Последен влак, сбогом, дружина!

 

Бесепарските листи са композицията на спасението за високи партийни функционери, които разчитат на силно оредялата си дружина да ги трудоустрои. Може би за последно

ИВО ХРИСТОВ

„Последен валс, сбогом, любима“ пееха сините преди 25 години с надеждата иронично да изпратят БСП в историята. Те и тогава се имаха за „красиви и умни“ и затова не им се получи. Много претенции, малко принципи, бърз политически фалит. Четвърт век БСП оставаше носещата конструкция на политическия ни живот, която дори в опозиция определяше българския политически вектор като ремарке на влекач, с което се съобразяваш, дори когато уж ти караш композицията. Понякога за добро. Спестява резки движения.

През лето 2014-о обаче БСП е на път да възроди седесарския хит с нов текст: „Последен влак, сбогом, дружина“. Достатъчно е човек да види водачите на бесепарските листи по региони, утвърдени на пленума в събота. Това е влак на спасението за високи партийни функционери, които разчитат на силно оредялата си дружина да ги трудоустрои. Може би за последно.

Да започнем от абсурдния юруш. Пленумът бе преместен от 10 в 14 ч., за да могат в ранни зори 57 окъснели общински и областни конференции, без много-много да се помайват, да издигнат своите кандидатури, та още същия следобед „Позитано“ да ги пренареди. Формална, експресна „демокрация“. На път за София кандидатът за водач в Габрово, уважаваният бивш кмет на Севлиево Йордан Стойков катастрофира тежко и по неволя временно оваканти водаческото място.

След часове на закрити дебати председателят Миков обяви водачите. Подредбата напомня малко детската игра „Музикален стол“, при която всички обикалят в кръг около няколко стола и като спре музиката се втурват да седнат, но един хартисва прав, защото столовете са винаги с един по-малко. Тъй или иначе в следващия парламент местата ще са кът и да си водач е единствената гаранция да влезеш. Затова на челните места откриваме почти всички мимолетни величия от актуалната конюнктура. Но не там, където ги очакваме. Да речем близкият до Станишев д-р Емил Райнов този път е парашутиран в бастиона Монтана. За по-сигурно. Друг актуален социалист, Валери Жаблянов, е турен начело в Перник: академичен кадър в град на миньори, но първото място гарантира избиране. Драгомир Стойнев, гробокопач на АЕЦ „Белене“ и проводник на „Уестингхаус“, е поставен начело на дългата листа (11 мандата) в Стара Загора. Макар и недолюбван от социалистите, няма как да остане аут.

Втората категория сред водачите са „свенливите“. Тези, които дотолкоз са дотегнали в регионите си, че не им стиска да погледнат съгражданите си и търсят „реализация“ другаде. Шуменският боляр Димитър Дъбов се е вредил в Пловдив-област. Софиянецът Кутев – пак в Силистра.

Мина времето и на блъфирането с „нови лица“. Преди години БСП се кипреше с интелектуалното лустро на проф. Пантев. В епохата „Моника“ Мартин Захариев бе призван да внесе „фешън“ в скучноватите листи. На евроизбори 2014 в листата се открояваха хора с перо като Александър Симов и Достена Лаверн, като залог за нещо ляво в БСП. Този път нещата са хептен прозаични. БСП опразва интелектуалния терен и зарязва флирта с младите. В Шумен е вреден Иван Иванов, който изкара един следобед като зам. вътрешен министър, преди да изплува миналото му в СИК. А в Хасково червената листа ще води Чавдар Георгиев, душманинът на природен парк „Странджа“, който няколко пъти пробва да пробие забраната за строителство там.

Имаше и една добра новина. За пръв път от години организмът на столетницата показа имунозащитна реакция и санкционира един грешник. Националният съвет отхвърли кандидатурата на Кристиан Вигенин за водач в Благоевград. Костадин Паскалев го посъветвал „да си почине“. Усърдният евро конформизъм на ексвъншния министър в подкрепа на хунтата в Киев дойде в повече дори на търпеливите социалисти. Впрочем единственият шанс на Вигенин да види хора на куп в Благоевград щеше да е, ако отидеше на концерт на Николина Чакардъкова, водачката на АБВ. Само че вчера председателят Миков на излизане от ЦИК зачеркна вота на НС от събота и обяви, че „Кристиан Вигенин ще е един добър водач“. Ако е прибързал с Украйна, то е от любов към ЕС.

В резюме: сержевисти и „заслужили“ другари се вредиха за още един мандат. Бойци като Кадиев останаха на перона като потвърждение, че никоя жертва не остава безнаказана.

След като години наред БСП криеше пишман социализма си зад абстрактни формули като „Коалиция за България“, този път ще заложи на претенциозното „БСП – лява България“. Копнеж за монопол върху лявото в момент на ерозия. Колкото да мобилизира дружината, която има нужда от напомняне, че партията, за която четвърт век гласува с надежда, все още се има за лява.