Денят е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998
Денят на Съединението е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Историята
След Берлинския конгрес от 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава в пределите на Османската империя.
Останалото под османска власт население започва движение за обединяване на разпокъсаната земя. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), за да осъществи обединението на Княжество България с Източна Румелия. Учредяват се и комитети „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на БТЦРК застава Захари Стоянов, който отчитайки реалностите, взима решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър I Батенберг.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и на майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.
Създадено е временно правителство, начело с Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно княз Александър I Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
Князът пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България Георги Странски.
На 5 април 1886 г. в двореца „Топхане“ в Цариград, по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 – 5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили – Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба.
С нея се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България, осъществено на 6 септември 1885 г.