О, неразумна Юлия, поради что се срамите да се наречете православна?
Д-р Георги Чалдъков
Еpistula non erubescit.(Писмото не се изчервява.)
Писмо от Юлия Берберян
Здравейте г-н Чалдаков,
Благодаря Ви за желанието да бъдем приятели. Разгледах стената Ви. Останах потресена от споделените от Вас статии за бежанците, Вашето лично мнение. и неразбирането Ви на силно адмирираното от мен мнение на Юлиян Попов. А мнението на т. н. Свети синод направо ме отвращава. Слава на Бога, че има и негови отделни представители, за които не ролексите и службата на ДС = КГБ, а да бъдат добри, е смисълът на живота им. А за православието НЕ’АМ думи…Вие на черква ходите ли? Аз – не. Гнуся се. Повръща ми се от православните комуняги, дето ни прогониха извън Родината (друга история), дето първи запалиха свещи след 1989 г. и от православния им патриарх, дето е разсипал хиляди съдби с доносите си…Християнството е милосърдие! България е приемала бежанци и ще приема! Покланям й се доземи за тази добрина! Приемала ги е бедна и разорана след войни! Благодаря й, че ми е дала възможност да се родя тук и от благодарност родих децата си българчета, граждани на света! Никога и никъде по света не ни питаха от каква вяра сме!? Не ги интересува и цвета на кожата ти. Важно за тях са идеите ти и как ги осъществяваш…
Ю.Б.: Православие?! Ако бях Христо Ботев щях да събера смелост и да извикам: Пик – я на православието ви… Но засега само си го мисля.
Г.Ч.: Няма що да сте Христо Ботев. Вие сте като Соломон Паси и неговото „Майната му на православието!“ И като ЮлианПопови „Ималисмисълотправославнатацърква?“
Ю.Б. Все още ли искате да сме приятели? Аз уважавам чуждото мнение, но Вие можете ли да ме изтърпите?
Г.Ч.: НЕ ИСКАМ ДА СМЕ ПРИЯТЕЛИ!!!
Ю.Б. Все пак, да знаете, че рядко пиша.
Г.Ч.: Надявам се, че поне често четете – моля, прочетете есетата в книгата ми „Любомъдри читателю“, която Ви изпратих.
Писмо от д-р Тотко Найденов
Браво, Жоро! Тази Берберян беше много смешна и жалка и като депутатка. Не знаех, че е толкова злобен човек. Православието не е идентично с поповете-доносници и гейове. Православието е в душите ни. Лично аз напълно подкрепям Декларацията на Светия Синод: стига толкова пришълци, които идват с нож между зъбите. Тази Берберян не е ли плакала на „Еничари ходят, мамо“ и над „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“?
Писмо от боцман Димитър Вандаров
Думите на Юлия Берберян за православата ни вяра са повече от обидни, богохулни. Особено пред лицето на многовековната история на православното християнство – прапрародителите на нашите приятели в Арменския клуб в Бургас са първите, приели християнството за държавна религия.Очаквам Юлия Берберян да се изчерви.