ОТ ИСТАНБУЛ ДО ИСТАНБУЛ – ЯВАШ-ЯВАШ, НО НЕ СЪВСЕМ/ПЪТЕПИС/

| Източник: Румяна СТЕФАНОВА

Част І

Идеята за това пътуване се зароди през 2010 г., когато за първи път видях Ефес. Не знам как е с другите хора, но тук аз се пренасям във времето, градът оживява пред очите ми – невероятно е. Помислих си, че е хубаво с моята приятелка да пообиколим малко из Турция, пък и тя беше изявила желание за екскурзия до Кападокия, чела съм и знам, че има какво да се види. Идеята ми бе възприета и започнах да обмислям маршрута. Взехме решение да пътуваме с моята малка, но страхотна количка „Смарт” и маршрутът лека полека започна да оживява. Свързах се с Вальо Киряков – мой приятел, фен на Турция, пътешественик и познавач на древните епохи.

След няколко срещи, гледане на картата, ровене в интернет за мнения и предложения, напасване на датите решиме: Тръгваме на 20.07.2012 г. по следния маршрут: Истанбул, Анкара, Кападокия, Алания, Анталия, Каш, Олудениз, Датча, Бодрум, Кушадъсъ, Чешме, Фоча, Айвалък, Бехрамкале, Истанбул. Със съдействието на контрагента на Вальо, Серкан от „Барок турс” си направихме предварителни резервации за нощувките.

Денят 20.07.2012 г. дойде. Тръгнах сутринта към 07.30 от Слънчев бряг за Истанбул, приятелката ми щеше да пристигне от Чикаго към 16.00 ч. Направихме си среща направо в хотела.

Малко преди Малко Търново за пръви път в живота ми спуках предна дясна гума. Засуетих се около колата и за мой късмет две момчета спряха и за 3 минути ми смениха гумата, за което и до ден днешен съм им много благодарна. В Малко Търново намерих гумаджия, оказа се, че се е скъсал винтилът направи ми гумата и с мисълта, че ако нещо лошо е имало да се случва по пътя, то това е вече минало, потеглих към границата. През граничните пунктове минах за около 30 минути.

На всички, които са ходили в Турция, им е известно, че пътищата там са отлични. Още с влизането се вижда голямата разлика. Разрешената скорост е 120 км на магистралата и 90 км на второстепеннте пътища, които са по-добри от нашите магистрали. Препоръчително е да се спазва ограничението, защото глобите са много солени. Катаджиите седят в две коли през 1-2 километра, като първата кола ти засича скороста, а втората те спира. Не се успокоявайте, ако видите катаджия и сте в нарушение и не ви спре, след малко ще ви спре втората патрулка. Знам го от опит, едвам се справих (с рушвет, разбира се), но не ви го препоръчвам.

Знаех, че трябва да си купя карта за магистралата, защото вече няма апарати за плащане в брой. При влизането на магистралата за Истанбул, малко след Лозенград има пункт, на който се продават картите, но се намира на срещуположната страна. Спрях и докато се огледам как да пресека и какво да направя, веднага дойде един служител, който ме преведе през пътя и ми помогна да се сдобия с въпросната карта. Обясних горе-долу къде ще ходя и той ми препоръча да си взема карта за 70 лири, които ми стигнаха за цялото пътуване.

За целта на това пътуване си закупих джи-пи-ес устройство „Гармин”, което по-късно кръстихме Гармина (упътваше ни женски глас). Благодарение на Гармина по обяд пристигнах в хотела в Истанбул. Трябва да призная, че без нея щях да се разплача и да зарежа колата някъде по пътя и да продължа с такси (говоря само за Истанбул), но а на ляво, а на дясно и право в хотел „ Метропол” – намира се в центъра близко до гарата и до голяма част от забележителностите, които щяхме да посетим. http://www.themetropolhotel.com/. Намерих си паркинг много близо до хотела – 30 турски лири за денонощие.

Ден 20.07.2012г. – срещнахме се в хотела, първото нещо, което правим като пристигнем някъде, е да поискаме паролата за итернет, навсякъде има безплатен интернет, но не навсякъде е добра връзката, така или иначе се справяхме. Вечерта си купихме билети за турибуса (можеш да го ползваш в рамките на 24 часа и да разгледаш голяма част от града). Билетът струва 20 евро. Вечерта взехме единия маршрут, който отива в азиатската част през моста на Босфора да хълма Чамлъджа. От там се открива великолепна гледка към царствения град и моста над Босфора.

В автобуса има слушалки с превод на няколко езика, където ти обясняват от къде минаваш и какво виждаш. Не е най-хубавият турбус, на който съм се качвала, но ако имате малко време, хубаво e да го ползвате, така ще придобиете представа за града и неговите много лица .

На този ден не вечеряхме, защото се оказа, че и двета бяхме похапнали през деня по нещичко. Прибрахме се, пийнахме по едно лимончело, което приятелката ми беше купила от аерогарата в Рим и което после забравихме в Анкара.

Ден 21.07.2012 г. – закусихме, пихме кафе и започнахме с разглеждане на Топ Капъ Сарай. Отварят го в 9.00 ч. Бяхме от първите посетители, което ни даде възможност да го обиколим по-бързо и по-спокойно. Входът е 25 турски лири. За съжаление залата с порцелана беше затворена. Влизането в Харема, който е част от Топ Капъ Сарай, се заплаща отделно – 15 турски лири. Всички ми бяха казвали, че няма нищо интересно вътре и не е необходимо да се губи време и средства, за да се разглежда, но… водени от принципа „око да види, ръка да пипне” купихме билети и влязохме. Наистина не си заслужава. Разглеждането на двореца ни отне около 2 часа и половина.

Хора, които са ходили и в Долма Бахче Сарай, казват, че ако няма време за двата двореца, трябва да се избере Долма Бахче Сарай. Ние го оставихме за някой следващ път.

От Топ Капъ Сарай направо в Света София – колкото пъти съм идвала, все е било затворено по някакви причини. Входът е 25 турски лири. Изключителна е и е невероятно, че е била построена само за 5 години и 10 месеца (532- 537). Препоръчвам на всеки да я посети.

Тъй като уцелихме месеца на Рамазана, влизането в Синята джамия ставаше по някакъв график в зависимост от службите. Имахме свободни около 2 часа и взехме турибуса за втората част от обиколката. Често казано не съм впечатлена – минава по крайморския булевард, покрай българската църква Св. Стефан, Патриаршията и стига се до някакъв нов квартал, където е Миниатурк парк – парк с умалени модели на най-прочутите забележителности на Турция. Не го разгледахме, защото не бяхме предвидили време за това, но мисля, че би било интересно. Продължаваме покрай стените на древния Константинопол и се връщаме в изходна точка до Синята джамия. Входът за Синята джамия е безплатен. Построена e в периода 1609-1616 г. Името на Джамията е Султан Ахмет но е известна като Синята Джамия поради изобилието на синя и зелена керамика в декорациятя на стените и куполите. За шестте минарета има няколко легенди. Eдната е, че султанът наредил минаретата да бъдат две повече от тези на Света София, а другата , че наредил минаретата да са златни, но архитектът разбрал алтъ – шест, а не алтън – златни.

С трамвая за 2-3 спирки стигнахме до кулата Галата – височина 61 метра. Входът е 15 турски лири. Струва си, защото гледката е невероятна и могат да се направят много хубави снимки.

Билетът за трамвая е 2 лири, за малката железницата 3 лири, а за малкото трамвайче 6 лири.

Следва Бейуглу – улицата с малкото трамвайче. Разходихме се и обратно с трамвайчето до железницата, а от там на Златния рог. Уморени, но и много впечатлени, седнахме да хапнем рибка в един краибрежен ресторант. Заради Рамазана алкохол, вкл. бира, не се сервираше. Видяхме обаче друг ресторант (пълен), където сервираха алкохол.

Въпреки високите температури имаше вятър, който направи пребиваването ни в Истанбул леко и приятно.

Толкова за Истанбул – това е град, в който времето никога не стига.

Ден 22.07 – Закусихме и към 9.00 ч. потеглихме за Анкара (432 км от Истанбул). Отново благодарение на Гармина, много лесно излязохме от града. Пътува се по отлична магистрала. Спряхме за кратък отдих и да заредим с гориво на езерото Сапанджа.

В ранния следобед пристигнахме в Анкара и отидохме направо в археологическия музей (вход 15 лири). Музеят е добър, но две от залите бяха затворени и това малко ни разочарова. През портите на стария град се изкачихме на Калето. Честно казано, доста е занемарено и не е нищо особено.

Хотелът ни http://www.atalayhotel.com/ се намираше в старата част на града близо до джамията Хаджи Баурям, там вечерта беше пълно с хора след вечерната молитва, насядали по тревата, цели семейства споделяха трапезата едни с други. Една доста нетипична, но и много интересна обстановка за нас.

Впечатление прави и огромният Луна парк с многото си разнобразни съоръжения.

На сутринта на 23.07 разгледахме мавзолея на Ататюрк. Входът е безплатен. Ататюрк е национален герой, всички главни улици във всички градове и села се казват “Ататюрк”, портретът му е навсякъде – в хотелските стаи, във фоаетата, в магазините, в ресторантите – където си помислите, там.

Мавзолеят е огромен комплекс – струва си да се посети, най-малкото, за да се види как хората са се обединили около личността му.

След мавзолея се отправихме към Кападокия – около 300 км. По пътя спряхме на соленото езеро Туз Гюлу. Интересно и красиво място. Веднага ни предложиха да си закупим козметични продукти от сол. Скъпички са, но като ги пробвахме ни харесаха и си купихме. Доволни сме от качеството им.