Представиха в БАН книгите „Равда през горнилото на времето“ и „Полъх от вардарския юг”

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СТАРИТЕ МАКЕДОНСКИ РОДОВЕ ПРИСЪСТВАХА НА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НЕСЕБЪРСКИ АВТОР В БАН

Премиерата на книгите „Равда през горнилото на времето” и „Полъх от Вардарския юг” се състоя в препълнената зала на Института по етнология и фолклористика

На 17 декември 2015 в зала № 19 на Института по етнология и фолклористика към Българската академия на науките  и етнографския музей/ИЕФЕМБАН/ бяха представени книгите на Иван Бабев „Равда през горнилото на времето” и „Полъх от вардарския юг”, втората в съавторство с Виолета Офилова.

Датата не е избрана случайно от ръководството на ИЕФЕМ БАН и Съюза на македонските организации. Тя е във времето в българската обичайна система, наситено  най-плътно с обредност свързана с наближаващите коледни празници, които са сред най-популярните и почитани от нашия народ. А тези две книги на несебърския автор отразяват традиционната материална и духовна култура, семейните празници, обичаите и фолклорът на една значителна част от нашето население по произход от Долновардарската област.

На събитието присъстваха представители на старите македонски родове в София, като потомците на Димитър изтъкнатия възрожденски деец Марко Цепенков, племенниците на Пере Тошев – н.с. инж. Николай Тошев и д-р Рената Кирпичевска от Прилеп, депутат в Народното събрание на Република Македония от квотата на ВМРО-ДПМН, Георги Нечев – син на войводата Славейко Нечев и други.                                                                              Залата бе пълна със студенти от СУ „Св. Климент Охридски” специалност етнология, докторанти от Република Македония, представители на ИЕФБАН, както и Иван Николов-директор на Издателство „Св. Климент Охридски” и списание „България-Македония”, което се разпространява в Европа, САЩ, Канада, Канада и Латинска Америка.

Културното проява се откри и ръководи лично от доц., д-р Петко Христов-директор на ИЕФЕМБАН. В словото си той изтъкна високата стойност на тези два труда като ценен извор за историята и етнокултурното наследство на българите от Долновардарско.

В анализа на книгите, направен от докторанта по етнология Анита Комитска се посочва, че за издаването им авторът е събирал сведения  няколко десетилетия за бита и народните традиции на бежанците от Егейска Македония в Несебър и околните села, както и от тяхните родственици от днешна Северна Гърция.

Събраните материали – легенди, предания, приказки, песни, пословици, поговорки и гатанки, детски игри и залъгалки, написани на местен диалект са ценен принос и автентичен извор за бъдещата работа на етнографи, фолклористи, езиковеди, социални психолози и др. учени. С тази си дейност авторът е работил всеотдайно по примера на Паисий- „за полза роду” и може да се оцени като истински следовник на Марко Цепенков и плеядата възрожденски дейци от предосвобожденския период.

  Силно впечатление направиха и прекрасните изпълния на някои от старинните песни, публикувани в представените книги от групата за изворен фолклор „Вардарка” при народно читалище „Гоце Делчев-1943” – Равда.

Самото представяне на книгите в София е добро начало за сътрудничество и взаимодействие между специалистите от ИЕФЕМ БАН и местните културни институции в Община Несебър.

Максим МОМЧИЛОВ