Липсва цялостна визия как ще изглежда здравеопазването ни през 2020 година, как ще бъдат решени сегашните проблеми на системата и как това ще се случи с предвиденото финансиране. Това са основните критики, които бяха отправени към проекта за Национална здравна стратегия 2014-2020, който беше подложен на обсъждане в обществения съвет към Министерството на здравеопазването в понеделник.

Представители на съсловни и пациентски организации приветстваха изготвянето на документа, но изразиха опасения, че той може да последва съдбата на десетките стратегии и програми, писани преди това, които остават само на хартия, без да се отчита какво от тях е изпълнено и какво не. Участници в обсъждането дори отправиха критики, че стратегията е писана единствено запред Брюксел, за да осигури финансиране за сектора през следващия програмен период, а няма за цел да решава здравните проблеми на страната.

В отговор на критиките от министерството обявиха, че във финалния вариант на документа ще бъдат отразени всички отправени по време на общественото обсъждане забележки, а впоследствие ще бъде разписан подробен план за действие към стратегията.

Поредна стратегия без много конкретика

Заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Юлиан Йорданов коментира, че стратегията не може да бъде разделена от плана за действие, “защото добиваме чувството, че отново се говорят хубави неща, които може да не се случат“. Той посочи, че за да има цялост стратегията, към нея трябва да се приложи и планът, в който да се разпише кои са ведомствата, отговарящи за изпълнението й, да се посочат сроковете и финансирането.

“Второто нещо, което прави впечатление, е, че не става ясно как би изглеждало нашето здравеопазване през 2020 година – колко лечебни заведения трябва да има, къде да са, какви специалисти да има“, посочи той. Така по думите му само се констатира моментното състояние, без да се очертае визия за това как искаме да изглежда здравеопазването след седем години.

Маша Гаврилова от Коалиция България без дим, която е бивш дългогодишен служител на здравното министерство в сферата на общественото здраве, коментира, че от стратегията не става ясно как ще бъдат постигнати поставените в нея цели. Тя даде пример, че не става ясно въз основа на какво се предвижда намаление на детската смъртност и какви са мерките, с които това ще бъде постигнато. Тя отправи критики, че в стратегията няма и дума за това какво се случва с изпълнението на предишните стратегии.

Гаврилова коментира, че докато все още има населени места без вода и населението има сериозен проблем с лошото хранене, в стратегията се обръща прекалено внимание на високотехнологичните болници. “Трябва да се види каква ще е ролята на държавата, за да бъде човек здрав“, посочи тя. “Въпреки, че се говори, че профилактиката е приоритет я няма по-нататък в стратегията, и пак се говори само за болници“, каза Гаврилова.

“Всяко нещо е само за себе си, няма конкретика“, обобщи тя.

По думите й “това не може да е стратегия само за европейските донори, това е стратегия на България“.

Пламен Таушанов от Асоциацията за закрила на пациентите също заяви, че стратегията би спечелила, ако се обвърже с план за действие и посочи, че трябва да има гаранции, че като дойде нов министър няма да започне да пише нова стратегия. “Стратегията не може да е еднодневка и екипът, който я е разработвал, трябва да участва в изпълнението й и той да отговаря и да се отчита пред парламента ежегодно. Досега не съм чул Министерството на здравеопазването да е отчело докъде е изпълнило някой документ и дали го е изпълнило“, каза той.

На критиките, че в стратегията липсва конкретика, здравният министър Таня Андреева отговори, че част от забележките ще бъдат отразени, а след окончателното приемане на стратегията ще се разпише и подробен план за действие към нея. По думите й е безсмислено стратегията да бъде детайлно разписана и да влиза в големи подробности, ако след това се налага основното й преработване.

Финансирането – малко и несигурно

Критики бяха отправени и по отношение на заложеното в стратегията финансиране. Тя предвижда в периода 2014-2020 година финансирането на здравеопазването да се движи в рамките 4.8%-4.7% от БВП, като в началото на периода процентът е по-висок отколкото в края. В тези разчети не е включено европейското финансиране, с което средствата ще достигнат 5.5%-6% от БВП.

Според Йорданов заложената финансова рамка в стратегията е крайно недостатъчна, за да се преодолеят неблагополучията в системата. “Да, европейски пари трябва да влязат, но след като знаем каква е усвояемостта, много трудно бихме предположили, че през 2020 година те ще са изцяло усвоени, което ще формира финансов дефицит и ще създаде условия приоритетите да не се изпълнят“, посочи той.

Критики по отношение на финансирането отправиха и представителите на пациентските организации в съвета.

Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация изрази надежда, че стратегията не е писана за усвояването на едни пари, а парите ще се използват за изпълнението на целите. Той заяви, че в стратегията не вижда особено големи инвестиции в здравеопазването и много се надявам заложеното финансиране да не е окончателно. “Не може само да казваме, че ще инвестираме в здравеопазване, а да виждаме понижаване на отделяния процент от БВП“, каза той. Според него в обсъждането трябва да бъде включен и финансовият министър. Хасърджиев припомни, че макар страната ни да е най-бедната в ЕС тук хората доплащат за здравеопазване най-много от джоба си. По думите му трябва да се стремим да доближим средния процент от БВП, отделян в Европа за здравеопазване, който е 7-8%.

Здравният министър Таня Андреева обясни от своя страна, че финансирането, заложено в стратегията, нямало да е единственото, което ще ползваме, но не даде пример на какви други източници ще се разчита. Тя отхвърли критиките, че стратегията е писана само за усвояване на пари.

Владимир Томов от Конфедерация “Защита на здравето“ заяви, че средствата в системата биха могли да се увеличат с мерки, които да повишат доверието в системата и да накарат повече хора да си внасят вноските.

Директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Румяна Тодорова заяви, че когато става въпрос за финансиране, всички погледи са вперени в касата, и посочи, че е необходимо да се направи ново остойностяване на медицинските услуги, за да е ясно какво може да се плати с парите от здравни вноски.

Пренебрегнати

Председателят на Българския зъболекарски съюз Борислав Миланов изрази възмущението си, че в стратегията денталната медицина “отново е загубена“ и в стоте страници на документа има едно единствено изречение за нея и то е грешно – броят на денталните специалисти е намален с 2200 души.

“Далеч съм от мисълта да поставяме на първо място проблемите на денталната медицина, но тя е лишена от всякакво финансиране и оралното здраве е изключено от общото здраве на българина“, каза той.

По думите му държавата е абдикирала от зъболечението на хората в неравностойно положение, включително на психично болни и хора със социално значими заболявания.