснаците е неговата концепция. Разработчиците обещават да предоставят на обществеността снимки от местата на кацането на американските космонавти с резолюция, три пъти надвишаваща качеството на снимките на НАСА – 10см/пиксел.
„Съществува безкраен спор за това, наистина ли американците са били на Луната и по-точно, били ли са там корабите „Аполо” – поясни пред „Руски дневник“ организаторът на проекта, космическият блогър Виталий Егоров. – Единственият начин да се разреши този спор е да се отиде до Луната и да се провери. Засега това е направено само от американците: снимали са луноходите и местата си на кацане, и са публикували снимките за свободно разглеждане. Но далеч не всички вярват на тяхната достоверност”.
Касичка за полет в космоса
Виталий е убеден, че американците определено са били на Луната. Проектът има друга мисия.
„Искам да покажа, че група от хора е способна да реализира космически проект – казва Егоров. – Младите инженери, които сега работят в космическата сфера, не са доволни от факта, че всичко, което им поръчва „Роскосмос“, лети около Земята. Това продължава вече десетки години. В космическото корабостроене е нарушена приемствеността на поколенията”.
В момента в проекта участват повече от 20 млади специалисти. Идеята е подкрепена от Комисията за борба с лъженауката към РАН, както и от руския музей на космонавтиката, предоставил на инженерите-ентусиасти платформа за дискусии. Астронавтът от NASA Майкъл Лопес-Алегриа разказа за руския проект в Twitter.
За какво ще бъдат използвани парите?
Идеята на младите специалисти засега предизвиква само усмивка сред специалистите от Института за космически изследвания при РАН и Обединената ракетно-космическа корпорация. В момента проектът не разполага с конкретен бюджет – предстои той да бъде разработен на първия етап от създаването на апарата.
Етапите ще бъдат общо 5: проектна разработка и разчет на траекторията на полета, ескизен проект, разработване, пускане на спътника и самият полет. Засега всички събрани пари – нищожна сума от гледна точка на космическото корабостроене – разработчиците възнамеряват да изхарчат за първия етап.
Превишаването на заявената сума ще позволи предсрочното пристъпване към разработката на първите инженерни модели на приборите и устройствата на спътника, а ако сумата надхвърли $24 000, то и на неговия бордови компютър.
Последната съветска мисия на Луната е проведена през 1976 година, а междупланетният полет „Фобос-2“ през 1988. Оттогава Русия е извеждала спътници само в околоземна орбита. Мисиите „Марс-96“ и „Фобос-грунт“ свършват в Тихия океан. Изстрелването на „Луна-25“, което беше планирано за 2012 година, неотдавна бе отложено за 2019. В международната програма „Екзомарс“ страната ще участва с ракети и прибори, необходими на западните страни. В момента руските научни прибори, инсталирани на чуждестранни спътници, летят само около Марс и Луната. Един прибор е монтиран на марсохода Curiosity.