Прокуратурата призна

Анализ отчита търговия с влияние, зависимости, вмешателство чрез ВСС и пр. пороци, но не посочва ясни решения

 

 Красен Николов

Прокуратурата има сериозен проблем с политическия и медийния натиск при разследването на корупцията по високите етажи на властта. Това е един от основните изводи в безпрецедентен анализ на държавното обвинение, посветен на делата за корупция, водени по времето на Борис Велчев срещу корупцията по високите етажи на властта. Прегледани са разследвания срещу политици, магистрати, политици, митничари и други.

 

В документа се признава, че много от делата се водят „кампанийно“, обичайно след смяна на съответния министър или цялото правителство. С този извод се обяснява рязкото увеличение на потока от информация към прокуратурата след парламентарни избори, което е желаният пиар-ефект от действията на всяка нова власт.

 

Анализът отчита и повечето от недъзите, за които прокуратурата е критикувана от ресорните неправителствени организации и Европейската комисия. Директно се казва, че политическият контрол върху държавните контролни органи и полицията води до тяхната неефективност.

 

„Делата срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, засягат влиятелни обществени личности и срещат противодействие чрез политически и медиен натиск – законодателни инициативи за реформа на съдебната система, медийни кампании, сезиране на ВСС и съдебния инспекторат. Тези дела са изпитание за способностите и независимостта на правозащитната система като цяло и на магистратите и разследващите органи, работещи по тях“, заявяват от държавното обвинение.

 

Въпреки констатациите, които прокуратурата за първи път прави без недомлъвки, анализът не дава решение на проблема. Още миналата година Европейската комисия препоръча прокуратурата да се реформира „из основи“, а тогавашният главен прокурор Борис Велчев отговори, че това е изцяло отговорност на Народното събрание.

 

Предлаганите от екипа на сегашния обвинител №1 Сотир Цацаров мерки се ограничават до по-добра координация между властите, създаването на специфични регистри и предложения за дребни промени в наказателното законодателство. Освен това се предлага по-широка употреба на специални разузнавателни средства при разкриването на корупционни престъпления.

 

Политическият натиск демотивира

 

Липсва мотивация сред прокурорите да работят по корупционни дела, се казва в анализа. Причините са директният политически натиск върху обвинителите, както и индиректният – през политическата квота във Висшия съдебен съвет. Освен това трудът, който магистратите хвърлят по корупционните дела, не се оценява адекватно от техните началници и заради това те не желаят да работят по тях.

 

„Демотивиращо действа и обстоятелството, че разследваните лица разполагат с политическо и икономическо влияние и действията срещу тях могат да имат негативно отражение върху кариерата и социалния живот на магистрата и семейството му. Високата натовареност, негативните статистически резултати и опасността от социален реванш демотивират и магистрати, и разследващи органи да работят активно по тези дела“, се казва в анализа, с което за втори път се споменава политическият натиск като голям проблем пред редовите прокурори.

 

Много подобни, но от съдийска гледна точка, са изводите на Съюза на съдиите в България за проблемите пред работата на магистратите в страната.

 

„По много от т. нар. „провалени дела“ (за корупция) почтеността и безпристрастността на магистратите, работили по тях, също е под въпрос. Общуването с лица, разполагащи с обществено влияние и значителни финансови средства, възприемащи търговията с влияние като норма на поведение, създава благоприятни условия за корупция на фона на силната демотивация“, се казва в анализа.

 

Политическата квота във ВСС е проблем, директно признават от прокуратурата.

 

„Разследваните лица на висши държавни длъжности в изпълнителната власт, заемат тези длъжности, защото са излъчени от партии, които чрез парламентарната квота във ВСС могат да въздействат върху кадровото развитие на магистратите. По някои от делата съществуват конкретни съмнения за политически и други обвързаности и за преднамерено създаване на обстановка за материални облаги“, допълват от държавното обвинение.

 

Натиск върху свидетели

 

Голям проблем още са натискът върху свидетели и унищожаването на документи. Свидетелите, обичайно лица в служебна или друга зависимост от разследваните, не желаят да дават показания и се поддават на въздействия чрез предлагане на облага или заплахи. Документите, които могат да послужат за доказателства, се съхраняват в институции, ръководени от заинтересовани от изхода на делото лица.

 

„Поради това често се отказва или забавя предоставянето им на разследващия орган, биват преправяни или унищожавани под благовиден предлог“, се казва в анализа.

 

Изненадващо голям брой „корупционни дела“

 

На фона на тези изводи изненадващо голям е общият брой на образуваните дела за корупция – от началото на 2007 г. до февруари 2013 г. те са 418 000. Това са близо 70 000 дела на година. Твърде голям е и броят на осъдените и санкционираните с влезли в сила наказания – 97 000 души. Оправданите са малко над 6000 души.

 

Борис Велчев, който бе главен прокурор до есента на 2012 г., признаваше, че по делата за корупция се работи трудно. Пред Европейската комисия (ЕК) България всяка година е отчитала много по-малки от сега споменаваните успехи, а осъдените варираха от няколко десетки до стотици осъдени и санкционирани. Никога не е имало числа от десетки хиляди.

 

Едно от обясненията за разминаването е, че в този анализ на прокуратурата са включени и всички възможни състави на престъпления, които могат да се асоциират с корупция, включително злоупотребата със служебно положение. В същото време ЕК се интересува основно от подкупа и търговията с влияние, когато те са извършени от високопоставени лица.

 

Анализът, изготвен по заповед на Сотир Цацаров, също има за цел да адресира препоръките на Брюксел от последния мониторингов доклад.

 

Никъде в ЕС корупцията не е такъв обществен проблем, както у нас

 

Един от първите изводи в документа е, че българското законодателство предоставя сравнително добри възможности за наказателно преследване на корупционните престъпления. Проблемите обаче са политическият натиск, както и лошата мотивация на прокурорите, страхът от грешки и лошата професионална подготовка, които обаче не са валидни за всички прокурори.

 

„Корупцията не е изкоренена в никоя от развитите европейски страни, но и в нито една от тях тя не съставлява такъв обществен проблем, както у нас. Корупцията е явление неотделимо от властта. Корупцията разяжда държавния апарат и подменя принципите, на които трябва да се основава неговата работа – законност, съблюдаване на човешките права, професионализъм“, се казва в доклада. В същото време се признава, че осъдените за корупция в страната са малка част от всички, преследва криминални деяния.

 

Кампанийна работа

 

Анализът на държавното обвинение отделя голямо внимание на „кампанийността“ при воденето на делата за корупция по високите етажи на властта. Това обаче ги обрича на неуспех, защото данните, която всяка нова власт подава за своите предшественици, вече са стари. Изминало е много време от извършването на престъплението и разследващите няма как да събират доказателства, докато престъплението се случва. Отделно доказването на корупцията е трудно и проверките отнемат много време.

 

Допълнителен проблем има и с насипването на папки в прокуратурата, което се случва в началото на всяко ново управление, става ясно от доклада. Това води до претрупване с работа. Подобен процес се забеляза ясно в началото на управлението на ГЕРБ, когато всеки министър се чувстваше длъжен да праща кашони с документи към държавното обвинение без преди това да им е направен анализ. Подобни проблеми започват да се забелязват и при управлението на БСП и ДПС.

 

„Автоцензурата“ на прокурорите

 

Анализът посочва, че има случаи, в които прокурорите внасят обвинителни актове за корупционни престъпления без да им е ясно какво точно е престъплението. Друг път дела се образуват срещу неизвестни лица, въпреки че обвинителите са напълно наясно кой трябва да бъде подведен под отговорност.

 

Някои прокурори имат проблем с лошото разучаване на доказателствата по делата си, което води до непълно разследване, а оттам прекратяване или връщане на делото. „Това предпоставя хаотично и продължително разследване, установяване на факти, които нямат нищо общо с предмета на доказване (по делото)“, се казва в анализа. Провалените разследвания се дължат и на липсата на активност на обвинителите.

 

Критики към Борис Велчев

 

В документа има и директна критика към надзора на висшите прокурори по важните корупционни дела, както и указанията на Борис Велчев за намаляване на върнатите от съда за доразследване обвинителни актове. Според анализа прокурорите са започнали да се страхуват от грешки и внасят обвинителни актове само по дела, за които са сигурни, че ще издържат в съда. Този феномен е наречен „автоцензура“. От това страда най-вече работата по сложни казуси, каквато по дефиниция е корупцията.

 

Не особено добра е подготовката на много прокурори в данъчното и финансовото законодателство, което е важно при разкриването на заплетени случаи. Освен автоцензурата в прокуратурата се залита и в обратната посока, става ясно от анализа. Това е неглижирането на оправдателни за обвиняемите факти по време на разследването. Целта е на всяка цена определено дело да се вкара в съда. Това води резонно до оправдателни присъди, защото оправдаващите доказателства започват да излизат наяве.

 

„Значителна част от делата, приключващи с оправдателни присъди, са образувани неоснователно и изобщо не е следвало да се внасят в съд. Търси се реализация на обвинителната теза „на всяка цена” в съда, без да се държи ясна сметка за възможния краен изход на производството. Не се държи сметка за обстоятелството, че неблагополучието на обвинителната теза в съда ще има по-силен отрицателен обществен отзвук“, сочи документът.