Букурещ не за първи път ни напада в гръб, трябва да отвърнем
Акад. Георги Марков
Има едно правило – когато една държава е в тежко финансово и икономическо положение, нейните политици се обръщат към историята и национализма. В случая това важи и за Румъния. Нейните управляващи, за разлика от нашите държавници, се увличат от национализма. Самите румънци пък имат мания за величие и още от 19-и век се наричат новите римляни, което е смехотворно.
В Букурещ има Триумфална арка, направена досущ по подобие на тази в Париж. Когато отидох за пръв път там, ги попитах: „Защо ви е?”. Румънската армия няма победи, те успяват само с политици и дипломати, за разлика от нас, които печелим битките на бойното поле, но губим мирните конференции. Освен това румънците издават и исторически трудове, в които твърдят, че нашите славни владетели от Второто българско царство Асеневци били власи.
През 1980 г., малко преди ние да отбележим 1300 години от създаването на България, те отбелязаха 2100 години румънска държава от епохата на даките. Все едно ние да обявим, че от времето на траките имаме държава, което прави 2400 години. След ерата Чаушеску в центъра на Букурещ бе възстановен компасът на Велика Румъния и един от лъчовете сочи към Балчик, Силистра, Добрич и пише колко километра е разстоянието до тези румънски градове.
Но за пръв път външен министър на Румъния предявява териториални претенции към България, които се отнасят до района на черноморския шелф. Освен това поиска и да се спазват правата на румънското малцинство у нас. Относно претенциите към шелфа е ясно, че става дума за икономически интереси, тъй като там може да се добиват нефт и газ. В България има организация на власите, те имат и училище, и църква и няма какво да претендират за национално малцинство. Те са власи, но са част от българската нация.
Румънският президент Траян Бъсеску например много обича да държи патриотични речи. Той не признава Молдова като отделна държава и казва, че Молдова е румънска земя и рано или късно отново ще бъде такава. В северната ни съседка има и една парламентарно представена партия – „Велика Румъния”, която от време навреме се сеща не само за тези 17 кв. км, за които говори румънският външен министър Кристиан Дяконеску, а за 7000 кв. км и си иска Южна Добруджа. Нека си спомним 1913 г., когато България воюва във Втората Балканска война и Румъния ни напада в гръб. Румънската армия нахлува в тила на България и се оказва чак на Враждебна до София. На 28 юни 1913 г. в Букурещ се диктува един грабителски договор срещу България и тогава беше откъсната Южна Добруджа.
Днес няма място за никакви претенции между България и Румъния. Затова и българското Външно министерство, вместо да се измъква, трябва да постави ребром въпроса, че не може да има претенции между две държави, които на 7 септември 1940 г. са подписали договора в Крайова. Той обяви границата между България и Румъния за вечна и ненарушима.
Външно министерство трябва да реагира по-остро на изявленията на румънските политици. Ние не сме имали претенциите към съседните държави. От време навреме някои партии, като „Атака” и ВМРО, поставят въпроса за българите в Босилеградско, Царибродско, или пък че има българи в Северна Гърция. Но на държавно ниво примерно не се поставят сериозните въпроси към съседите. Непрекъснато сме в отбрана спрямо съседите си, която би трябвало да престане. Защото когато ние сме в отбрана, другите искат от нас.
Loading ...
