Отново за сътрудничество и независимост правят силата

ТРИ ПРИКАЗКИ

Отново за сътрудничество и независимост правят силата

Д-р Георги Чалдъков

Приказка за двете магарета

През XIV век френският философ Жан Буридан поставя две, вързани с едно въже,  магарета точно по средата между две купчини сено – с еднакъв размер и качество. Както се вижда от приложената рисунка, взета от Wikipedia, Приказката за двете буриданови магарета ясно показва, че сътрудничеството е по-добро от конфликта. Когато се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете магарета остават гладни, и двете губят (lose-lose solution). Когато седнат и размислят – без някой да им налага решението си – те заедно достигат първо едната, после другата купчина сено и се  нахранват. Така и двете магарета печелят (win-win solution). (Тази приказка има предистория – в „Небето“ (De Caelo) Аристотел е описал гладен и жаден човек, който е поставен на еднакво разстояние между храна и вода, но той не може да реши да яде или да пие – и така остава гладен и жаден.)

Приказка за група африкански деца

     Антрополог предлага на деца от африканско племе да поиграят на една игра. Той поставя на разстояние от тях кошница с плодове и казва на децата: „Плодовете ще бъдат на този, който пръв достигне кошницата.“ Когато дава знак на децата да започнат да бягат, те – без някой да им налага решението си – се хващат здраво за ръце и побягват всички заедно. И след това всички заедно сядят и ядат вкусните плодове. Поразен антропологът запитва децата защо не побягнали по отделно, така всичките плодове ще бъдат само за един. Децата отговорили: „Обонато“. Това на техния език означава: „аз съществувам, защото ние съществуваме.“ (Напомня на Je est un autre - аз е другия в мен – написано от Артюр Рембо на 13 май 1871 в писмо до негов учител.)

Приказка за таралежите

Било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като ви­дели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава те решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обаче се съгласили – без някой да им налага решението си – да при­емат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките.

*Поведението на сътрудничество има и здравословен заряд. В книгата The Stress of Life, публикувана през 1956 г., професор Ханс Селие писа, че един от начините да намалим действието на вредния стрес (дистрес) е да си сътрудничим едни с други. И още, с магнитен резонанс (MRI) се вижда, че едни и същи мозъчни структури и молекули участват в опосредстването на алтруизма, сътрудничеството и удоволствието.