Портретът на олигархията излезе от килера на Дориан Грей. Едно есе взриви всички фейсбуци, форуми, блогове.Есето “Бунтът на ситите”.И тези, които се самоопределиха като “младите, красивите, умните, интелигентните, културните, моралните, талантливите, истинските, качествените, демократите, вдъхновените, просветените, лъчезарните, артистичните, естетичните”, изригнаха върху автора един лъчезарен, демократичен, високоинтелигентен и естетичен гейзер от изящна словесност.
А именно: “червена вещица”, “таласъм”, “вампир”, “зъл демон”, “комунистически изрод”, “урод”, “хермафродит”, “змия”, “съскащо човекоподобно”, “отвратително чудовище”, “червена кучка”, “червен парцал”, “червен боклук”, “червен мафиот”, “лъжец”, “убиец”, “цоциалистка”, “хипнотизирана душа”, “пълна с омраза, омерзение и злоба”, “жалко същество”, което “изпълзява от нищото”, “пръска омраза и ненавист” от своите позиции на “червен олигарх” и “притежател на червени енергийни капитали”.
Това последното, за енергийните капитали, силно ме засегна. Защо само енергийни? Бива ли да подценяват така един олигарх сущий и даже плутократ?!
Целият този порой не ме изненадва (цитирам само това, което възпитанието ми позволява). След всеки мой текст се излива същата брилянтна реторика, без никакво значение за какво пиша: дали за Ботев и Левски или за мутроидното всевластие на Цоко и Боко, дали за светите братя Кирил и Методий или за диктатурата на простащината, дали за Светата ни Православна Църква или за чалгаризирането на обществото, дали …
Няма значение! И аргументи няма. Рефренът винаги е един и същ – “Червен боклук!” 24 години.
Същата помия се излива всеки ден върху моите колеги и приятели от ДУМА. Същата помия се лееше всеки ден върху най-големия публицист на нашето време – Стефан Продев. Боже, как го мразеха! Мразеха неговия талант, неговия мащаб, неговата неподкупност, неговата честност, неговата неизтребима гражданска смелост, неговото достолепие, неговото перо, неговата брада, неговата лула и даже – ароматния дим от неговата лула.
Освен неприязън към всичко, що е ляво, това е цензура. Каква артистична добавка, каква приказна финтифлюшка към цензурата на парите и властта! Това е дълбинното убеждение на самоопределилите се като “умни, красиви, великолепни” и прочее, че никой няма право да пише, да говори и да мисли различно от тях. Така разбират свободата на словото. Така разбират и демокрацията. Затова и медиите ни са такива – жалки, страхливи, унизени, които хем се самооблъщават, че са куртизанки на властта, хем внимават да не настъпят олигархичния интерес по опашката (пример – Пеевски), хем стъпват на пръсти, за да не разгневят фейсбуците.
И тук ме връхлетя едно сравнение.
Рефренът на 90% от разгневените фейсбуци гласи: “КАК ТАКА И ЗАЩО ТАЯ ГАД СИ Е ПОЗВОЛИЛА И ДРЪЗНАЛА ДА НАПИШЕ НЕЩО РАЗЛИЧНО?!”
Преди 10 ноември периодично ме привикваха в ДС, за да ми искат обяснение защо съм написала еди-какво си и какво съм искала да кажа с това, и главно – КАК ТАКА И ЗАЩО МОЯТА ПОЗИЦИЯ Е РАЗЛИЧНА ОТ ОБЩИЯ ХОР! ЩО ЗА ДРЪЗКА НАГЛОСТ!
Да-а-а. Така разбираше ДС свободата на словото…
Проблемът на гневните “умни, красиви, блестящи, великолепни” и прочее е, че те се гневят на самите себе си. На собствения си образ.
И кой направи тази пакост?
Една млада дама, която доскоро беше в пиарския екип на служебния премиер. Появи се тя в bTV, беше в началото на протестите и тегли демаркационната линия: “Февруари не е юни! Днешният протест е протестът на младите, умните, интелигентните, истинските, вдъхновените и красивите”. И добави, че не я интересуват цената на тока, майчинските и т.н. А другите в студиото (също така “вдъхновени, интелигентни, качествени” и прочее) рекоха, че получават европейски заплати и на тях също не им пука за някакви цени.
Това значи да работиш и срещу хората на протеста, и срещу хората, които не са на протеста. Защото и сред тези, които протестират, и сред тези, които не са на улицата, им пука и за тока, и за парното, и за майчинските, и за пенсиите, и за всичко.
В началото си помислих, че това е случайно, гаф някакъв. Вече мисля, че беше съзнателен и пресметнат PR. И не само PR.
Медиите прегърнаха този премислен, високомерен нарцисизъм, преповториха го в захлас и с опиянение; после някакъв ай-ти специалист нарече тия, от февруари “неандерталци” (цитирам!); после един психолог (или психиатър) каза, че юнските протестиращи принадлежат към “друг антропологичен вид”, по висш някак, различен от антропологията на споменатите неандерталци; после в “24 часа” се появи текст “Г-н Орешарски, добрият материал не ви иска!”, а също така, че хулиганите свалили Борисов, следователно през февруари протестирал лошият мат`рял (щото свалил Борисов), а добрият материал протестира през юни (щото, както е тръгнало, ще върне Борисов на бял кон)…
Така българите бяха разделени.
От едната страна: “качествените, умните, интелигентните, културните, моралните, талантливите, истинските, демократите, вдъхновените, просветените, лъчезарните, артистичните и естетичните”.
От другата страна: “некачествените, грозните, тъпите, неграмотните, безкултурните, неморалните, скапаните, сдуханите, смотаните, мрачните, бездарните, неандерталците”.
Това разделение беше извършено абсолютно съзнателно, подло и коварно от невидимите PR-и на протеста. И не само PR-и.
И когато написах “Бунтът на ситите”, “великолепните и блестящите” се погледнаха в огледалото и викнаха възмутено: “Ама огледалото е криво!” Ами криво е. Измайсториха им го това огледало, пък и те участваха в неговата направа.
И си спомних “Портретът на Дориан Грей”. Красив е Дориан, богат, блестящ и очарователен. И вечно млад. А в един скришен килер е неговият портрет, онзи, дето се променя магически. И когато един ден Дориан вижда в какво се е превърнал, той е потресен от самия себе си. Но вината си е негова, не на художника.
Тия дни портретът на Дориан Грей излезе от килера. Портретът на олигархията.
Докато промишлявахме дали протестът ще се радикализира, или протестиращите ще излъчат свои представители и ще седнат заедно с депутатите да работят по нов изборен кодекс, се сбъдна най-лошото ми предчувствие.
Че протестиращите, без да подозират, са един параван, зад който, там някъде, в сенките, в някакъв луксозен килер, стоят едни други хора и “направляват процеса”. Все същите “експерти на прехода”.
Които щом се покажат на видело, ще настане смут и потрес сред всички тези, които се разхождат с деца, кучета, колела и скейтбордове по софийското ларго.
Че в един момент “красивите и великолепните” ще бъдат подменени с агресивни тълпи, както и стана. Днес тези тълпи крещят към парламента (цитирам!): “Вие там! Ще ви смажем, ще ви пребием, ще ви влачим по паветата!” А във вездесъщия фейсбук вече се появи призив: “Да подпалим парламента!”…
Че протестиращите срещу олигархията, без да подозират, ще бъдат превърнати в инструмент на същата тази олигархия, на нейния хищен апетит за власт и разбогатяване, и главно – на нейния интерес всичко в тази държава да бъде сринато. Като за целта трябва да бъдат сринати устоите на държавата – Конституцията и парламентарната република. И нищо по-малко. Защото само те се пречкат на олигархията и нейната алчност.
Всичко това нямаше да се случи, ако да не беше абсолютно бездарната “авантюра Пеевски”. Но съм убедена, че и с “Пеевски”, и без него, всичко това пак щеше да се случи. С повод или без. От самото начало беше ясно, че на правителството няма да бъдат дадени не 100 дни толеранс, 100 минути няма да му бъдат дадени. Това е целта от самото начало.
14 НПО отказаха да участват в гражданските обсъждания за промени в Избирателния кодекс. Защо?
5 десни партии – България на гражданите, ДСБ, “Синьо единство”, “Зелените” и “Свобода и достойнство” поставят ултиматуми на парламента. Защо?
Защото отварят една пробойна в парламентарната република и от този момент нататък всеки, който не се е добрал до парламента, ще иска касиране на изборите.
А легитимните институции ще трябва да го дундуркат и утешават и да му изпълняват капризите.
Защото не искат нов Избирателен кодекс. Което е грозно предателство към исканията на протестиращите. Никакъв Избирателен кодекс не ги интересува.
Защото искат реванш.
Каза го Евгений Бакърджиев в прав текст.
Защото не признават легитимно избраното Народно събрание, понеже ТЕ не са в него, ТЯХ ги няма там. А ги няма, защото се сгромолясаха гръмовно на изборите, а сега плачат, че не били представени.
Защото искат България да влезе в спиралата на хаоса – избори през есента, после – напролет, после - следващото лято.
Защото искат избори до дупка, сиреч – докато резултатът им хареса. А резултатът ще им хареса само тогава, когато левицата изчезне от лицето на земята.
И всичко това става с престъпното съучастие на ГЕРБ.
И всичко започва отначало.
Едвин Сугарев отново, както преди 20 години, обяви гладна стачка. Пред парламента, както през декември 1989-а, има протест. Тогава едно огромно множество (и аз също) искаше да падне член Първи. Днес протестиращите (и аз също) искат да падне неписаният и противоконституционен член Първи – за ръководната роля на олигархията. Обаче олигархията ръководи, дирижира и манипулира самия протест. Олигархията и нейните вездесъщи експерти по преходи към нищото. Които предадоха, продадоха и подмениха протеста. И разделиха гражданите на България.
Преходът започва отначало. След като за 24 години (не за 40) превърнахме нашата България в пустиня.
Преходът започва отначало. Българите са целесъобразно разделени на “добри” и “лоши”, на “качествени” и “некачествени”, на “умни, красиви, блестящи и неизменно прави” и на “червени боклуци, изроди, уроди, вампири, таласъми и неизменно виновни”.
Имаме да спасяваме държава, имаме да се преборваме с олигархия и всяко разделение лишава тази наистина колосална и титанична битка от нейната национална основа и от нейното общо, гражданско основание.
Но докато ние, гражданите, искаме да изритаме олигархията и да спасим държавата, олигархията иска да заличи тази държава. Окончателно.
Важен послепис:
Благодаря на всички – познати и непознати, съмишленици и съдейственици, които участват в битката срещу олигархията. На всички, които ме възнаграждават със своята подкрепа и приятелство. Не защото мислят като мен. А защото мислят.
Велислава Дърева
В. Дума
Loading ...
