Проф. Божидар Димитров: България трябва да бъде управлявана от широка коалиция по примера на Германия

Радио „Фокус”, „Добро утро, България”

Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Историкът проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

Водещ: На прага на предсрочните парламентарни избори, днес решихме да върнем лентата назад. Затова ще говорим в следващите минути за политическите кризи в новата и най-новата история на България. Има ли повторения на исторически събития и факти? Проф. Димитров, с кои исторически моменти от най-новата история на България можем да определим политическата ситуация към днешна дата?
Божидар Димитров: За съжаление, макар че някои казват, че историята се повтаря само като фарс, аналогии, но само аналогии, естествено не пълно покритие, имат много политически кризи в България. Това е така, защото сме избрали като система за управление след Освобождението от 1878 г., една политическа система, която до 9 септември да речем, се нарича парламентарна монархия, а след това парламентарна република. Изключвам разбира се периода от 42-43 г., когато има тоталитарна диктатура. Тази система, която сме избрали има свойството периодично през 10-15 г. да се изчерпва. Изчерпва се поради факта, че лесното образуване на партии и още по-лесното им финансиране довежда до там, че на политическия терен се появяват десетки партии, от които 7-8 влизат поради ниската изборна бариера – 4%, в Народното събрание, парламент както го наричат някои със западния термин. Страната на практика става неуправляема, тъй като не може да си избере правителство, което да разполага с гласовете на преобладаващата част от българското население. Започват да се сключват коалиции, понякога и доста безпринципни. Т.е. партии със съвсем различен социален профил или политически програми, за да управляват сключват споразумение и оттам нататък тези безпринципни споразумения водят до катастрофа, до изпадане в тупик. В подобно положение сме изпадали през 1886 г. и след една победоносна война, която разширява територията на България два пъти. Имам предвид Съединението и Сръбско-българската война. В такава ситуация изпадаме през 1923 г., когато избраното уж на избори правителство на земеделците довежда страната до почти скрита тоталитарна диктатура. През 1934 г., където имаме най-близка аналогия. Но и в най-новата история, имам предвид след 10 ноември, могат да се видят такива случаи. Лявата коалиция, която управляваше България 1996-1997 г. не управляваше само БСП, тя управляваше с още 7-8 парти, дори съм забравил името на коалицията, се провали с гръм и трясък.
Водещ: Когато се подготвях за разговора с вас тази сутрин, направих една справка за правителствата на България след 1989 г. Има един период на непрекъснати смени на правителства, през година, година и половина – две, имаме служебни кабинети. Двама президенти и Петър Стоянов, и Желю Желев преди него, назначават служебни кабинети, след което настъпва период на стабилност по време на президента Георги Първанов, един период от 10 години на стабилност. Между другото и Георги Първанов е единственият президент, който не е назначавал служебен кабинет, от тези които изброих до момента.
Божидар Димитров: Служебен кабинет се назначава по Конституция, когато правителството е подало оставка и то има много кратък период на действие – от два до три месеца. Така е по Конституция. Аз не бих преувеличавал ролята на президента в българската история в последните 25 г., защото както е известно той няма по Конституция почти никакви права. И тук по-скоро говорим за лечение от това, което ни се случва. Очевидно най-добрият вариант е България да смени формата на управление, без да изоставя демокрацията, тя може да стане президентска република, когато наистина ще се получи някаква стабилност в политическия, икономическия и културния живот, ако щете, на България. Но тъй като президентска република, пак по Конституция, може да се установи след един относително дълъг период на целенасочена дейност в тази насока, то единственият шанс, който ни остава да има някаква стабилност, това е тъй наречената „голяма коалиция“. Голямата коалиция се прави в европейската практика, включително и в момента в няколко европейски страни, като най-добрият пример е Германия, където коалиция се прави от двете най-големи партии, които иначе не могат да се дишат на политическия терен. Но знаете какво се казва в такива случаи – висши национални интереси в името на България, респективно на Германия, се прави голяма коалиция, но как? Не като при нас, просто само като се разделят местата в правителството на някакъв принцип 3-5-8 и това е споразумението. То обикновено е устно, не е писмено. А писмено споразумение, в което да се маркира какво точно се съгласяват двамата или тримата участници в голямата коалиция, какво точно се споразумяват и какво ще правят в своето четиригодишно управление. Примерно ще правят „Белене“ или няма да го правят. Ще сменят ли 10-процентовия данък с някакъв друг прогресивно подоходен или няма да го сменят. И така нататък. Това ще избегне сътресенията по време на управлението на коалицията, защото при нас, както виждаме при сегашната Тройна коалиция такива проблеми възникваха непрекъснато и по 10-процентовия данък, и по строежа на „Белене“, и един от тези проблемни въпроси, който предварително не беше разписан – „Южен поток“, очевидно сваля правителството в дните, в които живеем. Така че писмено споразумение. В Германия това споразумение беше цели 184 страници. И когато веднъж е подписано, няма вече мърдане от него. Този, който наруши някои от клаузите на споразумението, това означава, че той поема вината и за провала на правителството, и за евентуалната му оставка, и за евентуалните сътресения в политическия и икономическия, преди всичко, живот. Това трябва да стане. Резултатът от бъдещите избори, той вече е ясен, според мен, ГЕРБ ще ги спечели сигурно с огромно мнозинство. Може би ще има дори 121 депутати, но аз пак си мисля, че не бива да управлява сам. Трябва да се споразумее с другата голяма партия. Защото иначе няма начин. Някои казват, че няма начин между Бойко Борисов и Станишев да се установи някакво единодействие в тази посока. Може, може. Ако има писмено споразумение, няма значение какво мислиш за опонента си в редовния политически живот. Италианците, навремето го нарекоха с името „исторически компромис“. Първи направиха такова правителство след рухването на политическата система там след 1989 г., тотално рухване. А това заплашва и нас, между другото, ако не вземем бързи някакви мерки след изборите. Защото в Италия рухнаха абсолютно всички партии исторически – Християндемократическа, Комунистическа, Социалистическа. На лидерите на някои, понеже италианската прокуратура ги подгони, лидерите им отидоха или в затвора, или умряха в емиграция, като шефа на Италианската социалистическа партия Пиетро Граси. Но не бива да стигаме дотам, защото спасението на давещия се, аз съм от морето, там имаме един лозунг – „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“.
Водещ: От гледна точка на дългите години съществуване на Социалистическата партия, а и вие като бивш член на БСП, смятате ли че е настъпил моментът, в който столетницата е на път да изчезне? Смятате ли, че дотам са стигнали процесите в тази партия?
Божидар Димитров: Значи, няма да изчезне в обозримо бъдеще, но може да се сведе, може да изпадне до положението на една средно голяма партия и да загуби лидерското място. Реално тя го е загубила, аз съм сигурен, че ДПС съзнателно не активизира голяма част от структурите си по време на европейските избори, защото предварителните разчети сочеха, че тя може да има, това е нейният талант – 600 хиляди гласа, и това щеше да бъде много повече от БСП. Тогава процесите, на които сега се мъчи Социалистическата партия да наложи, да ограничи ДПС чрез задължителното гласуване, щяха да бъдат много по-силни и много повече щяха да бъдат недоволни. За съжаление БСП не може да намери все още един модерен начин, чрез нови модерни лидери, но тя има възможности. Както виждаме при нея има и млади хора, не говоря само за прословутия номер 15, забравих му името на момчето…
Водещ: Момчил Неков.
Божидар Димитров: …Да, има и други млади хора, които биха могли да поемат ръководството на тази партия и с нетрадиционни за столетницата…
Водещ: Оцеляването на БСП през оставката на Станишев ли минава?
Божидар Димитров: За съжаление изглежда да. Този млад човек не можа да намери верен подход към своята партия, към разширяването на нейната база от симпатизанти и гласуващи за нея. Все още тази партия, достатъчно е да се види социалният статут на тези, които гласуват за нея. Това е единственото нещо, което е вярно при социолозите.
Водещ: Остава един въпрос, който ми се иска да засегнем – за задължителното гласуване. Много се говори, затова че то е въведено при Александър Стамболийски, с каква цел той го въвежда?
Божидар Димитров: Да, така е. През 1919 г. Александър Стамболийски го въвежда и разчетите му са правилни, тъй като България е преди всичко селска страна – 90 на сто в тази епоха и той се надява, че селяните ще гласуват за него и е така. При всички проведени избори до преврата на 9 юни, селяните гласуват за своята корпоративна партия – Български земеделски съюз. Само, значи така на части е хубаво да се работи, крачка по крачка. Но не е хубаво цялостно за системата. Системата трябва да включи освен задължително гласуване, така и мажоритарния елемент със сигурност и даже преди всичко. Така че трябва да се направят тези неща, трябва да се вземат мерки за оздравяване на политическата система.
Ева БРАНИМИРОВА