Развитието на законите и практиките, свързани с достъпа до обществена информация, бяха обсъдени на конференция в Братислава

Александър Кашъмов, ПДИ

През декември 2011в Братислава, Словакия, се проведе конференция на тема „От FOIA до Wikileaks”.[1] Присъстваха над 50 души от САЩ, Великобритания, Норвегия, България, Чехия, Молдова и Словакия. На дискусията за Wikileaks, единственият участващ в нея от Централна и Източна Европа разследващ журналист (Росен Босев от в. «Капитал») заяви, че в България интересът към разкриване на секретни документи на правителството и посланиците на САЩ е относително ограничен. Може би родните журналисти ще се интересуват повече от новосъздадения «Болканлийкс», който дава възможност за четене на секретни документи от значение за политиката в балканските държави. Предвижда се текстовете да са на три езика, като засега най-покрита е българската тематика.

Журналисти от Словакия атакуваха с въпроси присъстващия говорител

на Wikileaks Кристин Храфнсон. Отправен бе упрек, че не са били положени необходимите усилия за защита на източниците на информация в публикуваните секретни документи, от което вероятно са пострадали конкретни хора. Норвежкият журналист Пер Андерс Йохансен поясни, че поне в Норвегия са били спазени специално изработени за целта правила на публикуването. В края на дискусията участниците в панела заявиха, че това е бил един от най-кротките дебати по темата.

В действителност обсъжданията на развитието на законите и практиките, свързани с достъпа до обществена информация, имаха превес. Стана ясно, че словашкият закон е бил изменен и допълнен наскоро, като се предвижда всеобщо задължение за публичната администрация да публикува договорите си с частни фирми онлайн. И българският ЗДОИ с измененията от 2008 предвиди общодостъпност на тази информация, поради надделяващ обществен интерес /§ 1, т.5, буква „е” от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/, но при липсата на задължение за публикуване малка част от договорите между публични институции и частни фирми са достъпни онлайн.[2] В момента проблемът на словаците, чийто закон датира от 2001 (една година след българския), е да се преборят за правилно и еднакво изпълнение на новото задължение. Оказа се, че някои институции са се изхитрили да заличават част от данните за сделките.

В Чехия практиката по прилагането на приетия през 1999 закон се развива по начин, сходен с този у нас. Съдилищата обаче имат по-широко разбиране от българските за задължеността на контролирани от държавата фирми да предоставят информация. Пример: ЧЕЗ е обявен за длъжен да предоставя информация в Чехия, докато у нас съдилищата не приеха мултимилиардера – Национална електрическа компания за задължен субект по ЗДОИ.

Недостижима и несравнима остава Норвегия. Освен че там данъчните декларации на гражданите са публични, а не защитени лични данни (за разлика от цялата останала Европа без Швеция), в национална база данни всеки може да получи достъп до всички входящи и изходящи документи на всяка институция. Базата данни е снабдена с удобна търсачка, в която с въвеждане на думата „България” журналистът Росен Босев веднага попадна на редица документи. Забележителен е и търговският им регистър. В него не само свободно търсиш информация онлайн, но  при въвеждането на конкретно име излизат всичките му бизнес свързаности. Тоест, в тази държава журналисти и граждани нямат нужда от АПИС, СИЕЛА и други  фирми, предоставящи такъв продукт. С парите на данъкоплатците си 5-милионна Норвегия осигурява прозрачност и достъп до информация. За сравнение нека  напомним, че почти 8-милионна България не само не предлага подобен продукт, но се кани да ограничи доста по-постния ни достъп до онлайн търговския регистър след изменения от 2011, инициирани от Министерство на правосъдието и прокарани от „амбицирани” депутати от управляващата партия.

Юристката от „Ню Йорк Таймс” Нахиба Сайед сподели затруднения с достъпа до документи, класифицирани с цел защита на националната сигурност. Екипът й води дела, но и формулира заявления за журналистите, като използва тактики. Подобен е подходът на ПДИ в България, като американската адвокатка изрази уважение към 15-годишните ни усилия за прозрачност и достъп до информация, свързани с формулиране на заявления и водене на съдебни дела. За разлика от България обаче в писането на заявления и използването на тактики са включени 5-тима стажанти. Това е така, тъй като в САЩ ползването на Закона за свобода на информацията се изучава в университета.

За прочутото си дело срещу отказ да бъдат оповестени разходите на британските народни представители разказа известната журналистка Хедър Брук. Тя е сред четиримата жалбоподатели срещу този отказ. След решения на Комисаря, Трибунала и Върховния съд отказът, обоснован със защита на личните данни на депутатите, е отменен, а информацията – предоставена. Брук разказа за настояването си да бъде разкрит вторият домашен адрес на депутатите, които се оказва, че са злоупотребявали с предоставените им средства и прикривали неправомерни разходи. Един от тях е осъден на затвор в резултат на разкритията, тъй като се оказало, че давал невярна информация за текущ дълг по ипотечния си кредит. В действителност той бил вече изплатен, но въпреки това народният представител взимал парите. Други данни разкриват големи разходи за почистване, както и други любопитни или съмнителни харчове. Британската журналистка е предоставила получената информация на „Дейли Телеграф”.

У нас се водят три сходни дела. Сходството е в защитата на депутати и използването на оправданието „защита на личните данни”. Иначе исканата информация не е така чувствителна, тъй като се касае просто за подадените от независимите народни представители декларации, с които са насочили полагащата им се част от бюджетната субсидия към конкретни политическа партия. Този по-„простоват” от английския отказ е от министерството на Симеон Дянков, а заявители са журналистите Виктория Петрова от БТВ, Павлина Живкова от в. ”Банкеръ” и Илия Вълков от Дарик радио. По жалбата на Вълков Административен съд – София град вече отмени отказа като незаконосъобразен.

Почти всички присъстващи изслушаха с интерес представянето на съдебните дела за достъп до информация в България. Опитът на ПДИ се посреща с неизменно любопитство и днес. Друг е въпросът дали развитието на практиката по предоставяне на информация и прозрачността у нас съответства на най-добрите образци. Дали при толкова усилия не трябваше повече документи на управлението да са в интернет, а не да водим дела представлява ли финансовият анализ на ядрената централа Белене обществена информация и трябва ли да се предостави на гражданите.