Агенция „Фокус“
Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, в интервю за Агенция „Фокус”.Фокус: Очаква ли се голям туристопоток през почивните дни?
Румен Драганов: Туристопотокът ще бъде малко по-малък, тъй като той изключително силно се влияе от времето и ще бъде малко по-малък от това, което наблюдавахме по Великден и по празниците около 1 май и Гергьовден. Фактически лошото време е това, което ще попречи на една част от тези, които използваха хубавото време през април, да го използват по същия начин и сега. Така че като цяло очакваме около 180 000 да бъдат тези, които ще пътуват в тези четири дни в страната и някъде около 60 000 тези, които ще излязат главно към Гърция.
Фокус: Кои са най-предпочитаните дестинации за туристите около 24 май?
Румен Драганов: Сега най-предпочитаните дестинации ще бъдат хотелите, които предлагат балнео, спа и уелнес услуги пак отново заради времето и по-малко специално къщите за гости, които са в Централен Балкан, в Източна Стара планина, Източните Родопи и всички туристически курорти – зимни и летни, които предлагат хотелски услуги и на които хотелите работят.
Фокус: Освен в Гърция, в кои други държави в чужбина ще заминат хората?
Румен Драганов: Това, което наблюдаваме като развиващ се пазар, е пазар Сърбия, който се явява и икономическа дестинация, тъй като българите отиват в Сърбия и заради това, че там е близо два пъти по-евтино, и заради това, че могат да направят различни покупки, които също са на по-ниски цени от цените на българския пазар.
Фокус: Ще има ли посещения от чужденци през почивните дни и от кои държави се очаква да има туристи?
Румен Драганов: Посещенията са предварително заявените туристически пътувания, които започнаха още в края на месец април, на организирани туристи, които вече са на българското Черноморие, като най-големият брой туристи в момента е от Германия, от Русия. Също така имаме англичани и туристи от Израел.
Фокус: Какъв е общият им брой?
Румен Драганов: Броят на чуждестранните туристи, които в момента се намират по Черноморието, е 17 000.
Фокус: Ще идват ли тепърва още туристи от чужбина?
Румен Драганов: Фактически тези, които чакаме да дойдат тези дни, са румънци, а също така туристи от съседни страни като Сърбия, Македония и Гърция.
Фокус: Кои са най-интересните и забележителни дестинации с оглед културното и историческото наследство на България?
Румен Драганов: Дестинация номер едно като посещаемост е Рилски манастир, който в годишен план показа най-висока посещаемост като заетост, и съответно градовете, които са свързани с културно-исторически паметници, каквито са Несебър, Созопол, а също така във вътрешността на страната, както е Велико Търново, Белоградчик, и съответно градове, които съчетават добра архитектура, както са Трявна, Елена, Габрово, Севлиево – в Централен Балкан. Също така има интерес към много добре предложените туристически атракции в Източните Родопи, както е Ивайловград с вила „Армира”, както и в този конгломерат, който е между Разлог, Банско и Гоце Делчев.
Фокус: Тези същите места важат ли и за чужденците като най-предпочитани дестинации?
Румен Драганов: Да. Когато говорим за Рилски манастир, Велико Търново, Несебър и Созопол, имаме предвид и изключително големия интерес от чуждестранни посетители. Разбира се, тези, които са свързани с Рилската света обител, са гърци, македонци, сърби като чужденци. Но в последните две години ние имаме и много испанци и италианци, които идват на поклоннически пътувания. По отношение на Велико Търново имаме цялата гама от туристи, като там може само да добавим големия интерес на френските, освен на испанските и италианските групи, които правят обиколки в страната. Също така това е една дестинация, която се посещава от много от туристите, които са на морето и отиват на екскурзии до тези места. Разбира се, Несебър с неговите близо 700 000 посещения годишно главно от туристите, които са в региона на Слънчев бряг, Свети Влас, Обзор, Равда и Поморие, води като морска туристическа дестинация, която е изключително посещавана именно поради близостта на тези големи хотелски конгломерати. Созопол с мощите на Свети Йоан Кръстител показа как една светиня може да се превърне в туристическа забележителност. Ние виждаме как миналата година имахме близо 250 000 туристи в повече към Созопол специално, за да посетят и да се поклонят пред мощите на Св. Йоан Кръстител. Като цяло резервът на културния туризъм е изключително голям. Той още не е разгънат в дълбочина, не е разгънат и като сезонност. Именно поради тази причина тази идея за въвеждане на пролетен туристически сезон, който да се открива в края на месец март, и откриването на есенен туристически сезон, който да се открива в края на месец септември-началото на месец октомври, е тези туристически сезони да показват изключителното богатството от страна не само на туристически атракции, културни и природни забележителности, но и на голямото богатство, което ние имаме, на традиции и обичаи, съответно празници, фестивали, събори и всичко, което е свързано с нематериалното културно наследство. Това огромно богатство, което всички виждат в България, не е достатъчно добре позиционирано, рекламирано и превърнато в ресурс за създаване на нови работни места и то главно сред младите хора. Това е общо взето и най-голямата слабост на управлението в туризма, когато говорим за тази дълбока управленска и концептуална криза, която проличава и сега с местенето на туризма в Пловдив, от което е видно, че туризмът въобще не се занимава с туристическите атракции, а той се занимава с категоризации и регистрации – една несвойствена за държавното управление дейност.
Фокус: Посещават ли се проявите за 24 май в различните населени места?
Румен Драганов: В почти всички населени места около 24 май има тържества, ученически паради, много забавления за деца и това се знае общо взето от хората, които са в България – те знаят как се празнува 24 май. Но бих казал, че все още информацията се получава малко след като са се случили събитията. Тоест т.нар. подневен и почасови календар на културните събития, който би трябвало да се изготвя от т.нар. организации за маркетинг на дестинацията, които би трябвало да бъдат в населените места (главно общините или група от общини), които още не съществуват, са това, което прави информацията забавена. Обикновено туристите научават за най-интересните места, след като се приберат вкъщи, независимо, че те може да са били много близко до тези места и тези събития, които са се случили тогава.
Яница ТАНЕВА
Румен Драганов: Туристопотокът ще бъде малко по-малък, тъй като той изключително силно се влияе от времето и ще бъде малко по-малък от това, което наблюдавахме по Великден и по празниците около 1 май и Гергьовден. Фактически лошото време е това, което ще попречи на една част от тези, които използваха хубавото време през април, да го използват по същия начин и сега. Така че като цяло очакваме около 180 000 да бъдат тези, които ще пътуват в тези четири дни в страната и някъде около 60 000 тези, които ще излязат главно към Гърция.
Фокус: Кои са най-предпочитаните дестинации за туристите около 24 май?
Румен Драганов: Сега най-предпочитаните дестинации ще бъдат хотелите, които предлагат балнео, спа и уелнес услуги пак отново заради времето и по-малко специално къщите за гости, които са в Централен Балкан, в Източна Стара планина, Източните Родопи и всички туристически курорти – зимни и летни, които предлагат хотелски услуги и на които хотелите работят.
Фокус: Освен в Гърция, в кои други държави в чужбина ще заминат хората?
Румен Драганов: Това, което наблюдаваме като развиващ се пазар, е пазар Сърбия, който се явява и икономическа дестинация, тъй като българите отиват в Сърбия и заради това, че там е близо два пъти по-евтино, и заради това, че могат да направят различни покупки, които също са на по-ниски цени от цените на българския пазар.
Фокус: Ще има ли посещения от чужденци през почивните дни и от кои държави се очаква да има туристи?
Румен Драганов: Посещенията са предварително заявените туристически пътувания, които започнаха още в края на месец април, на организирани туристи, които вече са на българското Черноморие, като най-големият брой туристи в момента е от Германия, от Русия. Също така имаме англичани и туристи от Израел.
Фокус: Какъв е общият им брой?
Румен Драганов: Броят на чуждестранните туристи, които в момента се намират по Черноморието, е 17 000.
Фокус: Ще идват ли тепърва още туристи от чужбина?
Румен Драганов: Фактически тези, които чакаме да дойдат тези дни, са румънци, а също така туристи от съседни страни като Сърбия, Македония и Гърция.
Фокус: Кои са най-интересните и забележителни дестинации с оглед културното и историческото наследство на България?
Румен Драганов: Дестинация номер едно като посещаемост е Рилски манастир, който в годишен план показа най-висока посещаемост като заетост, и съответно градовете, които са свързани с културно-исторически паметници, каквито са Несебър, Созопол, а също така във вътрешността на страната, както е Велико Търново, Белоградчик, и съответно градове, които съчетават добра архитектура, както са Трявна, Елена, Габрово, Севлиево – в Централен Балкан. Също така има интерес към много добре предложените туристически атракции в Източните Родопи, както е Ивайловград с вила „Армира”, както и в този конгломерат, който е между Разлог, Банско и Гоце Делчев.
Фокус: Тези същите места важат ли и за чужденците като най-предпочитани дестинации?
Румен Драганов: Да. Когато говорим за Рилски манастир, Велико Търново, Несебър и Созопол, имаме предвид и изключително големия интерес от чуждестранни посетители. Разбира се, тези, които са свързани с Рилската света обител, са гърци, македонци, сърби като чужденци. Но в последните две години ние имаме и много испанци и италианци, които идват на поклоннически пътувания. По отношение на Велико Търново имаме цялата гама от туристи, като там може само да добавим големия интерес на френските, освен на испанските и италианските групи, които правят обиколки в страната. Също така това е една дестинация, която се посещава от много от туристите, които са на морето и отиват на екскурзии до тези места. Разбира се, Несебър с неговите близо 700 000 посещения годишно главно от туристите, които са в региона на Слънчев бряг, Свети Влас, Обзор, Равда и Поморие, води като морска туристическа дестинация, която е изключително посещавана именно поради близостта на тези големи хотелски конгломерати. Созопол с мощите на Свети Йоан Кръстител показа как една светиня може да се превърне в туристическа забележителност. Ние виждаме как миналата година имахме близо 250 000 туристи в повече към Созопол специално, за да посетят и да се поклонят пред мощите на Св. Йоан Кръстител. Като цяло резервът на културния туризъм е изключително голям. Той още не е разгънат в дълбочина, не е разгънат и като сезонност. Именно поради тази причина тази идея за въвеждане на пролетен туристически сезон, който да се открива в края на месец март, и откриването на есенен туристически сезон, който да се открива в края на месец септември-началото на месец октомври, е тези туристически сезони да показват изключителното богатството от страна не само на туристически атракции, културни и природни забележителности, но и на голямото богатство, което ние имаме, на традиции и обичаи, съответно празници, фестивали, събори и всичко, което е свързано с нематериалното културно наследство. Това огромно богатство, което всички виждат в България, не е достатъчно добре позиционирано, рекламирано и превърнато в ресурс за създаване на нови работни места и то главно сред младите хора. Това е общо взето и най-голямата слабост на управлението в туризма, когато говорим за тази дълбока управленска и концептуална криза, която проличава и сега с местенето на туризма в Пловдив, от което е видно, че туризмът въобще не се занимава с туристическите атракции, а той се занимава с категоризации и регистрации – една несвойствена за държавното управление дейност.
Фокус: Посещават ли се проявите за 24 май в различните населени места?
Румен Драганов: В почти всички населени места около 24 май има тържества, ученически паради, много забавления за деца и това се знае общо взето от хората, които са в България – те знаят как се празнува 24 май. Но бих казал, че все още информацията се получава малко след като са се случили събитията. Тоест т.нар. подневен и почасови календар на културните събития, който би трябвало да се изготвя от т.нар. организации за маркетинг на дестинацията, които би трябвало да бъдат в населените места (главно общините или група от общини), които още не съществуват, са това, което прави информацията забавена. Обикновено туристите научават за най-интересните места, след като се приберат вкъщи, независимо, че те може да са били много близко до тези места и тези събития, които са се случили тогава.
Яница ТАНЕВА
Loading ...
