Проф. Боян Дуранкев: Промените, предлагани в Кодекса на труда, са брутално настъпление на едрия капитал против трудещите се

Агенция „Фокус“

Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Икономистът от УНСС проф. Боян Дуранкев в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Дуранкев, как ще коментирате предложените от бизнеса 28 мерки за промяна в Кодекса на труда?
Проф. Боян Дуранкев: Единственото, което ми се оформя като първоначално мнение, разбира се, е брутално настъпление на едрия капитал против трудещите се и синдикалната дейност. Заглавието, което е за увеличаване на заетостта, всъщност подвежда. Чрез повечето от тези 28 мерки, не чрез всичките, ще се дадат възможности на капитала, и то най-вече на едрия капитал, свободно да борави със стоката работна сила. Второто предложение е – да се разшири обхватът на срочния трудов договор. На практика, това ще е в интерес на капитала, разбира се, но ще означава намаляване на безсрочните трудови договори, което е в обратен интерес на трудещите се. Най-интересното е номер три, при което вече съвсем официално, капиталът иска образно да продава за известно време, да преотстъпва специалисти от едно предприятие на друго срещу заплащане. Което означава, че това е абсолютно неевропейска и немодерна тенденция да се признава, че хората са стока и, че може всеки да продаде тази стока, след като ги наеме на някой друг срещу заплащане, без по този начин да се възмездяват работниците и служителите. Номер 6 – отново неевропейска тенденция – да се облекчава разрешителният режим на работа за лица от 16 до 18 години. Въобще, нещата изглежда, че са писани за Великата депресия от 1929 – 1933 година, а не за XXI век, и то при положение, че ЕС е в режим на излизане от кризата. Брутална атака чрез номер 7 – отмяна на възможностите за разпространението на браншовите колективни трудови договори и от отделни предприятия, което означава, че по този начин, браншовите колективни трудови договори губят своя смисъл. Желание, за да се борави с непълно време – 6 месеца в рамките на календарната година – това означава, че всъщност това не е непълно работно време, а това е трудова заетост (номер 9).
Номер 10 – по същия начин – бой по трудещите се – да се увеличи периодът на сумарното изчисляване на работното време от 6 месеца на 12 месеца, независимо от сферата на дейност. Това означава, че някъде могат да работят 6 месеца и буквално по 18, по 24 часа, а след това да не работят, да бъдат пуснати в отпуска.
Номер 11 означава само едно – все повече и повече работа. При 48-часова работна седмица, да се увеличи максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година, докато в рамките на ЕС тенденцията е към намаляване на работното време на един човек и ограничаване на извънредния труд в рамките и на годината, и на месеца, и на седмицата.
Трудно ми е да коментирам идеята за преразглеждане на правото на 20 дни платен отпуск на майките, това е номер 12, за периода, в който са били в отпуск по майчинство. Наистина тук трябва, може би, да се прецизира. 14-то предложение – предлага отмяна на възможността работници, достигащи пенсионна възраст, да получават обезщетение при освобождаване, когато достигнат пенсионна възраст. Интересното е – защо едрият капитал, който стои всъщност зад идеята, не предлагат акционерите и висшият управленски персонал също да не получават никакви обезщетения, когато достигат пенсионна възраст, а те получават милиони? Защо не предлагат рентата на рентиерите да се спре? Очевидно е, че това, за сега, се гледа да е само в интерес на едрия капитал, и изглежда, че той доста удобно се чувства, за да предложи така смело подобни мерки.
Очевидно, че очаква от това либерално правителство да бъде либерално към капитала.
16-ото предложение е уникално – отпадане на допълнителното трудово възнаграждение за опит, което означава, че един хирург, който има един ден труд, ще бъде равен на един хирург, който има зад гърба си 3000 операции. Уникално е също, в рамките на ЕС.
Предложение номер 17 отново е в сферата на бруталните действия – разширяване на възможността на работодателя да прекрати трудовия договор по негова инициатива и без съгласие на работника и служителя, както и 19-то предложение – работодателят да прекратява с предизвестие трудовия договор на работник и служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. А ако работодателят също е в пенсионна възраст, той да си закрие ли фирмата или за работодателите може, а що се отнася до трудещите се – не може?
20-ото предложение ограничава възможностите – това е ултралиберализъм – да се договарят условията и реда за разрешаване на отпуск, за повишаване на квалификацията и за преквалификацията. Ако някой следва, при това положение, обучението е публично благо – и университет, и колежи, не са само в полза на работодателите. Интересното е 24-ото, много модерно, със замяна на хартиената трудова книжка и трудовото досие на работника и служителя с електронни, което означава, че навсякъде – и обикновения бизнесмен, стартиращ бизнес с нулев бюджет ще бъде задължен да има електронен подпис, компютър и т.н., което е абсурдно. Това ще намали заетостта.
Уникално е 26-ото – отмяна на определянето по административен път или чрез браншово договаряне на праговете на минимален осигурителен доход по професии и квалификационни групи. Мога да ви го преведа на реален език, което означава, че това е чудесен начин за сива икономика. Бизнесът, едрият капитал, средният капитал ще искат да декларират нисък осигурителен доход и по този начин заплащат по-малко осигуровки. Това, в никакъв случай, също не трябва да се допуска. 27-мото отново е в полза на бизнеса само, но не в никакъв случай на трудещите се, а това е отпадане на задължението на работодателя да изплаща 70% от средно дневното брутно трудово възнаграждение за първите три дни от временната трудоспособност.
От тези 28 предложения, повече от 2/3, звучат така – атака на капитала против трудещите се, против социалната пазарна икономика, и против всички постигнати социални блага и придобивки чрез колективните трудови договори и синдикатите. Това до някъде означава – бесило за всички видове синдикати и пълна свобода на т.нар. пазарни капитални сили. Моята лична препоръка, ако това стигне до правителството, е на повечето неща спокойно да не обръщат внимание. Те са за намаляване на административната тежест на капитала, но се увеличава всяка друга тежест – финансова, и донякъде в робски условия ще бъдат поставени голяма част от трудещите се, защото спокойно с тях ще се разпореждат бизнесмените.
Фокус: Налага ли се да има промяна в Кодекса на труда?
Проф. Боян Дуранкев: Радикална промяна в Кодекса на труда в момента не се налага. Налагат се дребни, козметични промени, но в посока на евростандартите, които са т.нар. добри практики в развитите европейски страни. Спокойно могат да се намерят аналози с Германия, Франция, даже с Великобритания и други страни, при което да има баланс между интересите на капитала и на труда. В този случай, ще има силен дисбаланс, в полза само на капитала. Това е естествено, тъй като тези, които го предлагат, са изразители на едрия капитал. От тях не може да се очаква предложение за увеличаване на заплати, на увеличаване на отпуски и т.н. Естествен е техният интерес за ограничаване свободите на трудещите се. Връщаме се в годините на голямата депресия по този начин.
Фокус: Стана ясно, че бизнесът има неизплатени заплати за 80 млн. лева. Как това се отразява на работещите и респективно на икономиката на държавата? Тя работеща ли е, с такива задължения?
Проф. Боян Дуранкев: 80 милиона лева не са изключително много, ако се погледне в рамките на цялата икономика, но става дума за определени места и сектори и е очевидно, че тук бизнесът не е бил подготвен да регламентира своите отношения със своите контрагенти. Вероятно се създава по линия на преките и косвените връзки, забавяния на плащанията, но трябва да се прецени бизнесът, който не плаща заплати, дали той същевременно харчи своите пари за потребителски разходи, и, ако ги харчи, това означава, че нарочно задържа тези заплати. Очевидно е, че тук трябва много сериозно настъпление на синдикатите. Това не означава срив на икономиката, но означава срив на социалната система, до голяма степен.
Фокус: Отчита ли се подобрение на бизнес-климата в България?
Проф. Боян Дуранкев: Буквално от десетия ден на летните стачки, повечето индекси тръгнаха нагоре и е очевидно, че бизнес-климатът рязко почувства облекчаване и то в условията на това правителство на Пламен Орешарски. Решението на правителството да изплати и да връща по най-бърз начин ДДС и да изплаща всички задължения на държавата, даде очевиден тласък на различни сектори в икономиката, които са към държавната хранилка. Бизнес-климатът в момента е добър за България. Не знам какво по-добре може да се направи, при условията на толкова нисък корпоративен данък, в условията на плосък данък от 10% на физическите лица. Направено е всичко, което е в рамките на една умерена, либерална система, за да се очакват по-добри резултати в бъдеще. Ако наистина се постигне растеж от 2% тази година, може да се тълкува, че тези мерки са дали резултат.
Фокус: Повишават ли се чуждестранните инвестиции в България?
Проф. Боян Дуранкев: Не само чуждестранните инвестиции са важни, защото вече голяма част от българските инвестиции са значими. Още повече т.нар. Програма за развитие на определени региони. Тези 500 млн. лв., които се очаква да се влеят в тези региони, е изключително силно наливане на инвестиция, а не чисти разходи. Там, където частният бизнес, чуждите инвеститори, са импотентни да инвестират, там насреща винаги трябва да застава държавата и местният капитал. В случая нахлуването на държавата с тези 500 млн. лв., може да се тълкува като едно много правилно и добро навременно решение.
Фокус: От кои страни трябва да има повече инвестиции? Видяхме, че министър Драгомир Стойнев провеждаше преговори с Катар, от Китай също изглежда, че очакваме подкрепа.
Проф. Боян Дуранкев: Учудващото е, че европейските страни, когато влязат в криза, се обръщат към недемократични, тоталитарни или други режими за инвестиции. Става дума не само за България, но също така Гърция, която също почука първо на чужди врати. Учудващото е, че Европейският съюз (ЕС) през последните години не си извади поука от кризата, кризата най-вече в периферията, в някои страни като България и Румъния. Някои от трите страни, които са горе, като Литва, Латвия и Естония, които също имат сериозни проблеми, Полша и други, не намери сили в себе си да проведе един нов план „Маршал”. С инвестиции, наля над 6 млн. евро за спасяване на финансови институции и частни компании, но не намери начини да инвестира 6 млн. евро за развитие на другите райони. Дано в следващия Европейски парламент да попаднат хора, които имат повече стратегическо мислене. При този Европейски парламент, това, което направи Европейския съюз за развитие на периферните райони, може да се тълкува като пълен провал.
Фокус: Откъде идва проблемът, че при съюз като европейския, започнал с идеята за икономически съюз, стигаме до анализи едва ли не за пропадане на Европа?
Проф. Боян Дуранкев: Не става дума за пропадане на цялата част от Европейския съюз, а за провал на социалната и икономическата политика и въобще на социално – икономическото развитие на растежа в някои от страните-членки, които очакваха именно с приемането си в Европейския съюз мощен поток от инвестиции и то от европейски средства, и то – целеви. Не само козметични, които да закърпят тук-там положението. Очакваше се също много по-ясна специализация на отделните страни в рамките на съюза и също така по-добра координация на плановете на отделните страни и на прогнозите за по-добра координация в рамките на самия Европейски съюз. Както се вижда нищо от това, което се очакваше не се случи и дано кризата, която лека-полека ще отшумява, дано бъде обица на ухото на бъдещите европейски лидери, защото инерционно погледнато това означава, че голяма част от страните в периферията като България, ще останат в зоната на здрача и ще бъдат сочени винаги с пръст като неуспешни страни членки на Европейския съюз. Най-важното е, че не може да се твърди, че една система е по-успешна от друга, ако новата система дава огромна безработица – 12-15%, при младите хора – 40-50%, ако се увеличава неравенството, за което пише и Джоузеф Стиглиц, и Пол Кругман, ако тази система не гарантира вътрешни собствени инвестиции и т.н. За разлика от една стара система, при която всеки имаше работа и работната му заплата растеше и му позволяваше да изплати апартамент, нов автомобил и да почива достатъчно време през лятото и през зимата. Европейският съюз има много проблеми и ако не ги реши, ще изгуби своето очарование и обаяние за останалите кандидат-членки.
Фокус: Кой е най-печелившият сектор в България в момента? И как държавата може да спомогне за неговото развитие?
Проф. Боян Дуранкев: Най-печеливш сектор, може би, такова понятие не е коректно. Става дума за компании, които са печеливши, и става дума за мениджъри на тези компании, които имат високо възнаграждение. Съвсем очевидно е, че това, което е най-силно развито, е банкерството и застраховането. Там заплатите са тези, които подсказват, че неравенството в България вече е достигнало нива, които са непоносими за обикновения гражданин. Нещо повече, тези окупации и протести, които се случваха през изминалата и тази година, ще бъдат детска игра, на фона на това, което ще се случи през следващите години, ако не бъдат променени тенденциите на нарастващо неравенство, спадане на жизнен стандарт, опростачване на населението и т.н. Твърде много работа очаква следващите правителства не само в отделните европейски страни, но и в центъра на Европейския съюз, за да се решат комплексно тези проблеми.
Фокус: На кой сектор, който може да е печеливш, държавата може да помогне?
Проф. Боян Дуранкев: Чувам различни идеи, че трябва да се наливат в частни компании като „Химко”. Който познава „Химко”, ще разбере, че това е морга на стара техника и технология. Това, което правят европейските страни, е да облекчават инфраструктурата и буквално да дадат равенство на възможностите и достъпа, за да има добър бизнес, за да бъдат добре и трудещите се. Това означава да има добра инфраструктура, БДЖ да бъде национална кауза, национална кауза да бъдат образованието и здравеопазването, безплатен достъп за всички граждани на България до евтин транспорт, безплатно образование и здравеопазване за всички. Това са условията, за да вървят нещата добре, и повече да се чуват думите, не само „свобода”, но и думите „равенство”, „братство”, „солидарност” и „справедливост”. Свободата дълго време беше поставена на пиедестал и по тази причина, системата е в цялостна криза. Повече солидарност, повече справедливост и, разбира се, много по-малко неравенство. Все пак неравенство трябва да има, но много по-малко неравенство, но това нещо сплотява хората и прави гражданите на една страна солидарни.
Цветелина ПЕНЧЕВА