 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
И няма кой да чуе vox populi vox Dei
Д-р Георги Чалдъков
Има нещо, което не обича стена,
което иска да я събори!
Робърт Фрост
Берлин, 9 ноември 1989 г.: една стена, колкото и комунистическа да е, пак пада. No more walls! No more wars! – написаха хората по берлинската стена.
Берлин, декември 1989 г.: Ленард Бърнстейн дирижира „Ода на радостта“ на Шилер–Бетовен, изпята като „Ода на свободата“. Pink Floyd пяха Another brick in the wall (Още една тухла в стената).
София, юни-юли 2013 г.: вече 30 дни откакто 42-то Народно събрание и правителството „Орешарски” изградиха „стена” между Народното събрание и протестиращите хора – още едно потвърждение, че властолюбците от БСП-ДПС-Атака продължават да четат Ленин и Брежнев и не познават Робърт Фрост и Роджър Уотърс.
София, 11 юли 2013 г.: млади писатели, поети и театрали (Ясен Атанасов, Иван Димитров, Милена Фучеджиева, Димитър Кенаров, Александър Кръстев, Тея Сугарева, Стефан Сугарев) прескочиха „стената” пред Народното събрание и минаха в охраняваната зона с „Грабвайте телата!“ от „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов. Вечерта на същия ден „нещото, което не обича стена” я събори под зорките погледи на полицайте. Три деца с българското знаме се покатериха по стълбите на Народното събрание. И полицайте се усмихнаха дружелюбно.
А на входната врата на Народното събрание вместо „съединението прави силата” вече бе написано „разделяй и владей” (divide et impera). За морала, образованието и властта говориха от телевизионния екран и четирима академици – ерудирано и метафорично, но никой от тях не спомена императива на протестиращите: ОСТАВКА.* Единият академик каза, че Верди излязал начело на един народен протест и протестът победил. Жураналистката – чаровна и захласната – не се сети обаче да попита академиците кога и те ще поведат протестиращите пред Министерския съвет и Народното събрание.
В-к „Труд”, 13 юли 2013 г.: „Народните водачи е добре да се вслушат в гласа на народа…” – каза патриарх Неофит.
Докога обаче онези, които сричат, лъжат, крадат, разделят и убиват, ще управляват тези, които създават хипотези, знания, поезия, музика? Докога правителството „Орешарски” ще е глухо за „глас народен, глас Божий”? Или те не чуха (и не разбраха) призива на патриарх Неофит: „да изберем политици, които имат страх Божий”, изречен преди парламентарните избори на 12 май 2013 г.
*Предположих, че тази им търпимост към правителството „Орешарски” се дължи на дългосрочната превързаност на академиците към БКП-БСП. Това ми напомни за един мой съученик, който седнал с приятел в една кръчма и той дълго му разказвал различни истории – съученикът слушал, слушал и накрая му казал: „Пламене, ти ми каза интересни истории, но една ракия не си ми казал.”
Loading ...
