Радио „Фокус“, „Добро утро, България“

Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Проф. Боян Дуранкев, икономист от УНСС, в предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

Водещ: Проф. Дуранкев, най-големият спор на обсъждането на проектобюджета от Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и в последните дни, предизвика увеличението на минималната работна заплата с 10%. Според бизнеса това увеличение може да доведе до задълбочаване на проблемите с разкриването на нови работни места. Обективно ли е такова увеличение – 10%, в условията в момента и да се мисли за такова увеличение – как ще повлияе то на бизнеса?
Боян Дуранкев: Доста широк кръг от въпроси поставихте в едно затова, ако ми позволите малко по-подробно един коментар в това отношение. Първо, нека не забравяме, че това е шестата година откакто България е в криза, 2013-а година, не само е в криза, но това е най-бедната, най-изостаналата страна в Европейския съюз (ЕС) и оттук наблюдаваме едно нещо, което се нарича съвсем очевидна демографска катастрофа. А именно – старите хора поемат нагоре, докато тези, които са млади повечето от тях вече гледат в северозападна посока, именно поради лошите условия, ниското възнаграждение на труда тук, в България. И съвсем очевидно е, че най-малкото нещо, което трябва да се направи е първо да се раздвижи икономиката и второ – по някакъв начин да се увеличат, и то най-вече, минималните доходи. Това са обективните потребности на България в момента и няма значение как ще се нарича правителството и на кого ще бъде, то трябва да се съобразява с тези обективни необходимости на развитието. И ако ми позволите, може да се каже, че за догодина този проектобюджет, който се вкарва донякъде ще се опита да подкара машината на България от първа на втора скорост. Едно малко увеличение, тъй като 1,8% икономически растеж въобще не може да се тълкува като среден или като висок – това е първото, което е необходимо да се направи. И очевидно в бюджета е заложено да преминем на втора скорост, докато развитите страни карат на трета, четвърта и пета скорост. Ние сме зле в това отношение. Не може да се очаква по някакъв начин асоциациите на капиталистите да кажат нещо друго освен, че увеличаването на минималните доходи е нещо ужасно, нещо неприемливо. И имайте предвид, че тези приказки са от последните три века и са традиционни – никой не може да очаква нещо друго от асоциации на капиталисти. И обратното – в случая синдикатите винаги трябва да подкрепят и те го правят доходите на трудещите се и доходите на по-слабите във финансово и във всякакво друго отношение слоеве от населението. Така че нищо неочаквано няма в двата вида коментари – от крайно дясно и от крайно ляво и нищо не може да бъде учудващо. Но въпросът е: „Накъде отива не само икономиката, но къде отиват и българските граждани с този бюджет?”. И тъй като златният принцип е когато критикуваш нещо първо трябва да кажеш хубавите му страни ще се постарая да ги спазя. Хубавото е това, че се предвижда един икономически растеж, който е почти 2%. Хубавото е също така и по отношение на това, че постепенно минималната работна заплата се предвижда да расте – от 340 до 380 лева в 2015 година и съответно 420 лева в 2016 година. Но нека не забравяме, че по-малката потребителска кошница голяма част от това увеличение напълно естествено ще бъде изядено. Другото положително нещо, за което действително трябва да благодарим на идеята, това е да се осъвременява всяка пенсия, минималният размер на пенсията по швейцарското правило считано от 1 юли и съответно да се вдигне таванът на пенсиите от 840 лева на 910 лева и съответно на 980 лева през 2016 година. Това означава, че тръгвайки на втора скорост икономиката ще се даде и лек ляв мигач, но левият мигач не е повече отколкото ляв завой и тук е основната критика, която може да се оправи към правителството. Това е, че остава непроменен данъкът върху доходите на физическите лица, така наречения популярно в България плосък данък. Ще остане 10%, няма да се въведе семейно подоходно облагане, няма да има необлагаем минимум, милионерите ще бъдат още по-богати, докато бедните ще бъдат относително по-бедни. Така че вижда се един бюджет, при който се търси някакъв баланс на интереси и същевременно леко дръпване напред в посока към по-висок икономически растеж.
Водещ: Склонен ли сте да се съгласите с твърдението, че проектобюджетът е социален в този си вид?
Боян Дуранкев: Забележете ние живеем в Европа, където думичката социално е преди икономика – социално-икономическо развитие се казва. Разбира се, че ако отидем към някой африкански и някой латиноамерикански страни тази думичка изглежда излишна и никой бюджет там не трябва да се тълкува като социален. Но в случая бих казал, че бюджетът е повече икономически, отколкото социален в България. Така че не съм склонен да твърдя, че е преди всичко социален. Ако беше социален бюджетът очаквайте доста солидни данъци върху доходите и на физическите лица, и на корпорациите – нещо, което не се прави, и даже в това отношение българският бюджет остава в следващите три години крайно десен. Забележете, крайно десен в такава степен по отношение на данъчната политика, че такова нещо би било веднага отхвърлено от десни лидер, както например Ангела Меркел или Барак Обама. Такова нещо не биха приели в никакъв случай. Това е свръх, хипер десен бюджет от гледна точка на данъчната политика.
Водещ: Проф. Дуранкев, вие сте и университетски преподавател, как оценявате заложеното увеличение на средствата за образование, което също направи много голямо впечатление?
Боян Дуранкев: Най-нормалното нещо като дял от бюджетите са разходите в образователната и здравната сфера да доближават стандартите, като дял пак, на бюджетите в другите европейски страни. И тъй като те бяха орязани, именно образователната и здравната сфера най-естественото нещо е те да бъдат рязко увеличени, нещо, което се предвижда, плюс така наречения нов Фонд „Растеж и устойчиво развитие за регионите”, при който да се търси по някакъв начин тези най-слабо развити райони в България на конкурентен принцип да търсят някакво развитие. Така че напълно естествен, в някои отношения почти добър европейски бюджет с ляв мигач, но все още каращ на десен завой.
Водещ: Ваши колеги, икономисти и експерти във финансовата сфера предричат актуализация на бюджет, така изглеждащ, до юли-август догодина. С оглед на вътрешно-политическата обстановка – протестите, бежанската вълна, може ли на този етап да се говори за такива прогнози, реални ли са те?
Боян Дуранкев: Запомнете една моя прогноза: В „Бюджет 3000-а година” ще бъде със сигурност актуализиран. В това отношение всеки бюджет е прогнозен, тъй като не е ясно дали икономиката ще тръгне напред, дали по някакъв начин няма да повлияят бежанските вълни, бягството на българите от България и така нататък. Така че всеки прогнозен бюджет по някакъв начин бива леко коригиран в края на година или в средата на годината. Няма нищо страшно и нищо чудно, но пък от друга страна, забележите, и фискалният резерв остава 4,5 милиарда лева. Така че няма никакви основания за апокалипсиси и за паника на този етап.
Водещ: Осъществим ли е в момента този проектобюджет, който вчера беше обсъждан, и който днес коментираме?
Боян Дуранкев: Опозицията няма да е опозиция, ако не гласува „против” този бюджет и, разбира се, управляващите няма да са управляващи, ако не гласуват „за” този бюджет. Така че съотношението на силите в края на краищата ще си каже думата по отношение на всички останало, което ще се случи. Така че нещо неочаквано да се очаква отнякъде? Със сигурност – не. По същия начин, както не беше приеман от опозицията предишните години бюджета по същия начин няма да бъде приеман бюджетът сега в парламента с пълно единодушие и пълно спокойствие. Времената на единодушието до 90-та година вече от отдавна са отминали. Така че сме и в това отношение нормална европейска страна.
Радина ХРИСТОВА