Прихващанията в Корпоративна търговска банка (КТБ), направени след поставянето на банката под специален надзор и след началната дата на неплатежоспособността, да станат недействителни. Това прие във вторник временната бюджетна комисия в парламента, след като одобри на второ четене актуализацията на бюджета, в чиито преходни и заключителни разпоредби е включена поправката в Закона за банковата несъстоятелност. В сряда ще е окончателното гласуване на законопроекта в пленарна зала.

Така, по думите на премиера Бойко Борисов, се спасява плащането на около 800 млн. лв. от бюджета на прихващания, направени в КТБ след поставянето на банката под надзора на БНБ

Приемането на актуализацията на бюджета е изключително важно, за да може от 4 декември да започне изплащането на гарантираните депозити до 196 хил. лв. от КТБ, отбеляза Менда Стоянова, председател на парламентарната комисия.

Актуализацията на бюджета предвижда тегленето на нов дълг от 4.5 млрд. лв. през декември на външните и вътрешните пазари. С тези средства ще се покрие дефицитът по бюджета, ще се осигурят средства за рефинансиране на дадената държавна помощ от 900 млн. лв. на ПИБ, както и отпускането на заем до 2 млрд. лв. за Фонда за гарантиране на влоговете, с които да бъдат изплатени гарантираните депозити в КТБ.

Държавните разходи през тази година ще бъдат увеличени с близо 279 млн. лв., като половината от тях отиват за МВР, а неизпълнението на приходите се очаква да бъде около 1 млрд. лв. Очаква се дефицитът в края на годината да достигне до 3.7% от БВП.

Промените в актуализацията на бюджета бяха подкрепени от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и Български демократичен център. БСП и „Атака“ гласуваха против, а ДПС се въздържаха.

Всички са „за“ обявяване на прихващанията за недействителни

Единственият текст, който единодушно беше подкрепен от всички депутати и парламентарни групи, беше този за обявяване за невалидни на прихващанията в КТБ, направени след поставянето на банката под специален надзор.

„Щом е в защита на държавния интерес и БСП ще подкрепи този текст“, каза Румен Гечев от социалистите.

Не отменяме прихващания и цесии със задна дата, обръщаме пирамидата, каза председателят на временната комисия Менда Стоянова, която е един от вносителите на поправката, заедно с депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок.

И сега в Закона за банковата несъстоятелност се дава право на синдиците да оспорват всяко направено прихващане пред съда. Сега просто обръщаме нещата и казваме, че направените прихващания след поставяне на банката под специален надзор или след обявяване на датата на неплатежоспособност от съда са недействителни, обясни Менда Стоянова. По думите й сега направилите такива прихващания ще трябва да оспорват тяхната недействителност.

Освен това депутатите решиха още да не се изплащат гарантираните 196 хил. лв. на лицата, които са придобили влогове в КТБ след отнемането на лиценза на банката.

Без коледни добавки за „богатите“ пенсионери

Няма да има коледни добавки за всички пенсионери, каквото предложение беше направено от АБВ. За целта трябваше да се осигурят допълнително още 60 млн. лв. В крайна сметка остана само предложението на ГЕРБ за изплащане на 40 лв. допълнително на над 1.2 млн. пенсионери, които получават до 286 лв. пенсия. За това ще бъдат отпуснати допълнително 50 млн. лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.

Не беше прието предложението на БСП и АБВ за допълнителни 25 млн. лв. за детски градини и училища. От тях 13 млн. лв. бяха предвидени за изплащане на увеличението на минималната работна заплата на непедагогическия персонал в училища и детски градини. Останалите 12 млн. лв. бяха за целодневното обучение на учениците и повишените разходни стандарти за общините.

Менда Стоянова се ядоса на популизма на левите и специално обясни за медиите, че 12 млн. лв. за целодневно обучение са платени вече през оперативна програма „Човешки ресурси“ и би се получило двойно плащане за едно и също нещо. Останалите 13 млн.лв. за увеличените заплати също са платени, защото са заложени в бюджета 20 млн. лв. за тях, а отделно служебното правителство е отпуснало още 4 млн. лв.

Заради искането на БСП да се пипа резерва на БНБ, спешно викат подуправителя

БСП продължава да настоява да се вземат пари от държавния резерв, вместо да се тегли нов заем от 2 млрд. лв., който да се даде на фонда за гарантиране на влоговете за да се платят гарантираните депозити на КТБ.

За целта БНБ трябва да отпусне заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), който после фондът ще върне на БНБ, каза Румен Гечев. Според него по този начин не се нарушава Законът за паричния съвет.

„БНБ има свръхрезерв, който може да бъде използван. Европейската централна банка била в ужас от това предложение. Реакция има ли, няма. Това е наша работа какво ще правим с нашия си свръхрезерв“, каза Гечев.

Срещу пипането на фискалния резерв се обяви БНБ, която прати писмо по случая до Европейската комисия. Против ползването на резерва са още ГЕРБ и Реформаторският блок. Логиката е той да се пипа само в извънредна ситуация например при война, коментира зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев.

Посягането на резерва може да бъде разглеждано като намаляване на сигурността за валутния борд и може да бъде сигнал за инвеститорите, каза Мартин Димитров от Реформаторския блок. Според него потенциалните рискове са много по-големи от тези 2 млрд. лв. дълг, които ще бъдат изтеглени.

„Не може да пипаме тези пари, не е необходимо да изтупваме и последния ъгъл на брашнения чувал“, каза Менда Стоянова. Тя нареди спешно да бъде поканен подуправителят на БНБ Димитър Костов на заседанието на парламента в сряда, за да обясни на социалистите защо не трябва да се пипа резерва.

Димитър Костов беше финансов министър, а Румен Гечев – икономически, по времето на правителството на Жан Виденов, когато стана първата банкова криза в най-новата ни история през 1996 г., довела до падане на кабинета.

БСП настоява за завишаване на приходите с 337 млн. лв.

БСП настояваше да се завишат очакваните приходи с 337 млн. лв. в актуализацията на бюджета. Аргументът на социалистите беше, че така ще се вместим в позволения от Брюксел 3% дефицит.

В същото време обаче БСП предлагаше да бъдат направени нови разходи – допълнителни 20 млн. лв. за фонд „Земеделие“, 13 млн. лв. за Министерството на образованието, както и още 4 млн. лв. за Министерство на културата.

Тези предложения също бяха отхвърлени. Причината бе, че разчетите на социалистите, които вече веднъж се издъниха с бюджет 2014 г., отново не са подкрепени с никакви аргументи. Менда Стоянова се съгласи, ако случайно има преизпълнение на приходите от ДДС и акцизи, тези допълнителни приходи да не се пипат и така ще се намали прогнозираният дефицит от 3.7% в края на годината.

Според заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев засега няма основания да се смята, че приходите могат да бъдат по-високи от заложените в проектозакона. По думите му дори се правят някакви „свръхочаквания“ от социалистите. При условие, че за 10-те месеца на годината от ДДС са събрани само с 113 млн. лв. повече спрямо 2013 г. за последните два месеца няма как да се очаква приходните агенции да съберат с 451 млн. лв. повече, каза Ананиев. По думите му подобна е картината и при акцизите.