Проф. Божидар Димитров: На изложбата в Белград се случиха недопустими в професионалните кръгове измами

Фокус: Г-н Димитров, с какво трябваше да се представи Националния исторически музей на изложбата в Белград?
Божидар Димитров: На изложбата, Националният исторически музей и неговите експонати, не будят съмнение у никого от участващите, дори и на фиромци (аз така ще ги наричам вече, тъй като ни критикуват много българи от Македония, че македонец означава българин, а не – някаква друга народност). През август се разви следната история – подготвяйки изложбата за втората ни презентация след Любляна, помолихме да ни изпратят текстовете от експонатите на всички държави и установихме, че на два от експонатите, които са от FYROM, има текстове, които представляват груба историческа фалшификация. Протестирахме, и на единия беше направена промяна – текстът под портрет на Гоце Делчев гласеше, че той е македонски и български национален герой. Ние подписахме, съгласихме се, казахме: Ето, започнаха да вдяват нашите приятели от Македония това, което искаме за общи чествания, за общи герои, общи празници и т.н. Каква беше нашата изненада, когато в края на август получихме вече отпечатания каталог, на който с ужас и изумление видяхме, че това, което ни беше изпратено като коректура, е поправено и определението „български национален герой”, е изчезнало. Беше написано също така, че Гоце Делчев освен това е лидер на ВМРО – Вътрешна македонска революционна организация. По времето на Гоце Делчев обаче такава организация не съществува; тя е създадена от Тодор Александров, едва през 1919 година, или – 16 години след смъртта на Гоце Делчев. По времето на Гоце Делчев съществува, и той е лидер на организацията с абревиатура ТМОРО – Тайна македоно-одринска революционна организация. Очевидно тази абревиатура на скопските фалшификатори не е изгодна, тъй като се съдържа определението „Одринска”. Очевидно е, че в Одринско не могат да живеят никакви други хора, освен българи. Още един драстичен пример.
Вторият експонат, срещу чийто текст протестирахме, е, че е показано знамето на Крушевската република от 1903 г., и е написано, че това е знаме на македонските въстаници, написано на македонски език. Човек може да се убеди от снимката, че надписът върху знамето е чист литературен, български език и там пише: Знаме на Крушевската революционна чета – Свобода или смърт 1903 година. Протестирахме рязко пред директора, уведомих веднага министъра на културата в края на август, господин Стоянович за това, което става, и той изрази пълна подкрепа на това, което поискахме ние. А ние поискахме – текстовете да бъдат премахнати, иначе няма да участваме в изложбата. За да не провалим изложбата, съгласихме се само тези два текста да бъдат махнати, тъй като очевидно при отпечатан каталог, не можехме вече да направим каквото и да е друго.
Както господин Антон Краузе, който е директор на Регионален център на ЮНЕСКО във Венеция, така и директорът на Белградския музей се съгласиха и писмено (разполагам с техните писма), се съгласиха точно така да постъпим, за да не провалим изложбата. Аз им казах, че моят представител – заместник-директор на музея, който ще бъде на откриването на изложбата на 9 септември, в 19.00 часа, ако установи, че нещата не са така, както ги поискахме – ще се оттеглим на изложбата. Снощи, към 18:30 часа, заместник-директорът на музея се е обадил и казва, че нищо не е променено, текстовете стоят. Наредих им, след като се консултирах отново с министъра, и даже той ми нареди, да се оттеглим от официалното откриване на изложбата. Оттук нататък ще премислим заедно с министъра на културата и ресорния заместник-министър дали да продължим участието си в изложбата, тъй като тя трябва да бъде представена в още 10 страни, които са участници в изложбата.
Днес получих съобщение, подписано от всички куратори на изложбата в Белград, че наистина са нарушили споразумението с нас, но това е станало, както те се изразяват, поради силен натиск на македонското правителство, в последния момент и нямало време да ни съобщят. Това е станало, както разбрахме, в петък. От петък до понеделник има 4 дни; в днешния свят, в който мненията се обменят буквално за минути по интернет, по електронна поща и т.н., просто е смешно да се твърди, че е нямало време. Очевидно – не са искали да провалят откриването на изложбата, като ни поставят пред свършен факт. Но ние се оттеглихме от тази изложба и показването ѝ в момента в Белград е без нашето съгласие. За Скопие и Белград, аз им нямам капка доверие, в резултат на дългогодишния си опит, но е жалко, че Регионалното бюро на ЮНЕСКО се замесва в тази история.
Фокус: Каква е ролята на Регионалното бюро на ЮНЕСКО във Венеция?
Божидар Димитров: Неговата роля е в общи приказки от рода на: Ние не искаме да разделяме музеите, а искаме да ги обединяваме, ние ви предлагаме преговори с македонската страна, при които да постигнете взаимно приемливо решение за текстовете под двата експоната… Ние не можем да преговаряме с хора, на които им нямаме доверие, и които са ни излъгали три пъти.
Друга лъжа е, че те непрекъснато казват: имаше българка, консултант, професор по история Мария Тодорова. Мария Тодорова е уважаван професор по история в Оксфорд, преди известно време емигрира в Съединените щати и сега преподава в някои от престижните университети. Те се позоваваха непрекъснато на нея, но преди 15 минути, получих писмо от нея, в което тя каза, че стои абсолютно зад моята позиция, че тя също е забелязала тези несъобразности, като консултант, предложила им е текстове, които съвпадат с нашето мнение, те са и казали, че ги приемат, след което с ужас и изненада вижда в каталога старите текстове, преди да бъде взета консултацията от нея. Тоест това са недопустими в професионалните кръгове измами. Аз не си спомням, през 40-те ми години кариера в тази област, с измама по този начин да са действали спрямо България. Обикновено е имало яростни спорове, много пъти не сме стигали до споразумение и тогава е нямало нито изложба, нито книга (зависи за какво сме спорили), но с измама -не са прибягвали досега никога международни институции от ранга на ЮНЕСКО. Този път направо съм ошашавен. Белград и Скопие нямат значение за мен, те са известни разбойници, но в този случай – с какъв акъл ЮНЕСКО или по-скоро Регионалният център на ЮНЕСКО постъпи с нас по този недостоен за професионалисти начин? Не знам, нека те да дават своето обяснение. Те въобще не могат да разберат дори едно нещо – те пишат „…тези текстове, които вие смятате обидни за България”. Те не са обидни, подчертавам – те не са обидни, те са фалшиви, те не са истински, подхождам в случая дори като професионалист. Те са фалшиви като твърдение, измислени. Това е недостойно за професионални историци. В Регионалното бюро на ЮНЕСКО изглежда не го разбраха. Те все още си мислят, че ние се движим от емоции, тоест обидени сме от еди какво си. Не сме обидени, за какво да се обиждаме? Но да намерят един българин там, във Венеция, да го питат – текстът на знамето на какъв език е, и той ще им каже, че е на български, дори и един македонец да намерят – също.