ПСИХОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА

Неотдавна в „Икономика и зоология” писах за японския, южнокорейския, сингапурския и китайския икономически тигър. Според дзен будизма да си щастлив, трябва да правиш всичко с удоволствие – задължително условие е да си измерил тавана на собствените възможности – тогава ще си поставяш цели, които можеш да изпълняваш успешно – иначе ще бъдеш разочарован от неуспеха, което може да те отчае и депресира. Именно това е сърцевината на японското „Аз познавам само удоволствието”, но не в смисъла на “Satisfaction” на Rolling Stones. А в стремежът търпеливо да вървиш нагоре, като в хайку на Кобаяши Исса:

Охлюв        
катери планината Фуджи,

но бавно, бавно!

     Сега се вглеждам в народопсихологията, за да видя може ли в страните на Балканите и Средиземноморието да се родят икономически тигри.  

     Постиженията в етологията (гр. ethos – поведение, logos – наука) бяха удостоени през 1973 г. с Нобелова награда за медицина, получена от Конрад Лоренц, Николас (Нико) Тинберген и Карл фон Фриш. Край поляните на Виена Лоренц установи, че като се излюпят, новородените сиви гъски тръгват след този, когото са видели първо след раждането си. Той нарече  това поведение “отпечатване” (imprinting). Ако “първият” се покаже след повече от 36 часа на новоизлюпеното, то остава без “отпечатък” и върви след всеки, който е пред него. Така и цели народи вървят след имперски държави и политики. Сега например България е разпъната на геополитическия кръстопът на САЩ и Русия, и на арогантността на Холандия и Дания.

     В парадигмата на етологичната топология, Юг-Север и Средиземноморски човек-Готически човек са пейзажи с различен стил на човешко поведение. Подобно на “цялото съществуа преди неговите части” (Аристотел), в „Рицарят на печалния образ“ Мигел де Унамуно пише: „Душата на един народ носи в себе си бъдещия герой, преди той да е видял бял свят, предусеща го като блуждаещ в нея дух, който се оформя, и очаква неговата поява. Героят не е нищо друго освен индивидуализирана колективна душа” – Genius loci (Дух на мястото).

     По думите на древногръцки историци, в южните, дионисиевите страни  “се отдават на пирове, леност и голяма полова невъздържаност”. В тези страни се лее вино, ракия, узо, грапа, текила, танцува се  мамбо, фламенко, пачанга, самба, сиртаки, кючеци, хора и ръченици – там има dolce, duende, santimento, ludus (лат. игра), има романтика, но няма  икономика, често настъпват финансови и политически кризи. Гърция, България, Сърбия, Румъния, Италия, Испания и страните на Южна Америка са типични фолклорни примери за страни, които често изпадат, а някои от тях постоянно са  в криза. (Съвременна Турция обаче, въпреки  ракията и кючека, има значим икономически растеж.) Достига се до парадокса брутният национален продукт да е нисък, а брутната национална радост  - висока в тези страни. Така гърците не спират да протестират, но продължават да танцуват сиртаки по музика на Манос Хаджидакис, Мелина Меркури, Микис Теодоракис, Никос Андролакис. Понякога – зеймпекико, танц на гръцки мъж, когато е monos (сам) и леко пиян.

     Като напуснахме Солун, видяхме две жени, които усърдно копаеха на полето, и мъж, който съзерцателно лежеше под едно дърво. Тази панорама се видя странна за някои от западните колеги, те помолиха екскурзовода да спре рейса и запитаха мъжа “защо жените работят, а ти лежиш под дървото?” Мъжът отговори с една дума: “скептоме” (мисля). След кратка пауза добави: “дулеви енкефалос” (работя с мозъка).

     Известно е, че от гръцкото “тяло” (soma) са родени много биомедицински науки – геномика, транскриптомика, протеомика, конектомика.  И скептомика – изследване тялото на мисленето и съмнението. Но не това на мъжа, който съзерцателно лежи под дървото край Солун.

     Ако държавата не  инвестира приоритетно и дългосрочно в  здравеопазване, образование и наука, чалгата и халтурата ще продължават да преливат по сцени, клубове и телевизии в България – брутната национална радост ще продължава да е висока, а брутният национален продукт – най-нисък в Европа.