„Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Господин Драганов, обстоятелствата това лято бяха твърде неблагоприятни за туризма ни, каква ще бъде равносметката от летния сезон?
Румен Драганов: Равносметката ще покаже именно това, че 2014 година е една от много тежките години за българския туризъм, в която като цяло ще отбележим спад в основните параметри и най-важното ще отбележим спад в параметъра „приходи от туризъм“. Вече се очерта тенденцията за второто тримесечие на годината, която показа, че имаме един спад с близо 13% на пътуванията на българи в България. Разбира се, имаме едно увеличение на пътуванията в чужбина и те са с близо 36%, което означава, че ние имаме една нова релокация на българския туризъм. В България има достатъчно хора, които могат да заделят средства за пътуване, но определено те са избрали съседни дестинации. Месеците юли, август, септември, които очакваме по някакъв начин да подобрят тази картина на изоставане на първите шест месеца общо-взето повтарят числата от 2013 година. Тоест ние и нямаме много възможност за увеличаване на приходите в този период. Тъй като през 2013 година, която беше доста успешна като цяло сме постигнали една много висока заетост на легловата база, близо 97%. Така че няма мегдан за увеличаване на някакви значителни числа. Независимо от всички месец август протича изключително добре и то не толкова за това, че имаме една почти пълна запълняемост по Черноморското крайбрежие и в момента туристическите комплекси и на север, и на юг са пълни с туристи. Това, което се наблюдава е, че имаме една по-голяма интензивност по планините, по-голямата активност може би на планинските курорти като Банско, като Пампорово, в Централен Балкан, Източните Родопи, включително и такива атракции като Перперикон, Татул, които миналата година имаха едно намаляване по отношение на търсенето, тази година интересът и търсенето към подобни дестинации, включително дестинации за културен туризъм, е забележим. Виждаме едно увеличаване и на чуждестранните пристигания, главно от Европа по отношение на големите градове – София, Пловдив, Търново, очевидно без да правим никаква реклама. Тъй като не се наблюдава реклама на такива градове като София или като Търново в европейските столици, а ние виждаме, че има един интерес от европейците. Тоест има един много голям потенциал, ако ние забравим, че имаме море или само море и се насочим към това, към което са се насочили страни като Чехия, Унгария, Словакия, Полша, те привличат в техните безморски столици милиони туристи на база на една положителна реклама. А определено един голям град като София, който се явява един от най-пустите столични градове на Европа, ако го сравним с доста оживените през август столици на другите европейски държави, та един град като София с една по-добра реклама ще може да си отвори ресторантите, тъй като в момента в София има доста затворени ресторанти поради ремонт или има залепени бележки, че персоналът е в отпуск до края на месеца – нещо, което едва ли може да се забележи в друга европейска столица. Тоест от една страна – тежка година, от друга страна – някак си тежка философия на мисленето в туризма, което все още изостава, по отношение на това как може с наличния ресурс, ние да правим повече пари, да създаваме повече работни места. Действително в тази много тежка социална и политическа обстановка в България да видим, че един отрасъл, който е абсолютно загърбен, тъй като и в момента няма нито едно министерство, към което да има думата „туризъм“, туризмът продължава да бъде загърбен и от политическите сили. Забележете, че в сегашните борби нито една от политическите сили не употребява думата „туризъм“. Тоест нито един от големите български политици не вижда в туризма точно ресурс за създаване на работни места, за подобряване на местните икономики все още, независимо, че браншът имаше някакви вопли да се създаде Министерство по туризма, да се развива туризмът и пак от гледна точка на това да се създават работни места. Никакво виждане на хоризонта у политиците, освен техните характерни ежби един друг и търсене на пари, които трябва да паднат и аз не знам откъде, а те могат реално да дойдат от туризма. Защото отново в тази изключително тежка година и като външнополитическа обстановка, и като вътрешнополитически социална обстановка и като метрологични условия. Туризмът е един отрасъл, който работи на пълни обороти към днешна дата, туризмът е единственият може би отрасъл, който работи на такива големи обороти, както е работил винаги досега, както е работил и миналата година, независимо от държавата и независимо от изключително грубото лошо отношение на политиците към туризма.
Водещ: В последните години много се говори за културен туризъм, как гледате на опцията Министерствата на културата и на туризма да се обединят?
Румен Драганов: Това е възможен вариант. Ние работихме върху такъв вариант. Такъв вариант се реализира по време на правителството на НДСВ, както си спомняте. Има някаква съпротива от страна на самата култура към туризма. Така наречените културтрегери намират туристическите деятели като кръчмари и това някак си им пречи в мисленето да разберат, че туризмът е икономика, и че точно с инструментариума на туризма могат да бъдат запълнени културните събития. Забележете, имаме доста археолози, които са към Министерство на културата, които са някакви археологически олигарси, които взимат някакви пари непрекъснато за някакви големи археологически проекти. В същото време самите те се занимават с туризъм, но по начин, по който иманярите се занимават с археология. Тоест те са в състояние да закарат един общо взето трудно подвижни хора, да ги изкачват по едни високи хълмове, така че те да могат да получат инсулт или инфаркт. Те не знаят как да правят туризъм, но се мъчат да правят туризъм. И от тази гледна точка, ако не се осъзнае, че туризмът има специфичен инструментариум и той се учи в други училища, той не се учи в Институтите по история само или не се учи в Институтите по археология, той се учи в места, в които имаме икономика. Имаме специфичен механизъм за привличане на туристи, за реализиране на туристически продукт и това е някак си един сблъсък, който наблюдаваме между културата, за съжаление, и туризма. Докато действително неразберем, че инструментариумът на туризма, управлението на туристическите атракции, социализирането на туристически атракции е дейност, която е свързана с икономика, и тя се учи в икономическите институти, където се преподава туризъм. И от тази гледна точка е необходимо да има Министерство на туризма, не за нещо друго, а защото да може да създава работни места и да подобрява местните икономики. Туризмът е икономика, туризмът не е управление на търговски дружества, които се наричат хотели, или които се наричат ресторанти е нещо, което е в главата на всеки един, който чуе, че става въпрос за Министерство на туризма си представя как туризмът ще се занимава с хотели и ресторанти. Туризмът се занимава със съвсем, съвсем по-различни неща. Хотелите, ресторантите са по търговски закон. Това са търговци, там има съвсем друг механизъм. Но управлението на туристи и привличането на туристи и създаването на работни места с инструментариума на туризма е общо-взето една друга философия, която ние не прилагаме, за съжаление, във вътрешността на страната. И понеже вие казахте „култура“ имайте предвид , че културата, съвременната култура, съвременните изкуства, пост модерният културен туризъм, тоест всичко това, което сега се нарича инсталации, перформанси, видеоарт, всичко това е туризъм и онези дестинации, които успяват с инструментариума на туризма и то на пост модерния културен туризъм, не толкова на концептуалния културен туризъм, който е доста архаичен, ако към него не се приложат новите форми на пост модерен културен туризъм, ако така мога да кажа. Това означава, че ако ние действително познаем инструментариума на туризма, ние действително ще напълним и нашите културни паметници, обживявайки ги. Ако забележите какво се случва, включително сега през август, джаз фестивалът в Банско, това, което беше за три дни в Беглика, всичките тези модерни фестивали като „София диша“ или това, което се провежда като „София Контемпорари“, или това, което става в Бургас или в Стара Загора, тоест съвременните изкуства, които ще направят доста по-комуникативен българския туризъм.
Loading ...
