Още веднъж за първенството на яйцето или на кокошката

Бях в Созопол. И една вечер се сетих за стария (май неразрешен до днес) спор дали първо кокошката е снесла яйцето или първо от яйцето се е излюпила кокошката. Повод да си задам отново този прастар въпрос беше концертът на групата от естрадни певци „Грамофон“, изнесен пред курортистите в пренаселения и това лято слънчев град. Пренаселен беше вечерта, за която искам да ви разкажа, и амфитеатърът на открития „салон“ в центъра на града, а изпълненията се чуваха далеч наоколо. На големия екран зад пеещите мъже беше изписано поздравление от господин кмета, който явно е между инициаторите.    

Пропуснах да спомена, че на плажовете и по улиците на града се чуваше доста повече руска реч, отколкото наша. Търговците в магазини и сергии любезно предлагаха стоката си предимно на езика на Пушкин и имах чувството, че вече е октомври, когато се каня да ходя в Москва. Но да се върнем към кокошката и яйцето! Не можах да си отговоря на въпроса дали организаторите са предвидили този концерт от чудесни руски песни, за да поласкаят дошлите вече руски групи и частни летовници или това е хитър търговски трик, с който общината иска да привлече и за догодина избралите да прекарат почивката си в България и то – в Созопол. И в единия и в другия случай изпълнилата амфитеатъра руска публика беше много щастлива, пееше заедно с изпълнителите и ги награждаваше с продължителни сърдечни аплодисменти.     

Встрани на голямата сцена, на нейното продължение или разширение, подскачаха в ритъма на изпълняваната песен и поощрени от водещия, двайсетина деца на възраст между четири-пет и девет-десет години. Не всички бяха отлични танцьори, но придаваха особено очарование на концерта. Те от своя страна разбраха, че не пречат и дори са харесвани и „задълбочиха“ изявите си. Някои момиченца започнаха да показват уменията си по балет или гимнастика, други просто се изживяваха като гледани от публика артисти, постепенно се приближиха до пеещите мъже и неусетно станаха някаква своеобразна украса на изпълненията им.
От малка групичка те бяха вече тройно, четворно повече.

На сцената подскачаха не по-малко от шейсет-осемдесет малчуганчета – жива и танцуваща декорация на концерта. Истинска атракция бяха „артистите“ на по годинка и половина, особено едно от тях, което непрекъснато падаше, та каки на по три-четири годинки му помагаха да стане, за да продължи смешните си движения. Щом за мен тези „изпълнения“ бяха толкова привлекателни, представете си радостта на младите родители, които за първи път виждат „публична изява“ на чедото си.

Самите те достатъчно добре се забавляваха с концертните изпълнения. Заприказвах едни седнали до мен и говорещи на руски млади хора – те се оказаха украинци. От другата ми страна седеше българка, която пееше заедно с артистите, и то с точни думи, всички музикални хитове, незабравени и незабравими през годините. Тя се оказа инженерка от атомната централа в Козлодуй.

А какво пееше всъщност групата „Грамофон“?
От познатите на моето поколение „Катюша“, „Смуглянка-молдованка“, День рождения“, „Ставай, страна огромная“ през стари и всеизвестни романси като „Очи черные“ до български естрадни песни (една на Емил Димитров и една на Тони Димитрова), преведени и получили популярност на руските естрадни подиуми. На друг (лъскав) концерт може да не е прието, но тук до морето и до плажа, чиито песъчинки още не си отмил съвсем от гърба си, беше съвсем естествено цялата публика да пее непринудено любимите си песни заедно с изпълнителите.

И да ги пее не организирано, а по волята на сърцата си. Бях приятно изненадан, че пееха млади хора, за които рождените дати на любимите песни са история. Пееха и българи, за които тези песни също са любими. Ужасно се ядосах, когато няколко дни по-късно ми се мярна в курортната навалица един от главните съборвачи на паметника на Съветската армия в София, известният антикомунист и ренегат Иво Инджев. Как ли би реагирал той, и изобщо хора като него, ако случайно присъстваха на този концерт?

Вечерта продължи с така нареченото „Кариоке“, посветено също на руската естрадна песен. Момчета и момичета самодейци, изпълниха още много познати и непознати за мен песни, чиито текстове, както е прието, бяха изписани на големия екран. Помощник и понякога техен партньор беше симпатичен водещ, който ме накара да си и припомня руската дума „затейник“. Тя съвсем не е важна, но има толкова важни неща, за които си струва да си спомняме и съжаляваме, че са останали в миналото. А сега е прието да се казва, че вървим напред.

Този концерт и руските песни, и сърдечната публика ме накараха щастливо да се обърна назад. Дано малчуганите, които онази вечер направиха своите сценични „дебюти“, бъдат по-наясно с посоките…