 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Или за предвидимост в политиката
Д-р Георги Чалдъков
Ние самите сме нашето наказание.
Марк Теренции (116-27 пр. Хр.)
В „Перуанският евреин, който стана индианец” нобелистът Марио Варгас Льоса разказва за Саул, наричали го „Маската” – негов състудент от Университета „Сан Маркос” в Лима: „Саул Суратас имаше огромно родилно петно, на цвят от тъмномораво до виненооцетночервено, разпростряло се върху цялата дясна половина на лицето му… Родилното петно бе обхванало и ухото, устните и носа, набъбнали от разширените вени. Беше най-грозното момче на света, но едновременно с това имаше приятен и изключително добродушен нрав… От време на време, между лекциите в университета, се отбивахме да изиграем по една партия в потрошената билярдна зала, а заедно с това и гостилница, на улица „Асангаро”.
Крачейки редом със Саул, човек ясно виждаше колко труден навярно бе животът му заради нахалството и злобата на околните. Хората се обръщаха след него и дори направо заставаха на пътя му, за да го огледат по-добре, отваряха широко очи, без да крият изумлението или отвращението си от вида на лицето му… Ала всичко това сякаш не го засягаше и на безочията той винаги отвръщаше с духовитости… Пияният се наливаше на бара. Щом ни видя, той се заклатушка срещу нас и се изтъпани пред Саул с ръце на кръста.
- Ега ти изрода! От коя зоологическа градина си избягал бе?
- Ами от коя ще е, братче, от онази в Баранко, друга си нямаме – отговори Маската. – Ако изтичаш, ще завариш клетката ми още отворена.
- Тук няма да влизаш, чудовище. С това лице не трябва да ходиш по улиците, да не плашиш хората.
- Нямам друго, какво да правя – усмихна му се Саул. Пусни ни да минем и не ставай досаден.
Тогава вече изгубих търпение. Хванах пияницата за реверите и започнах да го налагам. Очертаваше се началото на меле, притекоха се хора, настана блъсканица. Ние с Маската трябваше да се измъкнем, без да изиграем партията си.
На следващия ден получих от Саул подарък с кратка бележка: „Най-важното за индианците било самообладанието, братче. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство, селото може да изгори от светкавица. Може би злополуката с експреса на булевард „Арекипа” тази сутрин е последица на вчерашния ти юмрук в лицето на пияницата.”
Напомня на “ефекта на пеперудата”, описан в лекцията на професора по метеорология Едуард Лоренц, озаглавена „Предвидимост”.* И още: “Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата вселена“, написано от Борис Христов. “Пеперуди” може би има и в нашето: “денят се познава от сутринта.” Но не и в съвременната политика, при която в началото имаше пеперуди, но впоследствие им бе забранено да летят в България. И сега разгневени (червени, жълти и сини) ястреби се борят за власт.
А пеперудата на Лоренц и мъдростта на Маската ни учат, че крайният резултат на дадено събитие зависи от “малки необходими промени” (minimum necessary changes) в началото. Казано с други думи, предвидимостта на събитията е привилегия на мъдростта (също така и в политиката). Тя може да прави по-хубав живота на хората. И да го предпазва при екстремни ситуации.**
И си спомних стихотоврението на моя приятел и сьученик Димитър Йотов – беше го озаглавил „Curriculum vitae”:
Едно дете убива пеперуда –
майка му не му казва нищо,
и баща му не му казва нищо,
и баба не му казва нищо,
и дядо не му казва нищо.
Един младеж убива котка –
майка му, баща му, баба и дядо
не му казат нищо.
Един мъж убива друг мъж –
полицаии, адвокати, прокурори и съдии
казват, че няма доказателства.
Днес видях този мъж да говори
от трибуната на Народното събрание.
_______________________________________________________________________
* “Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” (Predictability; Does the flap of a butterfly’s wings in Brazil set off a tornado in Texas?) е заглавието на лекцията на Лоренц, изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон на 139-та конференция на Американската асоциация за напредък на науката. “Ефектът на пеперудата” става една от най-сполучливите метафори на теорията на хаоса.
** По данни на Националния институт по метеорология и хидрология: „Метеорологичната обстановка ще се влошава през следващите 24 часа. Оранжев код е обявен в 27 от 28-те области на страната за 7 февруари.”
Така заглавието „Оранжев код в душите” не трябва да се свързва с „Душа, заблести с оранжев цвят” от „Песничка за първото желание” на Федерико Гарсия Лорка.
Loading ...
