Размисли за образованието

Какво казва Министър Ever  и Учителката Надя Лопес

Д-р Георги Чалдъков

Древната гръцка педагогика ни учи да се стремим да бъдем arеte (превъзходни) във всичко, което правим. Ценностната система на arеte включва образование и добродетели, полезни за човека и обществото – будителите ни са я пренесли в нашата педагогика. Те са нашите учители, „тези, които водят децата“ (гръцки paidos – дете, ago – водя). И в корените на английската дума education (образование) има „водачество“ (лат. ducere) – и „да изведеш това, което го има“, да разкриеш способностите на учениците.

Да ги водиш интерактивно по триархичния път на информация-знание-начин на мислене. Да направиш „скелето“ (англ. scaffold) – метафора, която описва начина, с който учителят  предоставя подкрепа си в обучението – по подобие на тази, която прави скелето като  конструкция докато една сграда бъде построена. За да може след това да стои изправена със собствените си знания. В невронауката това се се нарича скафолдна теория – scaffolding theory of cognition (1).

Съвременните проучвания на невропсихологията на обучението са инициирани от кандаския психолог Доналд Хеб (1904-1985). Това е асоциативното обучение по Хеб (associative Hebbian learning), базирано на теорията на клетъчното съгласуване (cell assembly theory) – стабилизиране и динамика на невроналните връзки (синапси) се получава от по-честото активиране на синапсите, участващи в паметта, обучението и други когнитивни процеси (2).

      Преди дни в Холивуд филмът The theory of everything получи Оскар за мъжка роля за живота на гения Стивън Хокинг. В същото време в България един всезнаещ професор, самоопределил се пред телевизионните зрители като „Министър Еver“ (Министър Винаги), изнесе пред ученици и учители един порфански урок за Ломоносов, Асен Златаров, Наполеон, Чърчил и Мария, Пиер и Фредерик-Жолио Кюри. Министър Еver изглежда е забравил, че Лао Дзъ отдавна е казал: Знаещият не е всезнаещ. Всезнаещият не е знаещ.

Това му дава неограничени възможности за предлагане на реформи в образованието. Напремер, въвеждане на предмет „Гражданско образование“ от първи до дванадесети клас; откриване на иновативни училища и на университети за възрастни; не оценки от матурата, а „изпит за мислене“ при влизане в университета.. По-точно, Министър Еver каза: „Някои от университетите не са университети. В България за първи път идва голяма европейска програма за растеж в образованието. Тя обаче ще финансира само качеството, а не масовостта. Затова ще трябва да имаме и общ изпит „за мислене” при приемане във висшите училища.“

С такива образователни инициативи Министър Еver ми звучи повече като Министър Never. А „Някои от университетите не са университети“ – като този министър не е за министър на образованието и науката. По всичко личи, че на МОН не му върви на министри.

Как така изпит за мислене, когато училищното (и университетско) образование са все още базирани на репродуктивното, а не на асоциативното, креативното, евристичното мислене.  Сега това се допълва и  с емоционалното мислене.  Максимата на Рене Декарт „Мисля, значи съществувам“ (cogito ergo sum) е вече променена в „Ние сме чувстващи същества, които мислят“ (3-5).