Площадката на АЕЦ „Белене“. Сн. БГНЕС

Русия даде седмица на България да предприеме “конкретни, практически стъпки”  за рестарт на проекта АЕЦ “Белене”. В противен случай заплаши, че ще внесе конкретния размер на иска от около 1 млрд. евро в Международния арбитражен съд в Париж.

Предупреждението беше отправено в сряда от вицепрезидента на руската компания “Атомстройекспорт” Генадий Тепкян дни след като новият министър-председател Пламен Орешарски съобщи, че „има усещане“, че ще е по-изгодно България да продължи със строежа на АЕЦ „Белене“, тъй като със сигурност щяла да изгуби делото. И Орешарски, и лидерът на БСП Сергей Станишев все пак уточниха, че решението ще бъде взето след като се направят конкретни анализи.

Заплахата

Ако България предприеме конкретни практически стъпки, а не прави само декларации, арбитражното производство за АЕЦ “Белене” може да бъде преустановено, каза Генадий Тепкян при откриването на традиционната ядрена конференция на „Булатом“ във Варна. Той не конкретизира точната сума на иска, но от обясненията му стана ясно, че ще бъде около един милиард евро, „на базата на точни разчети и не може да бъде променяна произволно“.

До края на тази седмица руската страна ще внесе всички документи в Международния арбитражен съд в Париж, каза Тепкян.

“Атомстройекспорт” внесе иск срещу НЕК с претенция до 1 млрд. евро заради спирането на проекта АЕЦ “Белене” в арбитражния съд още на 11 септември 2012 г. Сега вече е уточнен точният размер на този иск на базата на фактури за плащания, стана ясно от думите на Тепкян.

Делото срещу Националната електрическа компания (НЕК) е в ход и се очаква България да получи официалния иск на руснаците до началото на следващата седмица, след което ще има три месеца за отговор и опровержение, каза изпълнителният директор на НЕК Иво Лефтеров, който също участва в ядрената конференция на „Булатом“.

Въпросът за рестартирането на спрения вече проект е политическо и “вероятно най-скоро ще намерим неговия отговор, но надали зависи от мен”, допълни той.

На въпрос има ли смисъл от нова АЕЦ, при положение, че страната ни изключва мощности от енергийната система заради ниско потребление, Лефтеров отговори: „Още следващите няколко месеца лично очаквам повишаване на потреблението, съответно и повишение на износа. Всичко зависи от икономиката на държавата и в момента, в който тя получи някакъв тласък и подтик, нещата в енергетиката ще се оправят.“

“Имаме нужда от нова ядрена мощност и винаги ще имаме нужда, въпросът е кога тя да бъде създадена и кога да заработи във времето”, каза Иво Лефтеров. Той допълни, че “всички много добре знаем, че мощностите, на които разчитаме в момента, са изключително стари и те малко по-малко трябва да бъдат затваряни и съответно подменени с нови”.
След внасянето на иска през септември 2012 г. правителството на ГЕРБ отговори с контраиск, като тогавашните финансов и икономически министри Симеон Дянков и Делян Добрев обявиха, че претенциите на руската страна нямат никакви основания. Дянков дори се закани, че „пак ще ги пляскаме“ руснаците.

Проектът “Белене” взе рязък завой, засега поне на думи, след идването на кабинета на БСП-ДПС-“Атака“. Още в първата си медийна изява като премиер Пламен Орешарски обяви, че “има усещане, че ще е по-изгодно да довършим проекта за строителството на АЕЦ “Белене”. Според него руснаците почти със сигурност ще спечелят делото, заведено заради отказа на България да изгражда централата поради нерентабилност на проекта и липса на надежден инвеститор. Съдът по всяка вероятност ще отсъди в полза на ответната страна и България ще трябва да плаща колосални суми компенсация, дори и искът да не бъде уважен в пълния му размер, прогнозира Орешарски в края на май.

Старт на строителството най-рано през 2015 г.

Дори новото българско правителство да реши да рестартира проекта, строителството може да започне най-рано през 2015 г., прогнозира Тепкян. По думите му причината е, че е необходимо да бъде намерен инвеститор без значение дали ще бъде руски, американски или от Западна Европа.

Иначе оборудването за два блока на централата е изцяло готово и може веднага да бъде транспортирано до България, отбеляза Тепкян. Времето минава и стойността на проекта се повишава, но не мисля, че увеличението е много голямо, каза той и допълни, че Русия няма нови условия за изпълнението на централата.

Според председателя на „Булатом“ Богомил Манчев, чиито фирми са ангажирани от самото начало с ядрения проект и той е сред най-заинтересованите за неговото възраждане, ако България възобнови строителството, самата АЕЦ може да започне да работи не по-рано от 2020 г.
 

„И този проект може да се развива в нашата страна, без значение кой е собственик. Дали е държава или частен инвеститор, само на свободен пазар. Ние нямаме право да направим такава голяма базова мощност и да направим задължения на държавата да изкупува на висока цена енергията“, каза Манчев.