Единственото непрозрачно в „Южен поток“ бил 5-часов разговор на Орешарски с Милер, който никога няма да стане ясен

 

Планираните 150 млн. лв. постъпления в бюджета през 2014 г. от наложената от тази година 20 процента такса върху приходите на слънчеви и вятърни централи се оказаха по-важни за оцеляването на силно закъсалата финансово държавна „Национална електрическа компания“ (НЕК), вместо за разширяване на енергийните помощи за социално слабите, които имат затруднения да си плащат сметките за електро и топлоенергия.

 

Целта на таксата върху приходите от електроенергия от възобновяемите енергийни източници е НЕК да може да продължи да плаща, заяви премиерът Пламен Орешарски пред членове на Американската търговска палата, с които се срещна на бизнес обяд в четвъртък. Така министър-председателят своеобразно сложи край на размишленията дали събраните от производителите на възобновяемата енергия (ВЕИ) пари ще отидат за енергийни помощи, за буфер в бюджета или за запълване на финансовата дупка в НЕК. Дефицит от близо 500 млн. лв. зейна в държавната компания след августовското решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за намаляване на цената на тока за бита при ръст на дела на зелената енергия, която НЕК е длъжна да купува на по-високи преференциални цени.

 

„Не искам да развивам други сценарии. Оцеляването на НЕК е в интерес на всички участници в енергийната система”, заяви Орешарски.

 

„Не знам колко назад да се върна, да не започна от 2008, но нека да се фокусирам на 2012-а, в която, безконтролно, до мрежата е допусната огромна мощност, която може би ни прави и водещи в Европа. България изпълнява това, което е поела като ангажимент за Европа 2020. Информиран съм, че от енергийните власти неколкократно са правили срещи и са обсъждали различни варианти за ребалансиране“, коментира премиерът таксата, оспорвана от бизнеса и от президента Росен Плевнелиев, който поиска от Конституционния съд да я отмени като незаконна. Орешарски отново посочи, че 20-процентната ВЕИ-такса не представлява по-голяма тежест от аналогични такси, въведени в близо половината европейски страни.

 

По повод критиките, че проектът за строежа на газопровода „Южен поток“ за пренос на руски газ през Черно море и България до Западна Европа се развива непрозрачно, Орешарски каза, че „единственото непрозрачно нещо в „Южен поток“ е петчасовият ми разговор с шефа на „Газпром“ (Алексей Милер – бел. ред.) и той никога няма да стане ясен“.

 

Пет години след разгръщането на глобалната икономическа криза ситуацията остава неустойчива, особено за страните от Европейската общност, коментира още премиерът пред американския бизнес. Според него актуалните въпроси пред европейските икономики днес са свързани с необходимостта да се подобри конкурентоспособността и да се смекчат дисбалансите в Еврозоната и загубата на конкурентоспособност на част от европейските икономики и да продължи процесът на фискална консолидация,

 

По думите на Орешарскиу страната ни е влязла в кризата в доста добра финансова и фискална кондиция. След четири години на бюджетни излишъци и рекордно ниско равнище на публичния дълг – 14 на сто от БВП, фискалните резерви надхвърляха 10 на сто от БВП, коментира премиерът. По думите му това е предпазило публичните финанси, които днес са между най-стабилните спрямо другите 27 европейски партньори, макар че вече фискалните резерви били изтощени. Банковата система издържа на предизвикателствата на кризата поради значително по-строгите регулации, смята Орешарски. По думите му икономиката ни днес все още носи белезите на рецесията, а усилията са насочени в посока на преодоляване на последиците.

 

Ще продължим да реализираме целесъобразните инфраструктурни проекти, ще осъществим приемственост и във външната политика и външноикономическите връзки, каза още Орешарски. Той отново посочи, че ще се засилва ролята на държавата като регулатор и гарант на по-ефективната конкуренция, ще се работи по ограничаване на административните тежести върху бизнеса и създаване на по-благоприятен бизнесклимат

 

Премиерът се спря и на усвояването на евросредствата от изтичащия програмен период и обясни, че четири пъти е ускорено разплащането. От заварените 37 на сто усвоени средства за целия програмен период, към края на миналата година те са достигнали 54 на сто.

 

„Българската икономика успя да премине през острите стадии на кризата без сериозни поражения. Опровергахме редица авторитетни прогнози за предстоящ срив на валутата, финансите и икономиката, запазихме конкурентоспособността на нива, близки до тези от предкризисния период“, заяви още министър-председателят. Предстои ни обаче да създадем предпоставки за връщане на икономиката ни на пътя на растежа и за смекчаване на острите социални асиметрии проявили се в последните години, допълни той.